Болярово

Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.

География Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) – 1231 души. Градът се намира на 22 km от Елхово и на 59 km от областния център Ямбол.

Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната – в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.

Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад – с община Елхово, на север – с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток – с област Бургас (община Средец).

История Старото име на града е Пашакьой.

Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.

Пашакьойското кале Пашакьойското кале е изследвано за пръв път от чешкия археолог Карел Шкорпил, според чието свидетелство в района са намирани дребни монети от времето на императорите Юстиниан I (527 - 565 г.) и Василий (867 - 886 г.). Описва го като четириъгълник 50 крачки широк и 80 дълъг, с три отбранителни кули и една по-голяма вътрешна четириъгълна кула (пирг).

Според сведения на местни хора, цитирани от проф. Веселин Бешевлиев, известният Хамбарлийски надпис на хан Крум е донесен до чешмата в с. Маламирово от Пашакьойското кале. Археологически разкопки край с. Воден Пашакьойското кале и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.

Възраждане Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево“ (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.

Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.

Селото е преименувано от Пашакьой на Болярово през 1934 г. През 1959 г. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 г. е признато за селище от градски тип, а за град е обявено през 1974 г. Когато през 1979 г. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 г., когато се извършват нови териториално-административни промени. Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етническият състав включва 1109 българи и 87 цигани.

Религии Източноправославно християнство.

Обществени институции и инфраструктура Общинска администрация Участък на полицията Участък „Пожарна безопасност и защита на населението“ Гранично полицейско управление Автогара Бензиностанции „Бургойл“ и „Бенза“ Средно училище „Д-р Петър Берон“ Детска градина „Здравец“ Читалище „Възраждане 1912“ Театрална сцена за представления (старото кино) Търговски комплекс Хотел и ресторант „Странджа“ Къща за гости „Пами“ Ловна хижа „Болярово“ Градска градина Стадион

Забележителности Възстановен етнографски музей Православен храм „Св. Димитър“ Тенис кортове Паметник на загиналите във войните – създаден 1934 г., реставриран 2022 г.Завърши реставрацията на паметника на загиналите в Болярово, БНР, 18.7.2022.В Болярово реставрираха паметник на загинали във войните, БТА, 18.7.2022.

Икономика В селото са се развивали земеделство и занаяти. Кооперацията „Напредък“ е учредена през 1905 г. от 13 кооператори. Към 1967 г. член-кооператорите са 1290 души. През 1946 година се създава Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Желязко Стоянов“ – Болярово.

В града има месопреработвателно предприятие „Странджа-МП“ ООД.

Редовни събития Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор „Върбова свирка свири“, която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс „С песните на Елена Граматикова“. Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.

Известни личности Родени в Болярово Елза Гоева (1928 – 2026), художничка Курти Дражев (1834 – 1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание Атанас Стойков (1919 – 1988), изкуствовед Ангел Червенков (р. 1964), футболист Цвета Караянчева (р. 1968), български политик, председател на Народното събрание на Република България от 17 ноември 2017 до 25 март 2021 година

Други Тони Тонев (1956 – 2009), агроном, работи в града през 1981 – 1987

Побратимени градове Неа Виса, Гърция от 1998 г.

Други Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто „Ятаган и меч“. Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре – към Ямбол.

Източници

Външни препратки Община Болярово