„Вилица“ или „вилка“ е термин в шахмата, с който се обозначава ситуация, при която фигура на единия състезател заплашва едновременно две или повече противникови фигури. В зависимост от броя на заплашените противникови фигури се казва, че вилицата има два или повече „зъбци“ или „зъби“. Нарича се още „разклонение“ или „разклонен удар“.

Разклоненият удар често е решаващ тактически ход, тъй като обикновено не всички заплахи могат да бъдат отстранeни.

Всяка шахматна фигура може да направи разклонен удар, включително цар или пешка. Най-често срещани са вилките с коня и пешката. Разклоненият удар в две противоположни посоки с цар, царица, топ и офицер обикновено не се нарича „вилица“, а само двоен удар.Калиниченко Н. – Учебник шахматной тактики и стратегии. — М.: Эксмо, 2013. — С. 9—12. — 864 с. — ISBN 9785699634736 (на руски).

Стратегия Шахматната вилица често се използва за благоприятна размяна, тъй като е невъзможно да се защитят от удар повече от една фигура с един ход. Целта на вилката може да бъде и просто полето, към което се движи атакуващата фигура. Разклонението е най-значимо, когато царят е под атака (т.е. обявен е шах). На практика самата заплаха от атака с вилица често е достатъчна, за да принуди противника да направи позиционна отстъпка и по този начин да се спечели предимство. Затова заплахата от вилка играе важна роля в много шахматни партии.

Видове шахматни вилици Вилиците предприети с различните шахматни фигури имат своите особености:

1. Пешка – в сравнение с останалите шахматни фигури (с изключение на царя), пешката има по-малко възможности да направи вилица. Тя може да атакува едновременно само двете полета напред по диагонал (диаграма 1). Въпреки че пешката не може да атакува едновременно повече от две фигури, тя е способна да направи „вилица с три зъба“. Това е ситуацията, когато пешката не само заплашва две фигури на противника, но създава опасност да бъде произведена в следващия ѝ ход (диаграма 2). Видове вилици с пешка 2. Кон – това е вероятно най-удобната и предпочитана фигура за направата на вилици. Заради специфичното си движение, конят може да атакува две или повече фигури, без да бъде атакуван в същото време (диаграма 3). В зависимост от ситуацията, конят може да направи вилица на до седем противникови фигури наведнъж. Ако сред заплашваните фигури от коня е и царят на противника, това се нарича фамилен шах: шах-шех (цар и царица), шах-шех-офицер, шах-офицер, шах-тур, шах-шех-тур (диаграма 4). Освен това лесно може да прескача от една вилица в друга (диаграми 5, 6 и 7). Видове конски вилици

Поредица от фамилни шахове и жертви с мат

3. Топ – изпълнява линейна вилица, като атакува две противникови фигури по хоризонтал и вертикал и линеен двоен удар – в двете посоки на линията, която заема. В практиката по-често се среща хоризонталният линеен двоен удар (диаграма 8).

4. Офицер – най-често използвания модел за направата на вилица с тази фигура е диагонален двоен удар, при който офицерът атакува противниковия цар в едната посока на диагонала, а в другата посока е разположена незащитена фигура.. При класическата диагонална вилица атакуваните фигури са на различни диагонали (диаграма 9).

5. Царица – фигурата е удобна за направата на вилици, защото може да се движи като топ и офицер в осем различни посоки. Тя може да прави линейна, диагонална или комбинирана вилица (диаграма 10). Заради високата ѝ стойност в шахматната игра, играчът трябва да бъде внимателен в нейната употреба за този вид атака. В повечето случаи, царицата е ефикасна когато атакува незащитени фигури или подсилва атаката срещу защитени фигури.

Вилици с царица и цар 6. Цар – теоретически е възможно царят да направи вилица на противникови фигури (диаграма 11), но е препоръчително да се избягва. Причината е, че това е най-важната фигура в шахматната игра и тя е заплашена от възможността да попадне под шах или дори мат.

В част от шахматната литература, вилиците се разделят на два вида – относителни () и безусловни ().Преводът на двата термина е неофициален. Относителни вилици се наричат тези, в които са атакувани противникови фигури, но сред тези фигури не попада царят. При безусловните вилици царят задължително е сред фигурите, попадащи под атаката. В тези случаи царят трябва безусловно да бъде преместен или защитен, защото не може да остане в състояние на шах.

Примери Етюди В етюда на братята Михаил и Василий Платови (диаграма 12) победата се достига с помощта на конска вилка.

1. Оf6 d4 Очевидният ход е 2. Кf3?, но тази фалшива следа води само до равенство: 2… a1Д 3. О:d4+ Д:d4 4. К:d4 Ц:d4 5. Цg4 Ц:d3 6. Цg5 Цe4 7. Цh6 Цf5 8. Ц:h7 Цf6! 9. h6 Цf7=. Затова 2. Кe2! a1Д Изглежда, че нищо не се е променило в сравнение с фалшивата следа и след 3. О:d4+ Д:d4 4. К:d4 отново ще има равенство.

3. Кc1!! Много силен и красив ход. Неочаквано се оказва, че белите заплашват с мат 4.Оg5#. Конят не трябва да се взима с дамата заради същото 4. Оg5+. След 3. … Цd2 4. Кb3+ черните губят дамата. Също е безполезно 3. … h6 4. Оe5. Остава единственият вариант 3. … Дa5 (диаграма 13) 4. О:d4+! Ц:d4 Черните могат да играят 4... Цd2, но това не променя нищо: 5. Кb3+! Вилка! След като черният цар се извади от шах, конят взима дамата; предимството от една фигура осигурява безусловна победа за белите. Етюдът не само печели първа награда на вестник Rigaer Tageblatt, но е високо оценен от Емануел ЛаскерГурвич А. С. – Шахматная поэзия // Этюды. — М.: Физкультура и спорт, 1961. — 190 с., с. 81 – 83 (на руски). и Владимир Илич Ленин през 1910 г.Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 487. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3 (на руски). Етюдът на Алексей Троицки на диаграма 14 показва развитието на ендшпил до позиция „дама срещу топ“, в което вилките на топа играят решаваща роля.

1. h6–h7 Td2–h2 2. Tf6–f1+ Цc1-c(d)2 3. Tf1–f2+ Вилка 3. … Th2xf2 Отвличане 4. h7–h8D с печалба за белите. Или 1. … Td2–d8 2. Tf6–c6+ Цc1–d1(2) 3. Tc6–d6+ Вилка 3. … Td8xd6 Отвличане, Ехо 4. h7–h8D и белите печелят.

От позицията на диаграма 15 започва заключителният етап на етюда на Юрий Базлов. 1. Ос4!! Дa4!! (взимането на офицера води до вилица: 1. ... Ц:c4 2. К:a5+ или 1. ... Д:c4 2. Тc2+ Цd3 3. Кe5+) 2. Кe5!! (след взимане на дамата черните са пат) Дe8 (Ако 2. ... Дb4, 3. Тc2+ Цd4 и трета вилка 4. Кc6+) 3. Тc2+ Цd4 (след 3. ... Цb4 черните са мат в два хода: 4. Кd3+ Цa3 5. Тa2#) 4. Кf3+ Цc5 5. Оf7+ и дамата се губи (или 4. ... Цe3 5. Тe2+ също със загуба на дамата).

Игри

В Защитата на двата коня (1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оc4 Кf6) слeд 4. Кc3 (диаграма 16), черните могат веднага да вземат бялата пешка e4 4... К:e4!,

защото след взятката от белите имат скрит разклонен удар (вилка) 5. К:e4 d5 (диаграма 17)

и вземат офицера или коня, с което възвръщат фигурата.

Примерът на диаграма 18 е от деветия кръг на финала на Clarin GP между Гилермо Соппе и Фернандо Брага. Слeд

40. ... Дh1+

Белите се предават. Единственият ход е 41. Цe2, който позволява вилка шах-шех с 41. ... Кc3+, печелейки дамата.

На диаграма 19 е изобразена позиция от първия кръг на Световното първенство на ФИДЕ през 2004 г. мeжду Moхaмeд Tиссир и Алексей Дреев. След

33. ... Кf2+ 34. Цg1 Кd3

Белите се предават. В крайната позиция черният кон нанася разклонен удар на дамата и топа на белите; след като дамата се отмести, черните ще спечелят качество от размяната.

Комбинирани примери

Вилките са основният мотив за ремито в позицията от игра на диаграма 20. Черните имат фигура по-малко, но сами поставят двете си пешки под вилката на офицера на g7 след 37. … g7–g6. Белите отговарят с топовна вилка върху черния топ и пешката 38. Ta5–h5!, но следва 38. … Тh1xd1+! 39. Цd2xd1 Цe6–f7! и двойното нападение директно върху офицера на g7 и индиректно чрез откритата атака върху пешката g4 изяснява ситуацията: 40. Тh5xh6 Oc8xg4+ с последващо 41. Ц~ Цf7xg7 и черните постигат реми с офицер и пешка срещу топ.

Позицията на диаграма 21 тематично дава няколко възможни разклонени удари. Ходът 42. … Txd4? е изключен заради разклонението на дамата 43. Дe5+. Но с вилката на пешката 42. … e5 черните биха спечелили веднага (диаграма 22), защото контраатаката 43. Кc6 exf4 44. Кxe7 се неутрализира от разклонението на топа Te5.

Вместо това е играно 42. … Td5–h5+ 43. Цh2–g1 Дe7–d8?? Решаваща грешка. Вилката на пешката все още би спечелила. 44. Кd4xe6+ Разклонение на коня и 1 – 0.

Бележки

Литература 1. Двойной удар // Шахматный словарь / гл. ред. Л. Я. Абрамов; сост. Г. М. Гейлер. — М.: Физкультура и спорт, 1964. — С. 449. — 120 000 экз. (на руски).

2. Двойной удар // Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 108. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3 (на руски).

3. Линдер И. М. – «Вилка» // Шахматная энциклопедия / И. М. Линдер, В. И. Линдер. — М. : ООО «Издательство АСТ» : ООО «Издательство Астрель», 2004. — С. 51—52. — 320 с. — ISBN 5-17-006939-1. — ISBN 5-271-06492-1 (на руски).

4. David Hooper, Ken Whyld: The Oxford Companion to Chess. 2. Auflage. Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-866164-9, p. 143 (на английски).

5. László Orbán: Schach-Taktik: Geistreiche Züge und unerwartete Opfer, Mehr als 150 beispielhafte Kurzpartien, Verständlich erklärt. 2. Auflage. Schlütersche Verlagsgesellschaft, Hannover 2011, ISBN 978-3-869102887, S. 154–193 (на нeмски).

Източници

Категория:Шахматни термини