Картвелските езици (груз. ქართველური ენები, картвелури енеби) са част от така наречените кавказки езици, говорени в района на планините Кавказ, най-вече в Грузия, големи групи в Русия, Иран, САЩ, Европейския съюз, Израел и североизточните части на Турция. Броят на хората, говорещи картвелски езици, е около 5,2 милиона. Не са свързани с нито едно друго езиково семейство, правейки ги отделна езикова група. Първият литературен източник на картвелски език е надпис на грузински език, написан на старогрузински в грузински манастир близо до Витлеем, който датира от 430 г. сл. Хр.

Грузинската азбука е писмеността, която се използва във всички езици от това семейство.

Социален и културен статут Грузинският е официален език в Грузия (говорен от 99% от населението) и основен език в литературата и медията в страната. Пише се с оригинална и отличителна азбука, а най-старият литературен текст датира от V век – единственият кавказки език, който притежава древна литературна традиция. Старата грузинска азбука вероятно е произлязла староарамейски с гръцко влияние.

Мегрелският също използва грузинската азбука от 1864, особено през периода 1930 до 1938 г.

Лазкият е изписван най-вече през 1927 и 1937, а сега в Турция най-често се използва латинската азбука. Езикът обаче е на изчезване, тъй като неговите говорители се интегрират към турското общество.

Класификация Семейството на картвелските езици се състои от четири сходни езика: Свански (ლუშნუ ნინ, лушну нин) с около 35 000 – 40 000 говорещи, главно в северозападните планински части на Сванетия, Грузия, както и в Кодорското дефиле на Абхазия, Грузия.

Карто-зан Грузински (ქართული ენა, картули ена) с около 4,5 милиона говорещи, главно в Грузия. Има грузиноговорещи общности в Русия, Турция, Израел, Иран и в страните от ЕС, но настоящият им брой не е известен. Зански Мегрелски (მარგალური ნინა, маргалури нина) с около 500 000 говорещи, главно в западните региони на Грузия – Мегрелия и Абхазия. Броят на говорещите мегрелски в Абхазия значително намалява през 1990-те. Лазки (ლაზური ნენა, лазури нена) с около 220 000 говорещи през 1980, най-вече в крайбрежната зона на Черно море на североизточна Турция, както и с около 30 000 говорещи в Аджария, Грузия.

Родословно дърво

Връзката между тези езици за първи път е била съобщена от лингвиста Йохан Гюлденщед в неговата класификация на кавказките езици от 1773, а по-късно от Мари Босе, Франц Боп и други през 1840-те. Занският е групата, която се състои от езиците мегрелскии лазки.

Въз основа на глотохронологичния анализ, Георги Климов датира разделението на пракартвелския на свански и картозански езици през XIX в. и по-нататъчното им разделение на зански и грузински.

По-старото име „южнокавказки“ вече не се употребява, тъй като произлиза от идеята, че картвелският произлиза от абхазо-адигейскитеи нахско-дагестанските езици, твърдение, което вече е опровергано.

Граматически особености Фонологични съвпадения +ГласниFähnrich (2002), p. 5 пракартв. груз. зан. сван. *ა (*a) a o a *ე (*e) e a e *ი (*i) i i i *ო (*o) o o o *უ (*u) u u u

+СъгласниFähnrich (2002), p. 5 – 6 пракартв. груз. зан. сван. *ბ *b b b b *პ *ṗ ṗ ṗ ṗ *ფ *p p p p *გ *g g g g / ǯ / *კ *ḳ ḳ ḳ ḳ / č' / *ქ *k k k k / č / *დ *d d d d *ტ *ṭ ṭ ṭ ṭ *თ *t t t t *ზ *z z z z *ზ₁ *z₁ z ž ž *ს *s s s s *ს₁ *s₁ s š š *შ *š š šk / sk / šg / sg / *ც *c c c c *ც₁ *c₁ c č č *ჩ *č č čk čk / šg / *ძ *ʒ ʒ ʒ ʒ / z / *ძ₁ *ʒ₁ ʒ ǯ ǯ / ž / *ჯ *ǯ ǯ ǯg / ʒg / ǯg / sg / *წ *ċ ċ ċ ċ *წ₁ *ċ₁ ċ čʼ čʼ *ჭ *čʼ čʼ čʼḳ / ċḳ / čʼḳ / šḳ / *ღ *ɣ ɣ ɣ ɣ *ყ *qʼ qʼ qʼ / ʔ / ḳ / / qʼ *ხ *x x x x *ჴ *q x x q *უ̂ *w v v w *რ *r r r r *ლ *l l l l *მ *m m m m *ნ *n n n n *ლʿ *lʿ s ∅ [∅] l *ლʼ *ɬʼ ċ č' h

Съществителни имена Класификация на съществителните Картвелските езици класифицират имената като „интелигентни“ или кой-клауза и „неинтелигентни“ или какво-клауза. В тези езици граматичен род липсва.

+ Схема за класификация на съществителни именаКонкретни предметиАбстрактни предметиЖивиНеживичовешки и „човекоподобни“ същества (човек, Бог, ангел и т.н.)животнинеживи физически обектиабстрактни предметиинтелигентнинеинтелигентни „кой“-клауза „какво“-клауза

Деклинация +Означаване на падежни формипадеж ед. ч. мн. ч. мегрелски ласки грузински свански мегрелски ласки грузински сванскиноминатив -i -i/-e -i -i -ep-i -ep-e -eb-i -ärергатив -k -k -ma -d -ep-k -epe-k -eb-ma -är-dдатив -s -s -s -s -ep-s -epe-s -eb-s -är-sгенитив -iš -iš -is -iš -ep-iš -epe-š -eb-is -are-šлатив -iša -iša н/д н/д -ep-iša -epe-ša н/д н/даблатив -iše -iše н/д н/д -ep-iše -epe-še н/д н/динтрументал -it -ite -it -šw -ep-it -epe-te -eb-it -är-šwадвербиалис -o(t)/-t -ot -ad/-d -d -ep-o(t) н/д -eb-ad -är-dфиналис -išo(t) н/д -isad -išd -ep-išo(t) н/д -eb-isad -är-išdвокатив н/д н/д -o (/-v) н/д н/д н/д -eb-o н/д

+ Примери за склонение на имена корен: ǯveš- (мин.), mǯveš- (лас.), ʒvel- (гру..), ǯwinel- (сван.) – „стар“падеж ед. ч. мн. ч. мегрелски ласки грузински свански мегрелски ласки грузински сванскиноминатив ǯveš-i mǯveš-i ʒvel-i ǯwinel ǯveš-ep-i mǯveš-ep-e ʒvel-eb-i ǯwinel-ärергатив ǯveš-k mǯveš-i-k ʒvel-ma ǯwinel-d ǯveš-ep-k mǯveš-epe-k ʒvel-eb-ma ǯwinel-är-dдатив ǯveš-s mǯveš-i-s ʒvel-s ǯwinel-s ǯveš-ep-s mǯveš-i-epe-s ʒvel-eb-s ǯwinel-är-sгенитив ǯveš-iš mǯveš-iš ʒvel-is ǯwinl-iš ǯveš-ep-iš mǯveš-epe-š ʒvel-eb-is ǯwinel-är-išлатив ǯveš-iša mǯveš-iša н/п н/д ǯveš-ep-iša mǯveš-epe-ša н/д н/даблатив ǯveš-iše mǯveš-iše н/д н/д ǯveš-ep-iše mǯveš-epe-še н/д н/динструментал ǯveš-it mǯveš-ite ʒvel-it ǯwinel-šw ǯveš-ep-it mǯveš-epe-te ʒvel-eb-it ǯwinel-är-šwадвербиалис ǯveš-o mǯveš-ot ʒvel-ad ǯwinel-d ǯveš-ep-o н/д ʒvel-eb-ad ǯwinel-är-dфиналис ǯveš-išo н/п ʒvel-isad ǯwinel-išd ǯveš-ep-išo н/д ʒvel-eb-isad ǯwinel-är-išdвокатив н/д н/д ʒvel-o н/д н/д н/д ʒvel-eb-o н/д

Глаголи Картвелските глаголи могат да посочват един, два или три граматически лица. Извършителят на действието се нарича подлог, а повлияното от него лице е допълнението (пряко или непряко). Лицето може да бъде единствено или множествено. Според броя на лицата, глаголите се класифицират като еднолични, двулични и трилични. Едноличните глаголи имат само един подлог и винаги е непреходен. Двуличните глаголи имат подлог и едно допълнение, което може да бъде пряко или непряко. Глаголът е: преходен, когато допълнението е пряко; непреходен, когато допълнението е непряко. Триличните глаголи имат подлог, както и пряко и непряко допълнение и са двупреходни.

+Глаголи и лица еднолични двулични трилични непреходни преходни непреходни двупреходни подлог + + + + пряко допълнение + + непряко допълнение + + Подлозите и допълненията се означават със специални афикси.

+ Означаване на лица Подлог ед. ч. мн. ч. старогруз. груз. мегр./лас. сван. старогруз. груз. мегр./лас. сван.П1 v- v- v- xw- v-...-t v-...-t v-...-t xw-...-(š)d (отст.) l-...-(š)d (вмет.)П2 x/h- ∅,(h/s)- ∅ x-/∅ x/h-...-t ∅,(h/s)-...-t ∅-...-t x/∅-...-(š)dП3 -s,-a/o,-n,-ed -s,-a/o -s,-u,-n (l)-...-s/(a) -an,-en,-es,-ed -en,-an,-es -an,-es (l)-...-x ДопълнениеД1 m- m- m- m- m- (отст.) gv- (вмет.) gv- m-...-t,-an,-es n- (отст.) gw- (вмет.)Д2 g- g- g- ǯ- g- g-...-t g-...-t,-an,-es ǯ-...-xД3 x/h,∅- ∅,s/h/∅- ∅ ∅,x- x/h,∅- ∅,s/h/∅-...-t ∅-...-t,-an,-es ∅,x-...-x С помощта на специални означения, картвелските езици могат да означат четири вида действия („версии“): подложна – показва, че действието е предназначено за самия вършител; допълнителна – действието е предназначено за другиго; допълнително-пасивна – действието е предназначено за другиго и в същото време индикира пасивността на подлога; неутрална – неутрално, по отношение на намерението.

+ Означаване на версията Версия Мегрелски Лазки Грузински Свански Подложна -i- -i- -i- -i- Допълнителна -u- -u- -u- -o- Допълнително-пасивна -a- -a- -e- -e- Неутрална -o-/-a- -o- -a- -a-

Примери за наследен речник +Бройни числителни имена Пракартв. формаКартозанскиСванскиПра-формаГрузинскиМегрелскиЛазки едно н/д *erti erti arti ar н/д две *yori *yori ori žiri / žəri / žur / ǯur / yori три *sami *sami sami sumi sum semi четири *o(s₁)tkho *otkho otkhi otkhi otkho w-oštkhw пет *khu(s₁)ti *khuti khuti khuti khut wo-khušd шест *eks₁wi *eks₁wi ekvsi amšvi aši usgwa седем *šwidi *šwidi švidi škviti škvit i-šgwid осем *arwa *arwa rva ruo / bruo / ovro / orvo / ara девет *ts₁khara *ts₁khara tskhra čkhoro čkhoro čkhara десет *a(s₁)ti *ati ati viti vit ešd двадесет n/a *ots₁i otsi etsi etsi n/a сто *as₁i *as₁i asi oši oši aš-ir

+Местоимения Лични местоимения Пракартв.ГрузинскиМегрелскиЛазкиСвански Аз *me me ma ma(n) mi Ти *sen šen si si(n) si Ние *čwen čven čki(n) / čkə(n) / čkin / čku / šku / / Вие *stkwen tkven tkva(n) tkvan sgäy Притежателни местоимения Пракартв.ГрузинскиМегрелскиЛазкиСвански Мой *č(w)e-mi če-mi čki-mi čki-mi / ški-mi / mi-šgu Твой *š(w)eni šeni skani skani i-sgu Негов/неин/негово *m-is₁ m-is-i mu-š-i (h)e-mu-š-i m-ič-a Наш *čweni čveni čkini / čkəni / čkini / čkuni / škuni / / gu-šgwey (excl.) ni-šgwey (incl.) Ваш *stkweni tkveni tkvani tkvani i-sgwey

Бележки

Вижте също Пракартвелски език Грузински език

Мегрелски език Кавказки регион Кавказки езици

Използвана литература

Boeder, W. (2005). „The South Caucasian languages“, Lingua, Vol. 115, Iss. 1 – 2 (Jan.-Feb.), Pages 5 – 89

Gamkrelidze, Th. (1966) „A Typology of Common Kartvelian“, Language, Vol. 42, No. 1 (Jan. – Mar.), pp. 69 – 83

Външни препратки Лазури Нена – езикът на Лазците от Силвия Кучер. Институт за лингвистика Арнолд Чикобава, Грузинска академия на науките Артър Хоумър, иберийско-кавказката връзка в типологична перспектива Карта на кавказките езици Възходът и падението на иберийско-кавкаската теория от Кевин Туит. (Монтреалски университет)

Категория:Кавказки езици