„Държавата“ () е творба, написана от древногръцкия философ Зенон от Китион, основател на стоицизма в началото на 3 век пр.н.е. Това е най-известният му труд и въпреки че не оцелява, много различни цитати и парафрази са запазени у по-късни автори. Целта на творбата е да опише идеалното общество, което се основава върху принципите на стоицизма, където целомъдрени мъже и жени ще живеят живот, отдаден на пълен аскетизъм в едно равноправно общество.

Съдържание Написана, както изглежда, в преднамерена опозиция на „Държавата“ на Платон,Плутарх, За противоречията у стоиците, 1034F. „Държавата“ на Зенон формулира принципите на идеалната държава от гледна точка на ранната философия на стоицизма. Творбата не оцелява, но е широко позната в Античността и за нея се знае повече, от която и да е друга от творбите му. Плутарх ни представя един кратък вариант на съдържанието ѝ:

От коментара на Плутарх не става ясно дали наистина той е прочел книгата. Древногръцкият историк Диоген Лаерций ни предава критиката срещу „Държавата“ на Касий Скептика, иначе непозната фигура:

По-късно Лаерций отправя още няколко критики, които изглежда са от същата творба на Касий:

Тези парафрази от Касий не са безпристрастен преразказ на „Държавата“. Изглежда, че неговата цел е да опише всички доктрини в творбата, които намира за шокиращи. Това включва Зеноновото отричане на общото образование; неговото убеждение, че само добродетелният може да се счита за истински гражданин; гледната му точка, че мъжете и жените трябва да носят едно и също облекло; и идеята, че „жените трябва да са общи“, което на практика изглежда е означавало „признаване на една-единствена форма на брак – тази на съюза на мъж, живеещ свободно със съгласна жена“.Диоген Лаерций, vi. 72. Описание на „общността на съпругите“, което Диоген Лаерций използва, когато обсъжда възгледите на Диоген Синопски.

Няколко други твърдения от „Държавата“ са запазени и от други автори. От Диоген Лаерций знаем за Зеноновото твърдение, че умният човек ще се ожени и ще създаде потомство.Диоген Лаерций, vii. 121. Няколко писатели споменават мнението на Зенон за това, че няма нужда да се строят храмове за боговете, „защото храм, който не струва много, не е свят, а нищо, което е направено от строители и работници, не е скъпо“.Плутарх, За противоречията у стоиците, 1034B; Климент Александрийски, Stromata, v.9. Атеней също запазва цитат за нуждата от това градът да е построен на принципа на любовта:

Възприемане На Зеноновата „Държава“ се гледало с някакво смущение от някои по-късни стоици. Това не е подобрено, когато Хризип, Зеноновият най-виден наследник като глава на стоическата школа, написва свой собствен трактат „За държавата“ (вероятно коментар върху творбата на Зенон), в която (измежду доста неща) той защитава кръвосмешението и канибализма.Секст Емпирик, Основи на пиронизма, 3.205, 3.247; Диоген Лаерций, vii. 188. Неправдоподобно е Хризип да подтиква към такова поведение. Хризип най-вероятно отговаря на критики, че в общество, практикуващо свободна любов, и в което хората рядко знаят кои са роднините им, се появяват неволно редки примери за кръвосмешение; разискването му за канибализма вероятно се свързва със стоическото презрение към мъртвите тела, които считали за празни черупки. Въпреки всичко, тези позиции осигуряват допълнителни аргументи за тези, които желаят да критикуват Зенон и стоицизма като цяло. Някои обвиняват влиянието, което известният циник философ и учител на Зенон, Кратес от Тива, има, когато Зенон пише „Държавата“; шегуват се, че той я „пише на опашката на кучето“.Диоген Лаерций, vii. 4. Думата „циник“ произлиза от гръцката дума за „куче“.

Към 1 век пр.н.е. има опити измежду стоиците за омаловажаване на влиянията на цинизма върху развитието на ранния стоицизъм. Казва се, че Зенон е бил „млад и безразсъден“, когато написва „Държавата“.Възглед приписван на някои съвременни му стоици от Филодем, За стоиците - On the Stoics, c. 2. col 9. ed. Dorandi. И също, че „от него са написани неща, които те [стоиците] не позволяват лесно да се четат на учениците им, без първо те да докажат, че са истиснки философи“.Климент Александрийски, Stromata, v.9.58

Въпреки тези виждания, става ясно, че Зенон е един от първите философи в дългата традиция, започната от Платон, рисуващи идеално общество, за да могат да бъдат разбрани нравствените принципи.

Вижте също Утопия

Литература Malcolm Schofield, (1991), The Stoic Idea of the City. Cambridge University Press. Doyne Dawson, (1992), Cities of the Gods: Communist Utopias in Greek Thought. Oxford University Press.

Бележки

Категория:Книги Категория:Древногръцко право Категория:Стоицизъм Категория:Утопии Категория:Старогръцка литература