Дупница

Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.

Градът отстои на 40 km източно от областния град Кюстендил и е най-населеният след него в областта. По данни от НСИ населението на града е .

Имена Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен муфасал регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 година, в който при описа на днешния пернишки квартал Църква е споменат местен жител, някой си Радой, от село Дупниджѐ.НБКМ-Сф, ОО – ОАК 85/20, л. 10а-11бИзвори за българската история, том 13, Сф, БАН, 1966 г., стр. 71 – 73; текстът на осъвременената османска арабица е на стр. 72 Следващо споменаване е в пътеписа на немския рицар Арнолд фон Харф, минал през град Тобиница през 1499 г. В разни източници се срещат също вариантите Дупла, Дъбница, Дубница, Дупница.

Името на града през 1565 г. е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 г. изписва името като Дупеница. През 1634 г. името на града е записано като Дупнеца.Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Гошев 1935 – 1936:45 Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума дѹпьнъ – „дупчест, издълбан“.

През 1948 г. градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия комунистически функционер Станке Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 г. на прякора му – Марек. Това име остава до 1950 г., тогава градът е преименуван отново на Станке Димитров, което име остава в продължение на 40 години. Старото име Дупница е върнато през 1990 г.

География Разстояния от Дупница до някои големи градове (по първокласен пътGoogle Maps упътвания)Будапеща ~ 800 km Белград ~ 435 km Ниш ~ 205 km Перник 35 km Видин ~ 250 km Враца ~ 170 km Монтана ~ 160 km София ~ 50 km Одеса ~ 1015 km Варна ~ 510 km Букурещ ~ 450 km Русе ~ 370 km Кюстендил 35 km Куманово ~ 135 km Скопие ~ 170 km Прищина ~ 260 kmСамоков 35 km Пловдив ~ 170 km Ямбол ~ 330 km Бургас ~ 415 kmБитоля ~ 290 km Охрид ~ 355 km Тирана ~ 490 km Вльора ~ 560 km Благоевград 27 km Сандански ~ 90 km Солун ~ 235 km Атина ~ 730 km Смолян ~ 265 km Одрин ~ 340 km Истанбул ~ 540 km Баку ~ 2800 km

Град Дупница се намира в средната част на Дупнишката котловина, в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, и Бобов дол се отделят от община Дупница като нови общини. В тях се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица – Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.

Линията на транспортен коридор 4, европейски път E79, второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват Атина и Истанбул със София и Букурещ, Тирана и Скопие, както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с Македония – на 50 km, със Сърбия – на 65 km, с Гърция – на 115 km, с Косово – на 150 km, с Румъния – на 260 km (през моста Нова Европа) и с Турция – на 325 km. Дупница е на около 50 km от българската столица София, от големите градове най-близо е на 28 km от Благоевград, на по 35 km е от Кюстендил, Самоков и Перник, на около 170 km от втория по големина български град – Пловдив, на приблизително същото разстояние от столицата на Северна Македония – Скопие и на около 235 km от втория по големина гръцки град – Солун. Наблизо са зимните курортни Паничище (20 километра), Боровец (45 километра) и Банско (90 km).

Релеф

Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530 – 540 m надморска височина (на цялата община 946,3 m средна надморска височина). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на Джерман по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Срутища и свлачища се срещат предимно по долинните склонове на река Джерман. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997 г.)

Климат Климатът на град Дупница е умереноконтинентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долината на река Джерман. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 – 1970 г. средната годишна температура е 10,6 °С. Най-студен месец е януари със средна стойност около –1 °С, а най-топъл е юли с 21,0 °С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет – 134 л/м2, но най-много като честота на случване. Сняг най-често превалява от края на ноември, до средата или края на март, като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35 – 40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студеният североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява фьон при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец декември. Образуват се характерните за котловините температурни инверсии. Сравнено с Кюстендилското поле, тук мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютният минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е –30,0 °С, един от най-ниските в Кюстендилска област.

Пролетта е прохладна, с чести валежи, придружени от гръмотевици. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 л/м2. Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева радиация нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Последният сняг пада през март или април, като през април образуването на снежна покривка е по-рядко явление и не се случва всяка година.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмотевични бури. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. Градушка в самия град пада сравнително рядко (по климатични наблюдения в миналото), но в последните десетилетия това явление се наблюдава често. Лятото е най-валежният сезон, като сумарното количество валеж е 171 л/м2. Най-високата температура, измервана в Дупница за периода 1921 – 1970 г., е 39,3 °С. Съществуват регистрирани 40,0 °С през 1916 г. преди въпросния период. Предполага се, че през много горещата 2007 г. температурата е била в интервала 40,0 °С – 41,0 °С на метеорологични измервания за първи път (от началото на 21 век).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през септември (най-ранна дата) – октомври. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец, а октомври или ноември – на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 л/м2.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно Средна месечна температура (°C) -0,9 1,3 4,7 10,6 15,3 18,8 21,0 20,5 16,7 11,4 6,5 1,5 10,6 Средна месечна максимална температура (°C) 3,1 6,2 10,5 16,7 21,5 24,9 27,6 27,8 24,1 18,1 11,3 5,3 16,4Средна месечна минимална температура (°C) -5,1 -3,3 -0,4 4,7 8,9 12,3 13,5 12,6 9,3 4,9 1,9 -2,3 4,8Валежи (mm) 45 38 37 61 69 79 52 40 38 56 61 51 627Климатична таблица на станция Дупница (НИМХ) по Климатичен справочник НРБ

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно Средна температура (°C) 1 2 5,4 11,4 18 20 22 25 20 17 12 10 12 Средна максимална дневнатемпература (°C) 10 6,8 12 18 23 26 29 30 27 19 13 8 17Средна минимална дневнатемпература (°C) -2 -2 1 6 10 14 16 14 12 8 3 -3 8Валежи (mm) 48 45 42 52 68 65 54 36 38 59 62 55 624Климатична таблица за Дупница Съвсем основателно може да се твърди, че настоящето разположение на града в коритото на река Джерман не е старото такова. Наличието на крепост и кула в местността „Кулата“ (днес назовавана и „Кръсто“) подсказват търсенето на старото разположение на града около тази крепост.

Квартали „Чавдар Войвода“, „Аракчийски мост“, „Байкал“, „Бешико“, ж.к. „Бистрица“, „Вароша“, „Васил Левски“, „Възраждане“, Гиздова махала, Горна махала, ж.к. „Възход“, ж.к. „Елица“, ж.к. „Дупница“, „Иван Вазов“, ж.к. Изгрев, Каваклия, Новата махала, Подина, Прогоно, Развесена върба, „Рилски езера“, „Спартак“, „Христо Ботев“, ж.к. „Химик“, Южен ж.к., в.з. „Кършия“

Население

В началото на XIX век Дупница има около 6000 души населениеЦветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 30 – 31, а през 1830-те г. Ами Буе казва за Дупница:

След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България, въпреки че е бил с около 10 и 20 хил. души. До периода на урбанизация през комунизма, Дупница е бил най-големият град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая (Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град. През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 – 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ. Така в началото на 1994 г. град Дупница е 29-ят по население град в България с 41 658 жители„Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр. 643. Данните на ГРАО сочат, че през декември 2010 г. в Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.

Населението на града е главно българско, предимно от местната шопска подгрупа, но има и също и представители на македонската подгрупа, сформирана от преселници от близкия Кочериновски и Рилски край, а и през войните от бежанци от далечни краища на Македония. Традиционно за страната, Дупница има и няколко цигански махали, като според преброяването през 2011 г. циганите са над 2000 души, а българите около 30 000. В миналото е имало и по-големи общности от евреи и турци, но след създаването на българската държава турците се изселват, а след Втората световна война огромна част от евреите се изселват в Израел и САЩ, като след падането на желязната завеса почти изчезват като етнос в Дупница и в крайна сметка сега в цяла област Кюстендил има общо 29 етнически евреиПреброяване 2001 от които повечето вероятно са пенсионери.Population on 01.02.2011 by provinces, municipalities, settlements and age; National Statistical Institute Population by province, municipality, settlement and ethnic identification, by 01.02.2011; Bulgarian National Statistical Institute Преди Дупница е бил „най-еврейския град в България“ с една четвърт от всички жители.Историческа справка за евреите в България

В града съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.

История