Ихтима̀н е град в Западна България, административен център на община Ихтиман в Софийска област. Населението му е около
География
Ихтиман се намира в Ихтиманската котловина, която е заградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, ридът Белица), а на юг от северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски – 1186 m. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 m. Климатът е умерено континентален.
Град Ихтиман е на 54 km от столицата София и на 90 km от град Пловдив (по магистралата).
История
Селището възниква през I век като крайпътна станция на главния римски път Виа Диагоналис, наричана Хелице. В Късната античност то е укрепено и изпълнява спомагателни функции към изградените в близкия проход Траянови врата мащабни фортификации, като през този период е наричано Стопинион (с времето съкратено на Стипон). През 1371 година градът е завзет от османски войски, водени от Лала Шахин.
Първото споменаване на името „Ихтиман“ е от 1515 година, когато данъчен регистър споменава сред жителите на станимашкото село Кочево някой си „Мустафа, син на Ихтиманлъ“.BOA TD 77 – Mufassal defteri Filibe, p. 712 – 713 През следващите столетия градът е с предимно мюсюлманско население, но от XVIII век в него започват да се установяват повече българи от околните села и през 1835 година е построена първата църква – „Успение Богородично“.
По времето на социализма в околността на града бяха построени: завод за електроди – беше собственост на ЕСАБ, световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. В края на 2012 г. заводът бе закрит, въпреки че работеше на печалба, а оборудването – изнесено, което остави без работа над 150 души. Група специалисти и бизнесмен от града работят за възстановяване на завода. чугунолеярен комбинат, днес „Чугунолеене“ АД— през 2002 г. в „Чугунолеене“ АД са монтирани две автоматични поточни линии на немската фирма „Кюнкел Вагнер“, с което значително се повиши качеството на произвежданата продукция; заводът изнася продукция за Италия, Дания, Холандия, Германия, Франция, Англия и др., който стана известен с неплащането на заплати в края на 2011 г.
Тези заводи представляваха основният поминък на населението на общината към края на ХХ век.
През 2015 година в Ихтиман е открит завод на производителя на тапицерии за автомобили „АЛС България“, който скоро става един от големите работодатели в града, но в началото на 2019 година предприятието обявява фалит и прехвърля производството си в Мароко.Ръстът на заплатите е причината за затварянето на трите завода на "АЛС България"
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Традиционно жителите на Ихтиман са източноправославни християни, циганите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa. Няколко семейства изповядват протестантство и католицизъм.
Управление
От 2011 година кмет на община Ихтиман е Калоян Илиев от партията ГЕРБ.
Икономика
През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман. В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на родопски одеяла, няколко сладкарски цеха (Триади, „Жана Динкова“), цех за производство на козметика (марките „Билка и баба знае“ и „Красная линия“), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки „Вуйчо Ваньо“) и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.
Инфраструктура
Покрай града минават автомагистрала „Тракия“ и железопътната линия София – Пловдив – Свиленград. Ж. п. линията, свързваща София и Пловдив, минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.
Вековният парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага и възможности за игра на тенис, волейбол, футбол и конна езда. Местна забележителност е самолет вграден в луксозно заведение.
Култура
В град Ихтиман функционира Народно читалище „Слънце – 1879“, основано в 1879 година.
Традиционният диалект на града е ихтиманският говор (в Ихтиманското поле, по река Марица стига до Пазарджик), който принадлежи към северната група югозападни говори.
Музеи В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят, са съдове за бита, народни носии, характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои, участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обикновено в събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник, и на екскурзовод.
Интересни и забележителни са експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия – реставрирана неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се също така автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица „Св. Патриарх Евтимий“, в близост до автогарата и сградата на РУ на МВР.
Редовни събития Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство – дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.
На 15 август е традиционният празник на град Ихтиман. Обикновено е два дена. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота) в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечер се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и на младежките рок и поп групи от града.
Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00 – 13.00 ч.).
От 2006 г. в края на май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха Ъпсурт, хор „Йоан Кукузел“, балетът на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.
Кухня Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известни са ихтиманският зелник и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.
Спорт Волейболният отбор на града, ВК Ботев (Ихтиман), е редовен участник във Висшата лига, второто ниво на българската национална волейболна лига за мъже.
Известни личности
Родени в Ихтиман Алисия (р. 1983), певица Светослав Атанасов (р. 1960), ски бегач Станоя Балабанов (XIX век), общественик Борислав Балджийски (р. 1990), футболист Гьончо Белев (1889 – 1963), писател Георги Белички (1931 – 2016), инженер и политик Петър Бичев (1865 – 1950), ветеринарен лекар Радослав Бойчев (р. 1981), политик Генадий Скитник (1832 – 1900), революционер и духовник Ангел Гергов (1895 – ?), комунистически деятел Иванка Дерменджийска-Горинова (1890 – 1968), учителка Славейко Джахов (1914 – 1999), полицай Димитър Златанов (р. 1948), волейболист Пенка Икономова (1898 – 1988), актриса Калоян Илиев (р. 1980), политик Йордан Катранджиев (1894 – 1988), политик Йордан Керезов (1904 – 1996), политик Стамо Керезов (1909 – 1998), политик Милан Коприваров (р. 1983), футболист Йордан Лазаров (1883 – ?), революционер„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27 Лазар Максимов (1897 – 1969), хоров диригент Никола Минков (1904 – 1945), политик Борис Новански (1912 – 1943), партизанин Цвятко Панев (XIX век), общественик Димитър Попов (1912 – 1982), политик Любомир Радоилски (1908 – 1968), юрист Петър Раковски, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, поет, жител на Мустафа паша, телеграфист, VI клас, 3-та рота на 3-та солунска дружина Владимир Свинтила (1926 – 1998), писател Деян Статулов (р. 1973), кинокритик Стефан Таралежков (1894 – 1972), генерал Магдалина Царчинска (1858 – 1945), просветна деятелка
Починали в Ихтиман Михаил Сестримски (1857 – 1935), общественик
Други хора, свързани с Ихтиман Тодор Ташев (1928 – 2015), писател, почетен гражданин на Ихтиман
Други Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Ихтиман.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ihtiman Hook.
Галерия
Бележки
Цитирани източници
Външни препратки
Радио и телевизия в Ихтиман Сайт на община Ихтиман Времето в Ихтиман Ихтиман в моя живот / Интернет страница на писателя Тодор Ташев