Шабла

Ша̀бла е град в Североизточна България. Той се намира в област Добрич, между гр. Балчик и границата с Румъния, близо до гр. Каварна. Град Шабла е административен център на община Шабла. По данни на НСИ населението му е .

География Град Шабла е разположен на 72 км на изток от Добрич, на 25 км на североизток от град Каварна и на 7 км на запад от нос Шабла. Самият нос е варовикова скала, покрита с льос, с височина 10 м над морското равнище.

Климат

История Късен неолит и халколит В некропола при Дуранкулак е открито най-старото технологично обработено злато в света. То предхожда с около петстотин години известните находки от Варненския халколитен некропол.Център за подводна археология в Шаблам предвиден в плана на община Шабла Праисторически селища, условно наречени Шабла I и Шабла II, синхронни със селищната могила Големия остров при Дуранкулак, са открити и проучени през 1974 г. от проф. Хенриета Тодорова в местността „Новите лозя“ – източно от сегашния град между местностите Шабленска тузла и Шабленско езеро.ШАБЛА И РЕГИОНА - ТУРИСТИЧЕСКИ ГИД Техните обитатели са поддържали връзки с населението, живеещо на юг, по брега на Черно море.

Античната Кария

В античността тракийското племе гети обитава тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Античното тракийско поселение от VI – V в. пр. н.е., прераснало в пристанищен град към края на II в. пр. н.е., е открито при днешното рибарско селище Кария на нос Шабла. Пристанищният град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира с древния град Portus Karia (Портус Кария, Καρών Λιμένα (Карон лимен)“ – „Пристанище на карите“) и е бил най-важното транзитно пристанище в района от VI – V век пр. н.е. до VI век н.е. – древната тракийска Кареяwikimapia.org, Античната Кария 1100 години, осигуряваща пътя през Босфора към устието на Дунав и Крим, превърната в крепост от римляните, реконструирана за последно в IV в. през ранновизантийската епоха. За него свидетелстват Ариан, Анонимният периплус на Черно море и римският географ Помпоний Мела в своят труд „География“ в средата на I в. н.е., като посочва, че е разположен между Калатис (дн. Мангалия) и Тиристис (дн. Калиакра) при нос Шабла. Още оттогава носът е важен навигационен ориентир по западния бряг на Черно море. Тук е поддържана огнева стража, а в римско време – кула с постоянен огън. Това потвърждават откритите на морското дъно от водолази, на североизток от сегашния фар, колони и стилизирана глава на кукумявка, изработени от мрамор. Находките от разкопките се пазяр в музея в Добрич и в Дома на културата в града. Предвид смисъла на думата „портус/лимен“ може да се предполага, че античното пристанище при нос Шабла е създадено изкуствено. Според Карел Шкорпил то е представлявало успореден на брега правоъгълен басейн с дължина 280 м и ширина 120 крачки, ограден от север, изток и юг от три каменни насипа – вълноломи, в чиито среди е имало по един вход. Съвременните подводни проучвания уточниха плана на древното пристанище – то се е състояло от две части: първа – сравнително плитък басейн с приблизителни размери 400/150 м, оградена от север и изток от рифове, които и в сегашния си вид успешно изпълняват ролята на естествен вълнолом, почти идентичен с описаното от Карел Шкорпил древно пристанище; втора част – по-дълбок залив, разположен непосредствено южно от басейна. Стари описания на района на нос Шабла споменават, че някога рифовете са били надзидани с изкуствен градеж, което отнася изграденото от траките съоръжение именно към категорията „лимен“, чието съществуване се потвърждава в самия топоним Caron Limen. Според Ариан ”земята около карийското пристанище се нарича Кария”, като има предвид обширната и сравнително ниска крайбрежна тераса, разположена западно от античното пристанище, голяма част от която заемат останките на споменатото обширно селище и неговите некрополи. Оттук става ясно, че Кария (Caria) не е абстрактно географско понятие, а конкретен топоним, представляващ древното име на тракийското крайбрежно селище, а Caron Limen е названието на неговото пристанище. Цялата площ на носа от около 25 хектара е осеяна с археологически паметници. Макар днес бреговата линия да е различна от античната, случайните находки, теренните обхождания, проведените през 1976 – 1979 г. спасителни разкопки и подводните проучвания през 1962, 1979 и 1980 г. безспорно потвърждават съществуването на това място на описаното от хронистите значително антично селище. Добре проучено е укреплението от късната Античност, разположено на самия нос, непосредствено южно от Шабленския фар. Запазената част от укреплението е с размери 12 м х 60 м. Западната част от северната крепостна стена е проучена откъм външното си лице през 1978 – 79 г. Дебелината и е почти 2 м; запазената височина е 1,80 м. Чрез проведените през 1995 – 96 г. сондажни археологически проучвания е установено трасето на западната крепостна стена и е проучена отчасти югозападната кула. Обектът е обявен за паметник на културата с писмо № 4267 / 23.12.1985 година от НИПК. Под вода срещу Шабленската тузла са фиксирани залято селище от бронзовата епоха, античен некропол, древни останки от лодки, направени само с дървени сглобки и няколко потънали кораба от късното Средновековие.

Връх Кария на Антарктическия полуостров е наименуван на античната Кария.Справочник на българските географски имена в Антарктика . Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.Karia Peak . SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Средновековие и съвременност През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносния поход на Владислав Варненчик срещу турците в 1444 г. османското господство там е напълно установено. През средновековието край брега на Шабла минавали превозващи слонова кост кораби. Много от тях са погълнати от вълните и до днес се случва най-големите късметлии да намерят изхвърлени от водата слонски бивни.Общинска стратегия за развитие 2008 – 2013 Легендата разказва за потъналия при Шабла през Кримската война британски кораб „Черният принц“, натоварен със златото за войската.

Произходът на днешното име на селището, според версия е свързан с прабългарската дума „шабъла“ (черпак). В средата на 19 в. Шабла е най-голямото българско село в района, а кметът му е българин. Жителите активно участват в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода. В личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му е записан Никола Алексов от Шабла.

След Освобождението от османска власт Шабла е център на община. Гордост за нея е спечеленият на Първото българско земеделско – промишлено изложение в Пловдив в 1892 г. златен медал от шабленеца Димитър Анастасов. През 1900 г. в общината срещу въвеждането на новите данъци (десятък) избухва Селски бунт в Дуранкулак и Шабла. От август 1913 до септември 1916 г. и от ноември 1919 до септември 1940 г. районът е окупиран от Румъния. След освобождението на 7 септември 1940 г. тук се заселват стотици депортирани от румънската власт семейства от коренното българско население на Северна Добруджа.

Около фара на Шабла е било единственото нефтено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра.

След кооперирането през 1948 г. в селището е открита мандра в състава на Районния кооперативен съюз във Варна.сп.Коопинформ бр.2=3, стр.6, Варна, 1949 г.

До 1964 година Шабла е село, до 1969 г. селище от градски тип, а на 27 август 1969 г. е обявен за град.

Шабленският фар

Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн. Разположен е на 43° 32' с.ш. и 28°36' и.д., сигналът му е бяла светлина, просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди.

Тук, при античната Кария, навигационно съоръжение е функционирало още през античната и римската епохи. Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с Руско-турската война 1768 – 1774 г., за това свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който в 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с дата 1182 г. от хиджра, отговаряща на 1768 г. сл. Хр. Това допълнително се потвърждава и от факта, че фар тук не е споменат в 1756 г. в описанието на „приморска България“ на френския дипломат и географ Шарл де Пейсонел, а в 1786 г. в навигационно описание на крайбрежието на австрийския офицер Венцел фон Броняр се посочва, че фарът се издига на днешното си място, като висока фарова кула наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер. Така е описан и в текстове от 1844 г. На рисунка от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена по-късно към южната страна на фара. Кулата е била изоставяна, после поправяна и реконструирана, основно по време на Кримската война, когато по проект на френски инженери каменното съоръжение е ремонтирано от български майстори, пристоена е новата караулка и е снабдено с модерна оптика от основаната от френския морски офицер Мишел Колб „Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane“ и в 1856 г. фарът отново светва. За този ремонт са изразходвани само 14 370 златни лева, според преизчислените от лири в левове отчети. За сравнение построяването на много по-скромните фарове на Галата и Калиакра е коствало по 15 100 златни лева за всеки един. В западната стена на пристроената тогава караулка е вграден султански монограм на Абдул Меджид. Това показва, че Шабленския фар е считан от Османското правителство за изключително важна държавна постройка щом е наредило в нея да бъде вградена султанската тугра, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха. Официално обновения фар е открит на 15 юли 1857 година. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см, изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м. Макар едва забележим това е доста смел образ върху едно турско държавно съоръжение имащо и военени функции.

Основата на съоръжението е квадратна четиристенна база с ширина 8,8 метра и височина 10 метра. Над която се издига кула с форма на 8 стенна пресечена пирамида. Дебелината на стените е 1,5 м, а в сечението на пиластрите, поддържащи свода, достига 3 метра. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Общата височина над терена е 32 м и 36 м над морето, каменната конструкция до фаровата площадка е 28,23 м, а стъпалата са 132. Върхът на гръмоотвода му е позлатен. След земетресението от 7,2 степен по Рихтер от 31 март 1901 г. фарът е ремонтиран, а в 1935 г. конструкцията е укрепена със стоманени елементи и дотогавашният изцяло бял фар е боядисан както го познаваме днес. В 1957 г. маслено-газовата светлина е демонтирана и фарът е електрифициран. В 1987 г. отново се прави ремонт и се монтира нова съветска оптика, с мощност на светлинния източник 1 kW. В морето фарът се вижда от 31 км, а в ясно време и много по-далеч. Измервания на местните хора показват, че брегът пред фара от 29 м през 1948 г. е намалял на 13 м в 1996 г. С тържествен ритуал на Военноморските сили в август 2006 година за откриване и освещаване на обновения фар е отбелязана 150-годишнината от официалното откриване на Шабленския фар. Тогава в западната му стена е вградена капсула с послание за бъдните поколения.