Ливан (), официално Ливанска република (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.
География
Релефът на Ливан е предимно планински, освен тясната крайбрежна ивица и долината Бекаа, която играе основна роля в ливанското земеделие.
Административно деление
Ливан е разделена на 6 губернаторства (мухафази), които са подразделени на райони и общини. Мухафазите са:
1. Бейрут; 2. Планина Ливан; 3. Северен Ливан; 4. Бекаа; 5. Набатия; 6. Южен Ливан. История
В Древността територията на днешен Ливан е обрасла с обширни гори от ливански кедри (постепенно изсечени и така и невъзстановени, но останали емблема на страна, поради което – изобразени на ливанския флаг). Заселена е от финикийците, прочут с мореплаването си народ говорещ семитски език, известен като финикийски. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр.н.е., е първата позната позвукова писмена система (азбука). Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир, Библос и Сидон (също на ливанска територия и в състава на Финикийската федерация), Картаген (сега – в Тунис) и някои селища на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка.
Финикийските градове пазят независимостта си до превземането им от Александър Македонски през III в. пр.н.е., а след смъртта му Финикия е включена в елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр.н.е., като част от провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя (Византия), което способства за християнизирането на областта, станала впоследствие известна, като Ливан (Левант) от името на планините Ливан и Антиливан, от което идва и името на смолата за кандилата в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб.
През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия. Арабите ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско население, в резултат на което се оформя местно мюсюлманско население (ливанци, изповядващи шиитски и сунитски ислям), но се запазва и християнството (негови представители са маронитите и православните ливанци). Влязъл в състава на Арабския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий I, но по-късно арабите си го възвръщат. През Късното Средновековие Левантът е обект на походите на кръстоносци, селджуци и мамелюци. Триполитанското графство е кръстоносна държава, обхващаща териториите на днешен Ливан„История на тамплиерите“, Барбер между 1105 и 1290, където се установява династията на графовете Сен Жил от Тулуза, най-големите сеньори в Южна Франция. В лицето на Раймон дьо Сен Жил тази династия е обвързана с Клюнийското движение, чиято основна цел е въвеждане на принципа на монархия в Западната църква.
От началото на ХVI в. до края на Първата световна война Ливан е в състава на Османската империя, като през по-голямата част от периода има специфичен статут (непряко османско управление). През есента на 1918 г. е страната е окупирана от британски и френски войски. От 1920 г. Ливан е подмандатна територия на Франция.
На 26 май 1926 г. френският върховен комисар обнародва конституция, според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрола над външната политика и отбраната. На 22 ноември 1943 г. Ливан официално е провъзгласен за независима република, след като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната. През 1946 г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През 1948 г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от Палестина. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През 1967 г. страната приема втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските антиокупационни действия срещу Израел.
След „Черния септември“ от 1970 г. палестинският лидер Ясер Арафат намира убежище в Ливан. Към средата на 70-те години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество – докато мюсюлманите поддържат палестинската кауза, то маронитите (основната част от християните) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето Организацията за освобождение на Палестина успява да създаде своеобразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел. Процъфтявал през 60-те и началото на 70-те години на ХХ в., Ливан става арена на кървава гражданска война в периода 1975 – 1990 г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.
Държавно устройство
Конфесионализъм Ливан е парламентарна демократична република, което е предпоставка за специална система, позната като конфесионализъм. Тази система, целяща да предотврати сектантски разногласия, се опитва честно да отрази демографските различия в страната в управляващото тяло. Вследствие на това в парламента, Министерския съвет и във високите позиции в държавна администрация, религиозните общности в страната се представляват с определени квоти. Например президентът трябва да е маронит от християните-католици, министър-председателят – сунитски мюсюлманин, заместник-министърът – православен християнин, а председателят на парламента шиит-мюсюлманин.
Изпълнителна власт Президентът се избира за 6-годишен период от ливанския парламент без право на втори мандат. Въпреки че се смята, че може да бъде избран с просто мнозинство, в действителност това става с консенсус. Президентът, след консултации с представители на парламентарните групи, посочва министър-председателя. Избирането и подкрепата на кабинета от парламента е обвързващо. Президентът или министър-председателят свиква кабинета, който също отговаря на изискванията на конфесионализма.
Законодателна власт Парламентът е законодателният орган в Ливан. Той се избира за четиригодишен период. Неговите основни функции са да избира президент, да одобри правителството и да одобрява бюджета и законите.
Съдебна власт Ливанската правна система е базирана на Наполеоновия кодекс. Съдебните процеси не се провеждат с жури. Ливанската правна система се състои от три нива: съд от първа инстанция, апелативен съд и касационен съд. Също така има система от религиозни съдилища, които имат юрисдикция по отношение на поклонниците на съответната религия, що се отнася до семейния живот (брак, развод, наследство). В Ливан няма закон за гражданските бракове.
Население и култура
Култура на Ливан Ливан е моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението, но ливанската култура е мозайка, породена от среща на най-различни чужди култури, които са определили облика на страната, като кръстопът между Изтока и Запада.
В изкуството са много известни Алфред Басбоус и Мостафа Фарук (1901 – 1957) – един от най-прочутите ливански художници на ХХ век. Усвоил това изкуство в Рим и Париж, той има многобройни изложби от Париж, през Ню Йорк до Бейрут. В литературата един от световноизвестните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга „Пророкът“, преведена на повече от 20 езика.
Състав на населението Ливан е остров на християнството в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни – около 30%). По данните от последното преброяване при френския мандат в 1932 г., християнската общност в страната е повече от половината от населението. В нея преобладават униатите. На територията на Ливан съществуват 6 униатски (източнокатолически) църкви – Маронитска (западносирийска), Халдейско-католическа, Гръко-католическа, Арменско-католическа, Сиро-католическа и Копто-католическа, основани по тези места от Ватикана в периода между 1552 и 1824 година.
Най-многочислената мюсюлманска общност в Ливан са шиитите (40% от населението). Те са съсредоточени главно в граничните със Сирия източни части на долината Бекаа, а в граничния с Израел Южен Ливан те са 80% от населението и в южната част на столицата Бейрут. Останалата част от населението на Ливан са мюсюлмани – сунити и друзи.
Икономика
Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа“ по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави. Водещите отрасли в ливанската икономика са търговията, банковия сектор и туризмът. До средата на 70-те години ливанската икономика е играла ролята на банков център в региона и търговски посредник между метрополитическите пазари и съседните арабски страни.
Земеделие Ливан има много добро разположение по отношение на достъпност на вода и плодородна почва и притежава най-висок процент обработваема земя измежду арабските държави. Въпреки това страната няма добре развит селскостопански сектор. Земеделието привлича едва 12% от работната ръка и е един от най-малко привлекателните икономически сектори. Неговият дял от БВП се изчислява на около 11,7%, което го изпраща на най-ниската позиция, сравнено с други икономически сектори. Основните отглежданите култури са ябълки, праскови, портокали и лимони.
Промишленост Липсата на суровини и пълната зависимост на Ливан за внос на нефт от съседните държави прави трудни условията за развиване на индустриални дейности. Вследствие на това индустрията в Ливан е ограничена в малки фирми, предимно сглобяващи и пакетиращи внесени части. През 2004 г. индустрията се нарежда на втора позиция – 26% от работната ръка и също така на второ място по дял от БВП – 21%.
Услуги Мнозинството от работната ръка в Ливан предпочита да работи в сферата на услугите, в нея са заети близо 65%. Това се дължи на разнообразните работни предложения и големите заплати. Делът на третичния сектор затова е доста голям и наброява грубо 67,3%.
Вижте също Араби християни Голям Ливан Химн на Ливан Ливански кедър Външна политика на Ливан
Външни препратки Ливан – статия в Православна енциклопедия „Двери“ за едноименната смола за тамян
Източници