Костарáджа или Костураджа (понякога Кощеря̀к, Костеря̀к, Кострач, в най-близкия български говор Костура̀дже или Παλαιό Κωσταράζι, Палео Костарази) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, разположено на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География Селото се намирало на 25 километра южно от град Костур и на 10 километра северно от село Богатско (Вогацико) високо в планината Саракина (Корисос). Разположено е под хълма Скала, на надморска височина от 960 или 1000 m.

История Античност и Средновековие Югоизточно от селото, на връх Джорджуло (Палиокастро) има останки от антична и средновековна крепост.

В Османската империя В османските данъчни регистри от средата на XV век Косторажде е споменато с 5 семейства на Серангос, Тодор, Никола, Тозо и Стале.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82

Според традицията селото е основано от жителите на три селища – Крания, Смикси и Палиоспита, които заедно се заселили на по-безопасно откъм турски нападения място. Името си според легендата носи от хайдутина Костас Ризос.

В 1692 година селото е споменато в Завордската кондика.

В XIX век Костараджа е село на самата южна българска етническа граница, чието население се състои от гърци и огърчени българи – на юг и изток селата са гръцки, на север и на запад – български. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Гощерац (Goschteratz). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Костараджа (Кощерякъ) и има 150 българи и 600 жители гърци християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Костураджи е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.

На 10 юли 1903 година Васил Чекаларов пише, че „Костураджа е гръцко село с около 200 къщи“.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурач (Kostouratch) има 650 жители гърци и работи гръцко училище. Според Георги Христов към началото на XX век селото е гръцко.

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век селото е база на гръците андарти.

Гръцка статистика от 1905 година показва 800 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kostarazi .

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Костараджа (Κωσταράζι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 800 православни гърци.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Гощерац като почти напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

В Гърция На 20 октомври 1912 година по време на Балканската война селото е опожарено от отстъпващите османци. В селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция.

В 1944 година Костараджа отново е изгорено, този път от германските окупационни войски, тъй като е база на гръцките партизани. На 13 април 1944 година, Велики четвъртък, след два дни престой на войници на Вафен СС и Вермахта в селото е решено то да бъде унищожено. Всички жители са събрани от германците, за да бъдат екзекутирани, но последния момент решението е отменено и така е избегнато второ клане, като това в Клисура няколко дена по-рано. Покривът на църквата обаче е изгорен.

Селото пострадва силно в Гражданската война, разсипано е и жителите му бягат в градовете и полските села. След войната на 4 km югозападно е изградено ново селище – Ново Костараджа. Оцелява единствено църквата „Рождество Богородично“.

В 1979 година църквата е възстановена частично от жителите на Ново Костараджа, а в 1999 година изцяло.

Селото се използва от жителите на новото село за настаняване през лятото, когато планината е лятно пасище.

През юни 2017 година с президентски указ Костараджа е определено за „село мъченик“.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Костараджа на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Копачо Κοπάτσο Просилио Προσήλιο местност ЮЗ от Ново Костараджа Джорджуло Τσόρτζουλο Палиокастро Παλιόκαστρο връх в Саракина, ЮЗ от Костараджа и СИ от Ново Костараджа Бара Μπάρα Клади Κλαδί местност в Саракина, СИ от Костараджа

Личности Родени в Костараджа Антим Йованопулос (1830 – 1905), игумен на Сливенския манастир Аргириос Цяцос (Αργύριος Τσιάτσος), гръцки андартски деец, агент от III ред Динас Бастелас (Ντίνας Μπαστέλας), гръцки андартски деец, агент от III ред Зисис Гаврос (Ζήσης Γκάβρος), гръцки андартски деец, агент от I ред Зисис Гавру (Ζήσης Γάβρου), гръцки андартски деец, агент от III ред, член на революционния комитет в Костараджа Зисис Евтимиадис (Ζήσης Ευθυμιάδης), гръцки андартски деец, агент от III ред Йоанис Костонарис (Ιωάννης Κωστωνάρης), гръцки андартски деец, агент от II ред Николаос Кутувас (Νικόλαος Κουτούβας), гръцки андартски деец, четник на Димитър Далипо и Константин Попставрев Пандазис Хрисостомидис (Πανταζής Χρυσοστομίδης), гръцки андартски деец, учител в Костараджа, агент от III ред, заедно с учителя Кумис подпомага Павлос Мелас, служи за връзка между него и Германос Каравангелис, както между Александрос Караливанос, Евтимиос Каудис и Павел Киров Савас Николау (Σάββας Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от II ред

Починали в Костараджа Яни Люкров (1922 – 1948), деец на Охрана, комунистически партизанин, войник на ДАГ

Бележки

Категория:Исторически села в дем Хрупища