Дейм Вивиан Уестууд () е моден дизайнер от Великобритания. Рожденото ѝ име е Вивиан Изабел Суайър. Тя популяризира стиловете пънк и ню уейв за масовата публика.

Биография Произход и младежки години Уестууд е родена в Холингуърт, Чешър, на 8 април 1941 г. Тя е израснала в близкия Тинтуистъл и е дъщеря на Гордън Суайър и Дора Суайър (по баща Бол), които се женят две години по-рано, две седмици след избухването на Втората световна война. Когато се ражда Вивиан, баща ѝ работи като склададжия в самолетна фабрика; преди това е работил като зарзаватчия.

През 1958 г. семейството ѝ се премества в Хароу, Лондон. Уестууд завършва курс по бижутерия и сребърни изделия в Художественото училище в Хароу (сега част от Университета на Уестминстър), но напуска след един семестър. По-късно го коментира така: „Не знаех как едно момиче от работническата класа като мен би могло да се прехранва в света на изкуството“. След като започва работа във фабрика и учи в педагогически колеж, тя става учителка в начално училище. През този период тя създава свои собствени бижута, които продава на сергия на Портобело Роуд.

През 1962 г. тя се запознава с Дерек Уестууд, чирак във фабриката на Хувър, в Хароу. Женят се на 21 юли 1962 г.; Уестууд сама си ушива сватбената рокля. През 1963 г. ражда син, Бенджамин.

Малкълм Макларън Бракът на Уестууд с Дерек приключва, когато тя среща Малкълм Макларън. Уестууд и Макларън се местят в Търли Корт в Клапам, където през 1967 г. се ражда синът им Джоузеф Коре. Уестууд продължава да учителства до 1971 г. и също така създава дрехи, проектирани от Макларън. Макларън става мениджър на пънк групата „Секс Пистълс“ и впоследствие двамата привличат внимание, тъй като групата носи дизайни на Уестууд и Макларън.

Пънк ера Уестууд е един от архитектите на пънк модния феномен от 70-те години на миналия век, казвайки: „Бях месианец по отношение на пънка, виждайки дали човек може да вкара спица в системата по някакъв начин“. Появата на Уестууд като дизайнер, който създава облекла, отразяващи икономическия, социалния и политическия контекст на Великобритания от 70-те години на XX век, съвпада с разочарованата младеж, която развива уникален стил на обличане и музикално изразяване, който е незабавно разпознаваем чрез своята естетика и звук.

Бутикът на Уестууд, първоначално управляван от Макларън, е място за срещи на първите членове на лондонската пънк сцена. Бутикът редовно променя имената и интериорния си дизайн през 70-те години на ХХ век, за да се впише в колекциите и дизайнерските вдъхновения. Той остава на оригиналното си място на адрес 430 Kings Road, Челси, Лондон (под името Worlds End от 1980 г., след кратък период на затваряне през 80-те години) и до днес.

Макларън и Уестууд са запалени предприемачи, а дизайнерските дрехи, продавани в бутика им – наречени Let It Rock, Too Fast To Live Too Young To Die, Sex и впоследствие Seditiories – помагат за дефинирането и популяризирането на пънк визията в точния момент, в който тя набира популярност по улиците на Лондон. Дизайнерските продукти на Уестууд през пънк ерата и след това са повлияни от историцизма; музеят V&A описва Уестууд като „щателен изследовател“. Уестууд започва да оспорва сексуалните норми и да насърчава експериментирането в своите дизайни, които в началото са създадени в сътрудничество с Макларън.

Първоначално Уестууд създава дрехи, препращащи към роклите на Теди Бойс от 50-те години на ХХ век, носени от Макларън. След откриването на Let It Rock през 1971 г., първото въплъщение на бутика на Уестууд и Макларън, ранните творения за магазина включват влияния, напомнящи модата на младежката субкултура от 50-те години на ХХ век. Вдъхновен от бунтарския характер на младежите от 50-те години на ХХ век, Let It Rock препраща към облеклото, музиката и декора от непосредствената следвоенна епоха.

През 1972 г. Let It Rock е преобразен в Too Fast To Live Too Young To Die, в знак на почит към смъртта на Джеймс Дийн. Въпреки че дизайнерските препратки за дрехи, продавани под марката Too Fast To Live Too Young To Die, са фокусирани върху рокерската естетика на 60-те години на ХХ век, бутикът все още продава дрехи, вдъхновени от Теди Бойс, под марката Let It Rock. Новите политически насочени дизайнерски вдъхновения за Too Fast To Live Too Young To Die са предадени чрез тениските без ръкави на Уестууд, носещи различни надписи като „PERV“ и „ROCK“, създадени с помощта на комбинация от безопасни игли, пилешки кости и лепило с брокат.

Две години по-късно, през 1974 г., бутикът на Уестууд и Макларън е преустроен и отворен отново като Sex. Дрехите, продавани в Sex, са умишлено груби и предизвикателни, с дизайн, основан на фетиш и садомазохизъм, целящ да провокира комфортно живееща средна класа и да вдъхновява млади пънкари към политически действия, като оспорват статуквото. Дрехите, предлагани на дребно в Sex, включват поли и рокли, изработени от гума, както и тениски с отпечатани порнографски материали. Дрехите често имат големи умишлени разкъсвания и големи ципове, вградени в дрехите.

Сексът се превръща в пресечна точка в центъра на пънк сцената и се трансформира в Seditionaries през 1976 г. Дрехите, продавани в Seditionaries (Seditionaries: Clothes for Heroes), запазват познатите препратки към Sex, включително историцизъм, оспорване на половите норми и фетиш. Въпреки това, дрехите на Seditionaries са изработени от различни материи и влакна. Развитието на емблематичните дрехи на Уестууд – панталони за робство, покрити с презрамки за ограничаване, „разплитащи“ пуловери с широка плетка, изработени от мохер, и топове с дълги ръкави, изработени от мек муселин, които се отличават с графични ситопечатни дизайни и закопчалки на ръкавите, за да се създаде ефект на усмирителна риза – през този период бързо се превръщат в архетипни пънк елементи.

Уестууд също така вдъхновява стила на пънк икони, като Вив Албертин, която пише в мемоарите си: „Вивиан и Малкълм използват дрехи, за да шокират, дразнят и провокират реакция, но също така и да вдъхновяват промяна. Мохерови пуловери, плетени с големи игли, толкова свободно, че можете да виждате през тях, тениски, разрязани и написани на ръка, шевове и етикети отвън, показващи конструкцията на изделието; тези нагласи са отразени в музиката, която правим. Добре е да не бъдеш перфектен, да покажеш как работи животът и умът ти в песните и дрехите си.“

Уестууд е разочарована от посоката, в която осиновените ѝ деца са възприели пънка, много от тях не се интересували от политическите ценности на пънка, гледайки на стила на движението като на маркетингова възможност, а не като средство за радикална промяна; с разпадането на „Секс Пистълс“, вдъхновението на Уестууд за едноименната ѝ линия се измества към XVIII век. Тя е особено повлияна от пиратите и Incroyables and merveilleuses – радикално движение сред благородниците, оцелели след Френската революция, което се позовавало на гилотината, на която много от тях загубили членове на семейството си.

Източници

Външни препратки

Категория:Британски модни дизайнери Категория:Английски бизнесмени Категория:Пънк Категория:Английски атеисти Категория:Орден на Британската империя Категория:Дарбишър Категория:Починали в Лондон