Ко̀телВ първия учебник по география на български Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество се споменава като Ко̀тлѧнца (Котелско) и Ко̀тєлъ (1835 г.). В брой 55./17.11.1861 на вестник „Дунавски лебед“ е изписан като Котель, с краесловен ер малък вместо ер голям. е град, разположен в Източна България. Той е административен център на община Котел, област Сливен. Градът е четвърти по големина в областта след Сливен, Нова Загора и Твърдица.
По данни на НСИ в града живеят .
География Местоположение Град Котел е разположен в средния предпланински дял на Източна Стара планина, в равнинната част на планинска котловина и важен в географско–историческо отношение проход, известен с името Демир Капия. Проходът е „свидетел“ на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време. Разстоянието до областния център Сливен е 69 км.
Релеф В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м надморска височина.
Най-високият връх е Разбойна, висок 1128 м надморска височина, който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеренските и Карандилските възвишения.
Географската местност „Чуката“ свързва Сливенската планина с Ичеренско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност „Чукарите“, възвеждащи към връх Разбойна, в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската планина.
Води В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинския връх (свързващ Котел с Тиченско-Омуртагския район) „Сухи Дял“, извират две основни реки, преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия, вливаща се в язовир „Камчия“.
Флора и фауна Флората е представена от естествени широколистни гори (дъбове, габър, бук, ясен, и др.) и малко изкуствено засадени иглолистни гори (черен бор), малко естествено находище на бяла ела, редуващи се с открити пространства, представляващи пасища и ливади. В откритите тревни пространства се срещат орхидеи и други. Фауната е богата поради разнообразието на местообитания, междинна надморска височина, континентални и средиземноморски елементи. Тук се срещат в едни и същи находища пепелянка и усойница (рядко срещано), както и 2 вида речни раци – поточен и речен рак (рядко срещани в смесени популации), в пещерите се срещат няколко вида прилепи. Бозайниците са представени от тревопасни животни: благороден елен, сърна, дива свиня, заек и др., и хищници: мечка (рядко), вълк, чакал, лисица и др. От птиците се срещат почти всички видове кълвачи, срещащи се в Европа. Грабливите птици са добре представени – скален орел, малък креслив орел, сокол-скитник, орел-змияр, осояд, ястреби, и др., а от 2010 г. отново е възстановен и белоглавият лешояд. В района гнезди черният щъркел. По време на миграцията на птиците през есента и пролетта се срещат много видове мигриращи птици, някои и на големи ята – щъркели, орли, мишелови, осояди, кани, чапли, жерави, соколи и т.н. В градската част се срещат порове и белки. Голям радетел за опознаването и опазването на природата на Котленския край е зоологът и изтъкнат природозащитник Николай Боев.Боев, Н. 1979. Върху някои проблеми и задачи по опазване на природата в Котленския край. – В: Опазване на природата и околната среда в Котленския край. Сесия на ОНС и Ок на ОФ – Котел, 03.10.1979, 4 – 60.
Климат Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – умерена зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Често поради смесения релефен хълмисто-равнинен терен се наблюдават кратки и „болезнени“ феномени – градушки, непрогледни мъгли, дъждове, силни ветрове и др. Средната температура през януари е 1.5 градуса, а през юли – 20 градуса.
Защитени местности На територията на общината се намират два резервата: Резерват „Керсенлика“ с обща площ: 114.5 ха. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела, на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха. Резерват „Орлицата“ е с площ 559.4 ха и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата“ – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща още 114.7 ха. Защитена местност „Злостен“ Защитена местност „Урушки скали“ Защитена местност „Орловите пещери“
Планински местности са: Вида – историческа местност с площ 2 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена“. Проходът на Ивайловите войници Железни врата (Демир капия) – с площ 0,1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г. Връх Разбойна е с площ 5 ха. През 1876 г. там е сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг. Околчеста поляна с площ 2 ха е разположена в землището на с. Нейково. Там е сборно място и лагер на четата на Хаджи Димитър.
Местностите: Коминчето, Еленица, Батойка, Червенятя пръст, Сухи Дял, Урушките скали и някои други са естествен източник на дървесина, медна руда и др.
История Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град поселищен живот преди вековете на османската власт не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.
Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V – VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия (Желязната врата), която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и др., след удара на турските нашественици, просъществували до края на 14 век и споделили съдбата на повечето български твърдини – били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение – тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.
Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като „Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Котел и днес стои при важния балкански проход между Шумен и Сливен; на разстояние около 15 мили от морето, и е основан от бежанци из околностите. Константин Иречек съобщава, че на котленци, въоръжени със сопи и с копия (харби), под командата на местни войводи било възложено да пазят тамошния проход като дервентджии. Събирането на данъците е дело на войводата, а на османците е забранено да се заселват в Котел. Във време на война специален правителствен чиновник съблюдавал там да не спира и да не нощува турска войска, но поради чести нарушения тези привилегии на практика изчезват. Котленци съумяват да се защитят от кърджалиите и строят отбранителна градска стена.Константин Иречек, История на българите, София 1978, с. 486
В данъчен регистър от 1623/1624 година е отбелязано село Къзган пънаръ, с 296 немюсюлмански ханета.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 278.
През 1806 година Котелско е нападнато от кърджалии, водени от Кара Фейзи и Индже войвода, но Котел, разполагащ със защитна стена и въоръжени части, водени от Алтънлъ Стоян не е превзет. Бойната тактика да се прогонят кърджалиите с нападение над тях успява – Кара Фейзи отстъпва. В Котел се пази къщата на Алтънлъ Стоян войвода, на път за местността „Изворите“, която оцелява при големия пожар от 1894 година.
Котел придобива голямо значение за българското възраждане. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон, Георги Сава Раковски... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.
На 5 юли 1894 година е обхванат от голям пожар, при който изгарят изцяло 3/4 от сградите. Причината е опит на дете да провери дали гори спиртът. Къщите са с дървена конструкция и се запалват неспасяемо, а сиянието от пожара се вижда в околните селища, забелязва се дори и в Сливен. При пожара са унищожени и много документи за на историята на града.
През 1924 г. в Котел заработва Варненска ученическа колония – 25 ученички от варненската девическа гимназия летуват и се възползват от добрите климатични условия на района.Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.9 / 05 август 1924. / стр. 1.
Население
Брой на населението 7500 души (2001) 7777 души (2010) 5711 души (2012) 5329 души (2016)
Етнически състав Основните малцинствени етноси в града и района са цигани, турци и каракачани. Източното православие разполага с два православни храма и по няколко църкви в българските села Тича, Жеравна, Нейково, Катунище, Медвен, Градец.
По данни от 2011 г., 3667 души от населението на града се самоопределят като българи, 1177 души – цигани, а 61 души – турци.
Религия Основни религии са християнството и ислямът.
Ислямът е по-разпространен в околностите на града, където има компактно местно турско население. В селата с преобладаващо население от български турци има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия.
Протестантството е представено от евангелската, адвентната и новоапостолската общност.
Образование Котленска книжовна школа Най-видният представител на Котленската книжовна школа е народният будител Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов).
Учебни заведения СУ „Георги Стойков Раковски“ НУФИ „Филип Кутев“
Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“