Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам – на изток, с Камбоджа – на юг и с Тайланд – на запад.
Площта на Лаос е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4736 km² водна площ. Столица на страната е град Виентян.
География
Слабата населеност на Лаос, съчетана с неразвита промишленост и по-ниската степен на изсичане на горите, в сравнение с други страни благоприятства запазването на обширни девствени гори с много богато биоразнообразие, чиито видове имат стабилни популации. В югозападната част на страната се намира в долината на река Меконг, а на североизток, по границата с Виетнам, са Анамските планини.
Растителният свят в Лаос е изключително разнообразен. Около 75% от площта на страната е заета от гъсти тропически гори, включително гори от бамбук, който на места достига височина от 30 метра. По-впечатляващи са огромните дървета на джунглата, надвишаващи 60 метра. От голямо значение за населението е тиковото дърво, което се цени заради ценната си дървесина, използвана за производството на мебели. Освен това се срещат много видове палми, епифити, има и огромен брой орхидеи. Сред местните животни са множество видове птици, влечуги, маймуни. Лаос е дом на слонове, носорози, леопарди, тигри, мечки, крокодили, птици-носорози, папагали. Административно деление
Според сега действащото административно деление, Лаос е разделен на 16 провинции (кхуенг), 1 град на централно подчинение (кампхенг накхон) и 1 специален район (кхетпхисет). Провинциите от своя страна се разделят на 140 окръга (муанг) и 11 767 селски общини (бан).
№Провинция Площ (км²)НаселениеАдминистративен център1Аттапи10 32087 700 Аттапи2Бокео6196114 900 Бан Хуайсай3Борикхамсай14 863164 900 Муанг Паксан4Чампасак15 415503 300 Паксе5Хуапхан16 500247 300Самнуа6Кхаммуан16 315275 400 Такхек7Луанг Намта9325115 200 Луанг Намта8Луанг Прабанг16 875367 200 Луанг Прабанг9Удомсай15 370211 300 Муангсай10Пхонгсали16 270153 400 Пхонгсали11Сараван10 691258 300 Сараван12Саваннакхет21 774674 900Саваннасхет13Виентян15 927286 800Муанг Пхонхонг14Сайнабури16 389293 300Муанг Саябури15Седон766564 200Банпхон16Сиангкхуанг15 880201 200 Пхонгсаван17Виентян1 3920531 800 Винтян18Сайсомбум27105 Бан Муанг Ча
1 Град на централно подчинение 2 Специален район
История
Държавността в териториите на съвременен Лаос има древни традиции, свързани с преселили се от земите на съвременната китайска провинция Юннан китайски племена, които постепенно заселват бреговете на река Меконг и основат няколко малки държавици. Легендите сочат, като първи лаоски владетел крал Кхун Бором, наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове“) в Южен Китай. Неговият син и наследник Кхун Ло повежда народа си на юг и се установява в Раджадхарани Шри Судхана (днес град Луанг Прабанг). Следват няколко крале (в някои извори техният брой е 22), хронологията, на чиито управления не точно установена, както и роднинските им връзки. Според традицията, за последен крал от династията на Кхун Бором (по мъжка линия) се смята Прая Ранга. През 1316 г. той е наследен от Сувана Кампонг, който дава началото на нова династия. Неговият внук Фа Нгум бил способен държавник и военачалник, който разширил значително територията на кралството си, покорявайки редица по-малки държавици. Той се смята и за основател на кралството Лансанг, в чиито предели влизат обширни територии от днешен Тайланд на запад и Чампа – на изток. Фа Нгум взима за съпруга принцеса от кралския двор на Камбоджа, под чието влияние въвежда будизма, като официално религия в държавата си. Въпреки че кралството процъфтява, особено през XVI век голямата му територия затруднява поддържането на политическото единство, както и отбраната срещу агресивните съседи.
С убийството на крал Тиан Тхала през 1695 г. започва междудинастичен спор за трона, който прераства в гражданска война. В конфликта се намесва на няколко пъти Сиам, и през 1787 – 1788 г. анексира земите на трите кралства, на които се разпада Лансанг – Луанг Прабанг, Виентян и Чампасак. Сиамският владетел установява подобни на васални отношения с лаоските. Очаквайки война между британците и Сиам, през 1824 г. кралят на Виентян вдига бунт, подпомогнат от виетнамците, но е разбит и изпратен в Банкок, където е екзекутиран. Кралството му е унищожено, докато Виентян и Чампасак продължават полуавтономното си съществуване до края на XIX век.Междувременно – през втората половина на XIX век – в Индокитай все по-усилено проникват французите. Между 1898 и 1907 г. са сключени няколко споразумения между Франция и Сиам, по силата на които по-голямата част от лаоските територии стават френски протекторат, като страната Луанг Прабанг се ползва с автономен статут, а всички останали , включително Чампасак, минават под прякото управление на френски върховен резидент, чието седалище става Виентян. След окупирането на Франция от нацистите, правителството във Виши сключва (през август 1940 г.) т.нар. Пакт Мацуока-Анри, с който Япония получава всички лаоски територии западно от река Меконг – до Тайланд. През март 1945 г. японски войски окупират Луанг Прабанг, принуждавайки крал Сисаванг Вонг да обяви „независимост“. След капитулацията на Япония кралят е принуден отново да признае страната си за френски протекторат. Междувременно в нея се заражда и набира все повече сила движение за независимост, ръководено от организацията „Лао Иссара“. Негови части завземат властта във Виентян, Саванакхет и още няколко града. Те установяват временен парламент, който през октомври 1945 г. прокламира обединението на страната и отстраняването на краля от трона. През март 1946 г. френски войски започват отново реокупация на Лаос, принуждавайки „Лао Иссара“ да възстанови на трона Сисаванг Вонг, като крал на обединен Лаос. Виентян и другите градове, контролирани от привържениците на независимостта са превзети от французите, а много активисти на „Лао Иссара“ се оттеглят в Тайланд, където установяват правителство в изгнание. В Париж обаче държат на идеята страната да се реформира под френска егида, съответно през 1949 г. – като обединеното кралство с конституция и национален парламент – Лаос е признат за самоуправляваща се единица в рамките на Френската общност.
Междувременно „Лао Иссара“ се саморазпуска и неговите членове се връщат в Лаос, където някои от тях се включват в кралското правителство, а други се присъединяват към нововъзникналия „Патет Лао“, контролиран от виетнамските комунисти. Франция прави по-нататъшни отстъпки към независимост с Френско-лаоския договор за приятелство и съюз през октомври 1953 г., а на следващата дава на Лаос и пълна независимост, като Кралство Лаос. Следват 20 години на непрестанни борби между кралското правителство, комунистите и привържениците на неутралитета. До голяма степен събитията през този период са отражение на ставащото във Виетнам. Изтеглянето на американските войски от Южен Виетнам довежда до увеличаване на борбата за власт, която води „Патет Лао“. Между август 1974 и ноември 1975 г. лаоските комунисти установяват контрол върху столицата Виентян, прогонват или избиват членовете на кралското правителство и установяват т.нар. „революционна администрация“, отваряйки много „образователни лагери“. Кралят е принуден да абдикира на 29 ноември 1975 г., а няколко дни по-късно друг представител на кралската династия – принц Суфанувонг, става първият президент на новоучредената Лаоска народнодемократична република. С това гражданската война в страната официално приключва. През 1975 г. министър-председател на Лаос става Кейсон Фомвихан ,който започва сближение със СССР. След смъртта на Суфанувонг през 1986 г., Фомвихан става президент на страната и затвърждава социалистическата насока на политиката ѝ, включвайки я в ръководената от него държава система, която го задържа на власт до смъртта му през 1991 г.
Междувременно – в периода (1964-1973 г.), по време на Виетнамската война Лаос е бомбардиран от САЩ. На минута падат средно по осем бомби. САЩ провежда общо 580 344 бомбардировки и хвърля около 260 млн. бомби, като по този начин се опитва да изолира комунистическите северновиетнамски войски. Повечето от тези бомби са касетъчни срещу жива сила, като около 30% от тях не се взривяват. След войната в Лаос остават около неексплодирали 288 млн. касетъчни боеприпаси и 75 млн. бомби. 10 от 18-те провинции на Лаос са засегнати от невзривени боеприпаси, които правят огромна част от обработваемите земи неизползваеми. От 1964 до 2016 г. около 29 хил. души в Лаос са загинали от взривени бомби, а 21 хил. са ранени, огромната част от които – цивилни.Laos US: Obama regrets 'biggest bombing in history', Би Би Си, 6 септември 2016 г. Според Конвенцията за касетъчни боеприпаси, приета от 108 държави (но неподписана от Русия и САЩ), ползването на касетъчни боеприпаси е забранено, а обезопасяването им – осигурено. Между 1995 и 2013 г. САЩ подпомага Лаос в премахването на касетъчните бомби с 90 млн. щатски долара, а за между 2016 и 2019 г. се очакват 90 млн. щатски долара. През 2016 г. Барак Обама става първият посетил Лаос президент на САЩ.
Държавно устройство
Стопанство
В Лаос се отглеждат ориз, кафе, тютюн, памук, царевица, медицински мак (опиум), дървета с ценна дървесина и добитък.
Промишлеността е слабо развита. Единственият ресурс добиван в по-големи количества е калаят, макар че има залежи и от злато, мед, желязна руда и въглища.
Население и култура
През 2008 г. населението се равнява на 6 667 534 души. Гъстота – 28 души на кв. км. Естествен прираст – 25. Средна продължителност на живота: мъже – 52 г.; жени – 55 г. Градско население – 25%. Етнически състав – лаосци – 67,2%, планински таи – 7,8%, кхму – 7,2%, планински кхмери – 4,4%, мео – 3,8%, путенг – 2,9%, други – 6,7%.
Към 2020 година населението на Лаос е приблизително 7,45 млн. души, а столицата Виентян има 683 000 жители.
Вижте също Лаоска писменост Комуникации в Лаос Ангкор Ват Индокитайски войни Стадион „Лансанг“ Транспорт в Лаос Боен слон Карени Задимяване в Югоизточна Азия 2015 Ступа Народна демокрация Армия на Лаос Такек Външна политика на Лаос Лаоски кип Виетмин
Източници