Нефелин

Нефелинът (нефелит) е скалообразуващ минерал от едноименната група в клас алумосиликати. Представлява калиево-натриев алумосиликат на силициевата киселина. Наименованието му произлиза от гръцката дума „нефели“ (νεφέλη), означаваща облак. Дадено му е, тъй като потъмнява при потапяне в киселина. Остаряло название е елеолит, получено поради мастния му блясък (маслен камък). Друг синоним на името е нефелит. Mineral Data/General Nepheline Information

Химичен състав Химичната формула на нефелина е KNa3(AlSiO4)4, а емпиричната – Na0,75K0,25Al(SiO4). Съдържа 5 – 6% К2О, около 16% Na2О, около 33% Al2O3 и приблизително 44% SiO2. Като примеси се срещат известно количество СаО, MgO, BaO и други. Съотношението на химичните елементи в състава му е калий – 6,69%, натрий – 11,80 %, алуминий – 18,47%, силиций – 19,23%, кислород – 43,81%.

Лесно се разтвря в сярна и солна киселина, като отделя SiO2. Geolib/Минералогия/Нефелин

Морфология Нефелинът е вулканичен минерал, характерен за магмени скали, богати на алкални елементи, особено натрий, и бедни на SiO2. Среща се и в пегматитови жили, генетично свързани с дълбочинни алкални вулканични скали. Той е главната съставна част на нефелиновите сиенити и техните вулканични аналози фонолитите. Образуването му в повечето случаи се дължи на асимилацията на карбонатни скали от базична магма. Значителна роля за този процес, наричан нефелинизация, играят някои летливи вещества като СО2, Н2О, F и други.

Кристалите на нефелина обикновено са късопризматични и доста по-рядко – с пирамидални стени. Среща се обикновено като зърнести или масивни агрегати – твърди, плътни, зърнести маси, като включвания в скали и като дребни, шестоъгълни, призматични или пластинчести кристали в кухините на лавата. Рядко е под формата на малки кристали в порите на вулканични бомби. Горная энциклопедия „Все о геологии“/Нефелин

Структура Кристалната структура на нефелина е хексагонално-пирамидална. Отговаря на деформиран тетрадимитов тип, в големите празнини на който са включени алкалните катиони. Заместването на силициевите атоми от алуминиеви обуславя полярния характер на кристалите, а завъртането на силициевите и алуминий-кислородните тетраедри изменя структурата така, че тя остава без плоскости на симетрия.

Физически характеристики

Цвят – безцветен или бял. Може да бъде оцветен от примеси в жълтеникаво, червеникаво-кафяво, керемидено червено, сиво. Цвят на чертата – бял Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен до непрозрачен Блясък – стъклен Твърдост по скалата на Моос – 5,5 – 6 Относително тегло – 2,66 g/c Плътност – 2,55 – 2,65, средно 2,59 Молекулно тегло – 146,08 Цепителност – несъвършена по (100) и (0001) Лом – мидест. При по-крехките скали се характеризира с полуизвити повърхности. Крехкост – крехък

Оптични свойства Тип – едноосен кристал Оптически релеф – нисък Показател на пречупване – nω = 1,529 – 1,546 nε = 1,526 – 1,542 Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,003 – 0,004 Луминесценция – няма Флуоресценция – няма Радиоактивност (Grapi) – 95,15

Кристалографски свойства Кристална структура – хексагонално-пирамидална Пространствена група – P 63 Сингония – хексагонална Параметри на клетката – a = 10,01 Å, c = 8,41 Å, Z = 2 Обем на елементарната клетка – V = 729,35 Å Фермионов индекс – 0,0091968132

Други характеристики Клас – Алумосиликати Група – Нефелинова IMA статус – действителен, описан преди 1959 година Свързани минерали – алкални фелдшпати (албит и други), биотит, илменит, апатит Типични примеси – Mg, Ca, H2O Година на откриване – 1800 Произход на името – от гръцкото „нефели“ (νεφέλη), означаващо облак. Особености:  – На повърхността бързо ерозира и става матов. Поради бързото му изветряне в някои скали често се появяват дълбоки вдлъбнатини между другите минерали.  – Може да бъде объркан с фелдшпат или кварц. От фелдшпата се отличава по слабата си цепителност, а от кварца – по разтворимостта си в сярна и солна киселина.

Употреба Нефелинът е руда, използвана за получаване на алуминий. Използва се като тор в земеделието, като суровина в производството на стъкло, в керамичната промишленост, като абразивен материал за получаване на изкуствен корунд, в циментовата промишленост, за получаване на сода и силикагел и други. Отпадъците от преработване на нефелиновата руда се използват за изливане на изкуствени камъни за строителството.

Находища

Известни находища на нефелин се намират в: Швеция – Алньо и Фен Германия – платото Айфел, планината Оденвалд, край град Лебау в Саксония Италия – регион Лацио край Рим и Валерано, а прозрачни кристали с размери до 5 mm се срещат във вулканичните скали при Везувий Румъния – Дитро Норвегия Гренландия Украйна – Южен Донбас, Приазовието Русия – Най-голямото находище се намира при Кия-Шалтирское, близо до град Ачинск, Красноярски край. Богати находища има още на Колския полуостров и в Илменските планини. САЩ – Арканзас Афганистан – мините Ляджур Медам и район Сар-е-Санг Танзания – вулканът Ол Дойньо Ленгай Кения Мароко – Аули – кристали до 1 – 2 cm, Атласките планини Канада – Квебек, Онтарио – кристали с размери над 10 cm. Тук е намерен един от най-големите нефелинови кристали с дължина около 60 cm.

Източници

Литература

Категория:Хексагонални минерали Категория:Минерали на алуминия Категория:Минерали на натрия Категория:Минерали на калия Категория:Силикати