Вавилонската кула (на иврит: מִגְדַּל בָּבֶל, Migdal Bavel) е легендарна постройка, митът за която е предназначен да обясни защо народите по света (Земята) говорят различни езици. Опитът да се построи е известен като Вавилонско стълпотворение. Изразите „Вавилонско стълпотворение“ и „Объркване на езика“ са в речниците на много езици; първото е синоним и на тълпа, а второто – на изпадане на обществото в хаос.
Град Вавилон в землището на който се предполага, че се е намирала е политически и военен противник на евреите. В Библията той става символ на греха. В „Откровението на Йоан Богослов“ се появява терминът Вавилонска блудница: „и на челото ѝ пишеше име: Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна“ (Откр. 17: 5).
Най-популярният разказ за Вавилонската кула е в „Стария завет“ (Битие 11: 1 – 9). Според „Библията“, човечеството в поколенията след Всемирния потоп включва (или даже – се изчерпва до) група хора, говорещи един език и мигриращи на Изток. Когато стигат страна по долното течение на реките Тигър и Ефрат, наричана Сеннаар / „Земята Шинар (שִׁנְעָר)“, те се споразумяват да построят град, а в него – кула, достатъчно висока, за да достигне небето. Наблюдавайки труда им, Бог негодува срещу намеренията им и за да им попречи обърква речта им, така че вече да не могат да се разбират. В резултат се разпръскват по света. Шумерска версия на донякъде подобна история е разказана в клинописа „Енмеркар и господарят на Арата“.
Вавилонската кула е отъждествявана или свързвана, включително и от някои съвременни учени, с известни архитектурни обекти, по-специално – със зикурата във Вавилон, Етеменанки, храм посветен на месопотамския бог Мардук. Представата за греховността на строителите на Вавилонската кула се свързва с отрицателното отношение на евреите към Вавилон (и Вавилония), но и с осъждането на възгордяването (то е в християнството, а преди това – и в юдаизма, смъртен грях) на хората в стремежа им да достигнат Бог.
Етимология Изразът „Вавилонска кула“ не се среща в Библията; винаги е „градът и кулата“ (אֶת-הָעִיר וְאֶת-הַמִּגְדָּל) или просто „градът“ (הָעִיר). Оригиналното производно на името Babel (също – еврейското име за Вавилон) е несигурно. Според Библията (Битие 11: 9) градът е получил името „Бабел“ от еврейския (на иврит) глагол בָּלַ֥ל (bālal), което означава „да бъркам“ или „да обърквам“. Римско-еврейският автор от I век Йосиф Флавий обяснява по подобен начин, че името произлиза от еврейската дума Бабел (βαβὲλ), което означава „объркване“.
Родното акадско име на града е Bāb-ilim, което е тълкувано като „Божия порта“. Обаче тази форма и самата интерпретация сега обикновено се смятат за резултат от акадска народна етимология (погрешна етимология, произтичаща от непознаване или пренебрегване на произхода на думата), приложена към по-ранна форма на името, Бабила, с неизвестно значение и вероятно с несемитски произход. Айзък Азимов предполага, че авторите на Битие 11: 1 – 9 са били вдъхновени от съществуването на очевидно непълен зикурат във Вавилон и от фонологичното сходство между вавилонския израз Баб-илу, което означава „Божия порта“, и еврейската дума balal, което означава „смесен“, „объркан“ или „объркан“.
Описание на Вавилонската кула Книгата „Битие“ не споменава колко висока е била кулата. Фразата, използвана за описание на кулата, „нейният връх - в небето“ (v. 4), е идиом за впечатляваща височина, но без това да предполага арогантността, за която се счита, че Господ упреква строителите ѝ – просто клише за височина. Конкретни цифри се съдържат в известния еврейски апокриф „Книгата на юбилеите“, датиращ от преди Христа и разглеждащ предполагаемата история на човечеството от гледна точка на т.нар. седмични години и юбилейни години (всяка 7-ма и всяка 49-та) – хронологията е от получаването на Скрижалите на откровението нататък.Книга на юбилеите Според „Книгата на юбилеите“ височината на кулата е далеч по-голяма от постигнатата до началото на 21. век, а именно 5 433 лакътя и 2 палми, или 2 484 метра (8 150 фута) или около 1,6 мили височина, което е около 3 пъти повече от височината на небостъргача „Бурдж Халифа“. Третият апокалипсис на Барух споменава, че „Кулата на раздора“ е достигнала височина от 463 лакти или 211,8 м (695 фута), по-високо от която и да е структура, построена в историята на човечеството до построяването на Айфеловата кула през 1889 г., с нейните 324 м (1063 фута) височина. Текстът в „Библията“ предполага сградата да е планирана, като още по-висока.
Версии на разказа Някои изследователи на Библията гледат на книгата Битие като на митологично, а не като на историческо произведение, обръщайки особено внимание на контекста. Темата за съревнование между Бог и хората се появява и другаде в нея, дори още в историята на Адам и Ева в Райската градина. Еврейската интерпретация от 1 век, открита у Йосиф Флавий, обяснява строежа на кулата като хубристичен акт на непокорство срещу Йехова, нареден от легендарния ловец и вожд Нимрод, на когото се приписват арогантност и тирания. Битие 10:10 гласи, че Вавилон (LXX: Βαβυλών) е част от царството на Нимрод. Библията не споменава конкретно, че Нимрод е поръчал изграждането на кулата, но много други източници свързват нейното изграждане с него. Класическата интерпретация на Йосиф Флавий се оспорва в по-ново време, с акцент върху изричния мотив за културна и езикова хомогенност, споменат в повествованието (ст. 1, 4, 6). Такъв прочит на текста разглежда Божиите действия не като наказание за гордост, а като етиология на културните различия, представяйки Бабел като люлка на цивилизацията.
Разказът в Битие не споменава за разрушаване на кулата. Хората, чиито езици са объркани, просто са разпръснати оттам по лицето на Земята и спират да градят своя град. В други източници обаче, като „Книгата на юбилеите“ (глава 10, ст. 18 – 27), Корнелий Александър (фрагмент 10), Абиден (фрагменти 5 и 6), Йосиф Флавий (Античности 1.4.3) и Сибилин Оракули (iii. 117 – 129), Бог преобръща кулата с голям вятър. В Талмуда се казва, че горната част на кулата е изгорена, дъното е погълнато, а средата е оставена да стои, за да ерозира с времето (Санхедрин 109а).
Сказанията, свързани с Вавилонската кула възникват не по-късно от началото на 2 хил. пр.н.е., тоест почти 1000 г. преди литературния паметник – Библията, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко „допотопно“, на цялото поколение строители и особено на вавилонците, което се предпоставя от това, че традиционно са възприемани, като врагове на евреите и на тяхната религия. В тази връзка се определя богоборческият характер на строителството на кулата. Основно се променя и образът на Бога, мотивът за неговата враждебност (към хората, които многократно са го разочаровали) се измества от засилването на справедливостта му. Разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и като мярка, породена от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели, включително в неаврамистичните религии (като мита за края на Златния век в гръко-римската митология).
В Библията Библейският разказ (преводът е от „Библията на крал Джеймс“) гласи:
1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. Битие 11:1 – 9“
Според това, известно време след Потопа (в който единствените оцелели са Ной и семейството му) човечеството представлява единен народ, говорещ на общ език. Пътувайки „към изток“ хората прииждат в Сеннаарската земя и построяват град (Вавилон – но отначало той няма име или то е друго) и кула, висока до небето, „за да си създадат име“. Визира се начинът на строежа – с тухли (печени в огън) и смола. Строителството на кулата е прекратено от Бог, който „объркал“/разбъркал езика на хората и те спират да се разбират. Хората не могат да достроят кулата и се разпръскват „по лицето на цялата земя“. Така историята за Вавилонската кула обяснява появата на различните езици след Потопа.
Книга на юбилеите „Книгата на юбилеите“ съдържа един от най-подробните въобще сред откритите разкази, относно Вавилонската кула и нейния строеж:: “И те започнаха да строят, а на четвъртата седмица направиха тухли с огън и тухлите им послужиха за камък, а глината, с която ги циментираха, беше асфалт, който излиза от морето и от водните извори в земята Шинар. И те го построиха: строяха го четиридесет и три години; ширината му беше 203 тухли, а височината [на тухла] беше третата от едната; височината му възлизаше на 5433 лакътя и 2 палми и [размерът на едната стена беше] тринадесет стъпала [и на останалите тридесет стъпала]. (Юбилеи 10: 20 – 21, превод на Чарлз от 1913 г.) Изяснява се, че смолата, спомената в „Библията“ е асфалт.
Псевдо-Филон У Псевдо-Филон (по името на древния учен Филон Александрийски) постройката на сградата се приписва не само на Нимрод, който е превърнат в княз на хамитите (потомците на Хам), но и на Йоктан, като княз на семитите (наречени на Сим), както и на Фенех, син на Доданим, като княз на яфетите (произхождащи от Яфет). Хам, Сим и Яфет са според легендата синове на Ной и прародители на съвременното човечество (първото е избито от Йехова чрез Световния потоп). Дванадесет мъже са арестувани за отказ да донесат тухли, включително Авраам, Лот, Нахор (брат на Авраам) и няколко сина на Йоктан. Йоктан обаче накрая спасява дванадесетте от гнева на другите двама принцове.
Мидраш Равинската литература предлага много различни разкази за други причини за построяването на Вавилонската кула и за намеренията на нейните строители. Според един мидраш, строителите на Вавилонската кулата, наричани в еврейските източници „поколението на Разделението“ (англ.: the generation of Separation),rabba genesis казват: „Бог няма право да избира горния свят за Себе Си и да остави долния свят на нас; затова ние ще си построим кула, с идол на върха, който държи меч, така че да изглежда така, сякаш възнамерява да воюва с Бог (Gen. R. xxxviii. 7; Tan., ed. Buber, Noah, xxvii. et seq.)rabba genesis
Сградата на Кулата е предназначена да изрази непокорство не само към Бог, но и към Авраам, който увещава строителите ѝ да почитат божеството. В пасажа се споменава, че строителите са говорили остри думи срещу Бога (богохулствали са), казвайки, че веднъж на 1 656 години небето се клатушка, така че водата се излива върху земята, затова те ще го подкрепят с колони, та да не настъпи друг потоп (Бит. lc; Tan. lc; по същия начин – Йосиф Флавий, „Ant.“ i. 4, § 2). Те обясняват станалото с предците им по-скоро с цикличност на природните явления, а не толкова с волята на Йехова или смятат, че дори и тя да е била такава, те могат да му попречат да я изяви успешно отново по същия начин.