Стояна-Мария Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова, е българска театрална, телевизионна и филмова актриса със 70-годишна кариера.
Ранни години Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов, тогава драматург в Народния театър „Иван Вазов“, е български писател, преводач, критик, от град Русе, където малката Стоянка често гостува като дете,Нели Пигулева, „Невероятната Стоянка Мутафова се обясни в любов на Русе“, utroruse.com, 1 март 2013 г. но по произход от Трявна (по бащина линия) и от Битоля (по майчина линия). Майката на Стоянка Мутафова е Екатерина Джансъзова, чиито родители са от Одрин.
През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия.
Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.
Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „3 сестри“, „Дванайсета нощ“, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.
Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.
През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм излъчван по Българска телевизия „Патиланско царство“, базиран на едноименната литературна поредица на Ран Босилек.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци на ръцете и. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.„Предложиха Стоянка Мутафова за „Книгата на „Гинес“, btvnovinite.bg, 18.11.2016 г.
През периода 2011 – 2018 г. Мутафова играе баба Марийка Чеканова в сериала на bTV „Столичани в повече“.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне получава близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и други.
На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва 70 години на сцена и 97-и рожден ден в зала 1 на НДК.
Личен живот Тя се определя като атеистка.www.24chasa.bg
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 24 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).
Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.
Смърт Стоянка Мутафова умира на 97 години на 6 декември 2019 г. във Военномедицинска академия в гр. София след няколко месеца на сериозни проблеми със здравето. Новината за смъртта ѝ е съобщена от Евгени Боянов — неин организатор на професионална дейност.www.vesti.bg Причината за смъртта ѝ е възпалена жлъчка, причинала некроза на жлъчния мехур, сепсис и пневмония.www.24chasa.bg
Поклонението се провежда на 9 декември 2019 г. в Сатиричния театър. Присъстват кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на културата Боил Банов, Вежди Рашидов, Татяна Лолова, Светослав Пеев, Васил Найденов, Ирен Кривошиева, Калин Сърменов, Силвия Лулчева, Аня Пенчева, Христо Мутафчиев, Ивайло Калоянчев, Албена Павлова, Емил Марков, Астор, Любомир Нейков, Йорданка Христова, Николай Атанасов-Шуши, Стефан Вичев (автор на биографична книга за Константин Мутафов), Владимир Пенев, Петьо Петков, Ненчо Илчев, Христо Гърбов, Иглика Трифонова, Хайгашод Агасян, Мариус Донкин, Милена Живкова, Ивайло Герасков, Диян Мачев, Петър Вучков, Тончо Токмакчиев, Иван Панев, Невена Бозукова, Димитър Туджаров – Шкумбата, Кристиян Вигенин, Иван Попйорданов, Искра Радева, Димитър Баненкин, Рашко Младенов, Кирил Ефремов, Елена Петрова, Орлин Горанов, Божидар Манов, Здравко Митков, Николай Урумов и други.www.24chasa.bg
В памет на Стоянка Мутафова певицата Лили Иванова публикува във Фейсбук снимка на двете заедно със съобщението: „Скъпа Стоянка Мутафова, името ти и твоето творчество остават завинаги в сърцето ми! Почивай в мир.“nova.bg
Министър-председателят Бойко Борисов пише на страницата си във Фейсбук:
Президентът Румен Радев пише: „С голямо прискърбие научих за загубата на Стоянка Мутафова – изключителна личност и творец. Призвана да дарява своя безграничен талант, обичана безрезервно от публиката“.
Татяна Лолова споделя пред репортери на поклонението:
Памет На Стоянка Мутафова е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Филмография Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля 2011 – 2018 Столичани в повече(тв сериал) 156 баба Марийка Чеканова 2010 Ако някой те обича бабата на Нора 2007 Ваканцията на Лили(тв сериал) 6 ясновидката Стояна 2003 Вчерашни целувки (тв) София 2002 Рапсодия в бяло старица в старчески дом 1999 Стъклени топчета майка на Албена 1999 Големите игри(тв сериал) 10 Иванка Иванова, бабата на Мони 1996 Някога...някъде... селянка 1993 Пантуди 1986 Земляци-веселяци 1984 Наследницата (тв) Велика Самсарова 1984 Бронзовият ключ (тв) Самсарова 1983 Баш майсторът н-к! (тв) Куна 1985 Златно сърце(тв сериал) 3 баба Пембиша 1980 Патиланско царство(тв сериал) 20 баба Цоцолана 1979 Дулцинея Бистроева снобката 1978 Федерация на династронавтите(тв сериал) 3 леля Гица 1978 Топло съдията 1977 Нечиста сила(тв сериал) 3 врачката Марта 1977 Темната кория (тв) Калудка Рангелова,вдовица 1974 Нако, Дако, Цако (тв сериал) 3 готвачката Мария (в III серия: „Нако, Дако, Цако – моряци“) 1973 Бягство в Ропотамо циганката 1970 Кит баба Стойна 1970 Езоп България/Чехословакия Касандра 1969 Любовницата на Граминя(L'amante di Gramigna) Италия/България сватовницата на Рамаро 1968 Бялата стая майката на Рина 1967 Привързаният балон фотографираната 1967 За вас, жени Стоянка Мутафова 1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв) съпругата на Локум Шекеров 1962 Двама под небето будкаджийката 1962 Специалист по всичко фризьорката 1958 Любимец №13 Филева, касиер в ДП. „Витоша“ 1956 Точка първа
Роли в театъра Народен театър „Иван Вазов“, гр. СофияГърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004 , с. 409 – 453. „Брониран влак 14 – 69“ (от Всеволод Иванов, реж. Боян Дановски) – Варя (сезон 1949/1950) „Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. Кръстьо Мирски) – дама от легацията (1949/1950) „В навечерието“ (от Камен Зидаров по едноименния роман на Иван Тургенев, реж. Филип Филипов) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър „Дванайсета нощ“ (от Уилям Шекспир, реж. Филип Филипов) – Мария (сезон 1951/1952) „Южно от 38 паралел“ (от Тхай Дян Чун, реж. Кръстьо Мирски) – жена (1951/1952) „Три сестри“ (от Антон Чехов, реж. Николай Масалитинов) – Наташа (1953/1954; 1955/1956) „Големанов“ (от Ст. Л. Костов, реж. Моис Бениеш) – Драгиева (1953/1954; 1954/1955; 1957/1958); Петранова (1954/1955) „Търси се Шекспир“ (от Хайнар Кипхард, реж. Стефан Сърчаджиев) – Щремхен (1954/1955; 1955/1956) „Таланти и поклонници“ (от Александър Островски, реж. Николай Масалитинов) – Смелская (1955/1956) „Салемските вещици“ (от Артър Милър, реж. Моис Бениеш) – Мерси Луис (1955/1956; 1956/1957) „Волпоне“ (от Бен Джонсон, преработка на Стефан Цвайг и Жул Ромен, реж. Стефан Сърчаджиев) – Канина (1955/1956; 1956/1957)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. СофияГюлева, Веселина, Никола Вандов, Мария Вандова, Вяра Младенова. Сатиричен театър „Алеко Константинов“: летопис април 1957—май 2007. София: Валентин Траянов, 2007. „Баня“ (от Владимир Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев) – мадам Мезалянсова (премиера – 7 април 1957 г.) „Баба, дядо, мама, татко и ние“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов, реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) – бабата (премиера – 8 юни 1957 г.) „Кралят отива на война“ (от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев по приказката „Новите дрехи на краля“ от Ханс Кристиян Андерсен, реж. Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов) – кралицата (премиера – декември 1957) „Изборен екран“ („Софийска хроника“) (реж. Стефан Сърчаджиев) – Димова; Пенелопа (премиера – декември 1957) „ДДТ“ (от Николай Тодоров и Захари Петров, реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) (премиера – 2 март 1958 г.) „Тайни“ (от Боян Дановски и Петър Славински, реж. Боян Дановски) – Йовка Дойнова (премиера – 14 ноември 1958 г.) „Дванайсетте стола“ (от М. Королев по едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров, реж. Гриша Островски) – Клавдия Петухова; бабичка; Ел. Станиславовна (премиера – ноември 1958 г.) „Криво седи – право съди!“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов, реж. Гриша Островски) (премиера – 19 септември 1959 г.) „Дървеница“ (от Владимир Маяковски, реж. Боян Дановски) – Розалия Павловна; старица (премиера – 23 ноември 1959 г.) „Предложение. Сватба. Юбилей“ (от Антон Чехов, реж. Методи Андонов) – Настася Фьодоровна Мерчуткина („Юбилей“) (премиера – 22 февруари 1960 г.) „Чичовци“ (от Иван Вазов, реж. Методи Андонов) – Селямсъзката (премиера – 17 октомври 1960 г.) „Свинските опашчици“ (от Ярослав Дитл, реж. Методи Андонов) – Спаленкова (премиера – 5 март 1962 г.) „Импровизация“ (от Валери Петров и Радой Ралин, реж. Гриша Островски) (премиера – 1 октомври 1962 г.) „Франк V“ (от Фридрих Дюренмат, реж. Гриша Островски) – Аполония Щройли (премиера – 18 февруари 1963 г.) „Третото желание“ (от Вратислав Блажек, реж. Методи Андонов) – майката (премиера – 17 юни 1963 г.) „Михал Мишкоед“ (от Сава Доброплодни). „Кандидати на славата“ (от Иван Вазов) (реж. Методи Андонов) – Мария („Михал Мишкоед“) (премиера – 11 ноември 1963 г.) „Червен смях“ (по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев, реж. Боян Дановски, Гриша Островски и Методи Андонов) (премиера – 18 септември 1964 г.) „Смъртта на Тарелкин“ (от Александър Сухово−Кобилин, реж. Методи Андонов) – Людмила Спиридоновна Брандахлистова (премиера – 15 февруари 1965 г.) „Среднощна история“ (от Шон О'Кейси, реж. Гриша Островски) – мис Мози (премиера – 1 ноември 1965 г.) „Ревизор“ (от Николай Гогол, реж. Методи Андонов) – Анна Андреевна (премиера – 29 май 1966 г.) „Големанов“ (от Стефан Л. Костов, реж. Нейчо Попов) – баба Гицка (премиера – 24 ноември 1966 г.) „Суматоха“ (от Йордан Радичков, реж. Методи Андонов) – крокодил (премиера – 30 март 1967 г.) „Мистерия буф“ (от Владимир Маяковски, реж. Методи Андонов) – Матусал (премиера – 3 ноември 1967 г.) „Сняг“ (от Валери Петров, реж. Гриша Островски) (премиера – 6 април 1968 г.) „Щръклица“ (от Панчо Панчев, реж. Вили Цанков) – стрина Гена (премиера – 10 ноември 1968 г.) „Старчето и стрелата“ (от Никола Русев, реж. Методи Андонов) – Онарта; вещицата (премиера – 5 май 1969 г.)