Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

География

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 г.. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

Административно деление

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12. Regions of Morocco

Регионите до 2015 г. са:

Шауя - Уардига Дукала - Абда Фес - Булман Гарб - Шрарда - Бени Хсен Голяма Казабланка Гелмин - Ес Семара Лааюн - Буждур - Сакиа Ел-Хамра Маракеш - Тенсифт - Ел-Ауз Мекнес - Тафилалет Източен регион Уед Ед-Дахаб - Лагуира Рабат - Сале - Замур - Заер Сус - Масса - Драа Тадла - Азилал Танжер - Тетуан Таза - Ал-Хосейма - Таунат

История

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр.н.е. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е в наши дни, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През XII век пр.н.е. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До II век пр.н.е. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През V век отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През VII век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която управлява съвременно Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912 година, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство

Съгласно Конституцията от 1996 г., Мароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан II и Мохамед VI от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Икономика

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Развити са туризмът и услугите. В страната има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 1990-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-те и 70-те години на XX век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през от 70-те до 90-те години на XX век, са Франция, Съветският съюз до 1991 г. и в малка част – Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените арабски емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговски стокообмен, както на Запад, така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави,.

Население и култура

В Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и към Франция при независимостта на Мароко.

Вижте също Испански протекторат в Мароко Маври „Казабланка“ – филм от от 1942 г. с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман Пие ноар Френски протекторат в Мароко Деколонизация

Външни препратки Страница на journey.bg Мароко форум

Източници