Област Перник (също и Пернишка област) е една от 28-те области на България. Граничи с Република Сърбия на запад, Софийска област и област София-град на изток и североизток и област Кюстендил на юг. Заема площ от 2390,5 km² и има население 114 162 души по окончателни данни от преброяване 2021. Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.
География
Област Перник се намира в югозападна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).
Населени места Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):
Общини (6 на брой)Населени места (171 на брой – 6 града и 165 села)Брой и вид Градове Села ОбщоБрезник Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезник, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Режанци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Кошарево, Красава, Кривонос, Конска, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци 1 34 35Земен Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол 1 17 18Ковачевци Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино 0 10 10Перник Богдановдол, Боснек, Вискяр, Витановци, Големо Бучино, Дивотино, Драгичево, Зидарци, Кладница, Кралев дол, Лесковец, Люлин, Мещица, Перник, Планиница, Радуй, Расник, Рударци, Селищен дол, Студена, Батановци, Чуйпетлово, Черна гора, Ярджиловци 2 22 24Радомир Байкалско, Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Драгомирово, Дрен, Друган, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кондофрей, Копаница, Кленовик, Кошарите, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Радомир, Старо село, Стефаново, Углярци, Червена могила, Чуковец 1 31 32Трън Банкя, Берайнци, Богойна, Бохова, Бусинци, Бутроинци, Велиново, Видрар, Врабча, Вукан, Главановци, Глоговица, Горна Мелна, Горочевци, Джинчовци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Ездимирци, Еловица, Ерул, Забел, Зелениград, Кожинци, Костуринци, Къшле, Лева река, Лешниковци, Ломница, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Мрамор, Насалевци, Неделково, Парамун, Пенкьовци, Проданча, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Трън, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Шипковица, Ярловци 1 51 52
Население Численост на населението Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:
Общини Площ(в км2) 1934(31.12.1934) 1946(31.12.1946) 1956(1.12.1956) 1965(1.12.1965) 1975(2.12.1975) 1985(4.12.1985) 1992(4.12.1992) 2001(1.3.2001) 2011(1.2.2011) 2021(7.9.2021) Общо 3394,221 155 573 169 042 179 319 180 199 173 828 179 923 163 307 149 832 133 530 114 162Брезник 404,038 20535 20377 17475 14599 12582 10994 10250 8532 6945 5800Земен 247,077 14100 13873 11470 8601 6935 5652 5134 4139 2762 2013 Ковачевци 144,945 10410 9640 6906 4636 3429 2668 2583 2155 1600 1262Перник 484,213 42617 59593 91081 109724 113890 117615 111244 104625 97181 84347Радомир 540,488 39131 39130 33785 29739 27217 28072 27206 24754 20896 17238Трън 573,460 28780 26429 18602 12900 9775 7922 6890 5627 4146 3502
Прираст на населението Естествен прираст Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):
Численост на живородените Численост на починалите Естествен прираст Коефициент на раждаемост (в ‰) Коефициент на смъртност (в ‰) Коефициент на естествен прираст (в ‰) 2000 1047 2473 -1426 6.9 16.2 -9.3 2001 991 2353 -1362 6.7 15.8 -9.1 2002 861 2327 -1466 5.8 15.8 -10.0 2003 905 2371 -1466 6.2 16.3 -10.1 2004 921 2426 -1505 6.4 16.9 -10.5 2005 1044 2362 -1318 7.4 16.7 -9.3 2006 970 2407 -1437 6.9 17.2 -10.3 2007 1041 2397 -1356 7.5 17.2 -9.7 2008 1102 2400 -1298 8.0 17.4 -9.4 2009 1185 2380 -1195 8.7 17.4 -8.7 2010 1097 2393 -1296 8.1 17.7 -9.6 2011 1005 2509 -1504 7.6 18.9 -11.3 2012 959 2488 -1529 7.3 19.0 -11.7 2013 942 2382 -1440 7.3 18.4 -11.1 2014 939 2366 -1427 7.3 18.5 -11.2 2015 879 2454 -1575 7.0 19.4 -12.4 2016 950 2395 -1445 7.6 19.2 -11.6 2017 922 2445 -1523 7.5 19.9 -12.4 2018 933 2384 -1451 7.7 19.6 -11.9 2019 872 2451 -1579 7.3 20.4 -13.1 2020 803 2755 -1952 6.7 23.0 -16.3 2021 853 3382 -2529 7.2 28.4 -21.2 2022 778 2662 -1884 6.9 23.7 -16.8 2023 716 2252 -1536 6.4 20.2 -13.8 2024 674 2306 -1632 6.1 20.9 -14.8 2025 724 2168 -1444 6.6 19.8 -13.2
Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините: Численост Дял (в %) 2001 2011 2001 2011 Общо 149 832 133 530 100.00 100.00Българи 145 642 120 929 97.20 90.56Турци 108 231 0.07 0.17Цигани 3035 3560 2.02 2.66Други Руснаци 224 259 0.149 0.19 Арменци 14 0.009 Власи 5 0.003 Македонци 6 0.004 Гърци 22 0.014 Украинци 44 0.029 Евреи 1 0.001 Румънци 0 0.000 Други 59 0.039Не се самоопределят 270 443 0.18 0.33Неотговорили 402 8108 0.26 6.07
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г. Роден език Численост Дял (в %)Общо 149 832 100.00Български 147 117 98.18Турски 106 0.07Цигански 1542 1.02Други 443 0.29Не се самоопределят 222 0.14Непоказано 402 0.26
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините: Численост Дял (в %) 2001 2011 2001 2011 Общо 149 832 133 530 100.00 100.00Православие 146 141 90 367 97.53 67.67Католицизъм 92 403 0.06 0.30Протестантство 356 858 0.23 0.64Ислям 178 202 0.11 0.15Друго 94 146 0.06 0.10Нямат – 5406 – 4.04Не се самоопределят 2569 8712 1.71 6.52Непоказано 402 27 436 0.26 20.54
Защитени територии Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.
Код Име В землищата на Площ(в ha) Година наобявяване PP01 Природен парк „Витоша“ (част) Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово 27079,11 1934 PR19 Острица Кралев дол, Перник, Радомир 135,99 1961 ZM110 Чокльово блато Байкалско 320 1992 ZM464 Белите кладенци Кралев дол, Радомир 128,1 2007 ZM541 Голо бърдо – находище на муховидна пчелица Червена могила 10,62 2012 ZM561 Лялинци Лялинци 6,93 2013 PZ014 Трънско ждрело Ломница 8,7 1961 PZ037 Духлата Боснек 50 1962 PZ119 Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“ Извор 1,2 1974 PZ120 Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“ Житуша, Извор 2,39 1974
Източници
Външни препратки
www.tranbg.com Новини от Област Перник Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви