Пеньо Митев Пенев е български поет, известен като „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия (възможно е и биполярно разстройство), а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.

Биография Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево, но не завършва.

Включва се в бригадирското движение, като работи на строежа на железопътната линия Ловеч – Троян и строежа на язовир „Росица“. От 1949 г. работи в Димитровград като разносвач на вестници, строител (отчетник на бригада) и журналист. Пише във в. „Димитровградска правда“, „Литературен фронт“, „Стършел“ и други.

През 1957 г. отива със семейството си в София, нo не успява да се установи там, защото не може да вземе софийско жителство (изисквано от комунистическата власт) и да започне постоянна работа.

Член е на Съюза на българските писатели (СБП).Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г. Изпратен е от СБП в Държавното земеделско стопанство „Янко Забунов“, Тутраканско, за да списва, редактира и издава многотиражния вестник „Добруджанска дума“. През 1959 г. се връща в Димитровград, където се самоубива.

За пръв път печата през 1947 г. Пише едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая №118 на хотел „Москва“ в Димитровград. В нарочно предсмъртно писмо до началника на Окръжното управление на милицията в града Пенев снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността. Самият той в последните години на своя живот тъне в нищета, като няма средства за лечението на своето непризнато дете и продължава от идването си в града да живее в тясна квартира на Жилфонд под наем.Поетът с ватенката (Използвани са откъси от книгата на Пенчо Ковачев „Защо се самоубиват поетите“), socbg.com, май 2014 г.

Има два брака и един син.

Посмъртно признание В Димитровград има Дом музей, посветен на живота и творчеството на поета. На негово име са наречени градската библиотека и паркът „Пеньо Пенев“ в града, където е поставен и паметник на този бележит представител на българската поезия от периода на т.нар. „социалистически реализъм“.

В родното му село Добромирка се намира къща музей и паметник, посветени на Пеньо Пенев.

През 1962 г. е удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература.

През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. Почетни граждани на Димитровград (съдържа биография), сайт на община Димитровград.

От 1970 г. Община Димитровград учредява Националната литературна награда „Пеньо Пенев“. Присъжда се веднъж на две години, в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около рождения ден на поета – 7 май.

Библиография „Добро утро, хора!“ – 1956 „Ние от двадесетия век“ – 1959 „Стихотворения“ – 1960 (1962) „Стихотворения“ – 1963 (1970) „Когато се наливаха основите“ – 1965 (1967, 1968, 1969, 1972, 1973, 1975, 1979, 1985) „Стихотворения. Библиотека за ученика“ – 1960 „Дни на проверка“ – поема, 1969 „За вас, потомци“ – 1969 „Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма“ – 1972 „Избрани стихотворения“ – 1980 „Стихотворения“ – 1981 (1990)

За него М. Иванов. „Повест за Пеньо Пенев“. 1964 (1988). Любен Георгиев, „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. БАН. София. 1965, стр. 530. „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1970. „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1983. „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1990. „Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев“. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ С. 2009.

Източници

Георгиев, Л. „Пеньо Пенев. Речник по нова българска литература“. „Хемус“. С. 1994. стр. 271 – 272. Бърнева, Б. „Къща-музей „Пеньо Пенев” във Вестник „Димитровградска правда” брой 9/05.03.1981г. стр.6

Външни препратки Пеньо Пенев в Словото Пеньо Пенев в Литературен свят От и за Пеньо Пенев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

За него „Литературен вестник“, бр. 20: „Между/Отвъд мечтата и утопията: 50 години от смъртта на Пеньо Пенев“, 3 юни 2009 Пенчо Ковачев, „Секретар на БКП: „Хвърлете Пеньо в Марица“, в. „24 часа“, 6 май 2011 Пенчо Ковачев, „На 13 г. Пеньо Пенев пише стихотворение за смъртта на цар Борис III“, в. „24 часа“, 13 май 2011 Пенчо Ковачев, „Пеньо Пенев си реже вените във в. „Стършел“, в. „24 часа“, 6 май 2011 Пенчо Ковачев, „Пеньо, ти напсува властта, съюза и целия наш живот“, в. „24 часа“, 17 май 2011 Бойко Панов, „Мистификация свърза Пеньо Пенев и Гео Милев“ , в. „Сега“, 12 август 2000 Николай Ганчев, „Петдесет години без Пеньо Пенев“, 27 април 2009 Йордан Каменов, „Писмо до Пеньо Пенев“ , в. „Труд“, 26 април 2014 г.

Категория:Български поети Категория:Български журналисти Категория:Култура в Димитровград Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Почетни граждани на Димитровград Категория:Български самоубийци Категория:Поети-самоубийци Категория:Родени в област Габрово Категория:Починали в Димитровград Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив