Нигерия

Федерална република Нигерия () е държава в Западна Африка. Граничи с Бенин на запад, Чад и Камерун – на изток, Нигер – на север и Гвинейския залив – на юг.

Териториите между реките Бенуе и Крос са считани за прародина на негрите банту, които започват експанзията си към централните и южните части на Африка около I хилядолетие пр.н.е. Съвременна Нигерия е най-многолюдната африканска страна (с население от 236 747 130 души (2023) ), и е на 6-о място в света по население. На територията и съжителстват три основни етнически групи – йоруба (21%), хауса (21%), игбо (18%), а заедно с тях още стотици други етноси и племена с по-малка численост. Двете основни религии са християнството и ислямът, като мюсюлманите са по-многобройни в северната част на страната.

Макар и с проблеми, свързани с политическа нестабилност, корупция и насилие, Нигерия е една от най-големите икономики на Африка, сред най-бързо развиващите се страни в света и регионална икономическа и военна сила. Тя е богата на природни ресурси и е сред 10-те най-големи износители на нефт в света.

География

Разположение и релеф

Нигерия е разположена в тропическата зона на Западна Африка и се простира на площ от 923 770 кв. км, което я прави една от големите африкански държави и 32-рата по площ в света. Тя има обща дължина на държавните граници от 4047 километра, като граничи с Бенин (773 km), Нигер (1497 km), Чад (87 km), Камерун (1690 km), а бреговата ѝ линия възлиза на 853 km.CIA World Factbook  – География. Най-високата точка е връх Чапал Уади, извисяващ се на 2419 метра надморска височина.

На юг се намират обширни крайбрежни равнини, простиращи се до централните части на страната; те продължават на североизток и северозапад по съответно по течението на реките Бенуе и Нигер. На северозапад се намират ниски плата, чиято средна височина е около 500 метра. На север са разположени планински вериги и плата, чиято средна височина на места надхвърля 1200 метра. Граничните източни райони са предимно планински. В крайната североизточна част на страната платата и планините отново отстъпват на равнинния терен около басейна на езерото Чад.

Климат и води

Климатът е полусух в северната част на страната, докато в южните части се характеризира с висока влажност. С изключение на земите, разположени на Атлантическото крайбрежие, където дъждовете са равномерни през цялата година, количеството на валежите в останалата част на страната има ярко изразен сезонен характер с отчетливи влажни и сухи периоди. Най-сериозните валежи са концентрирани през месеците юни – септември, като в южните райони това са 50 – 60% от цялото количество валежи, а в северните райони достига 90%. Средногодишното количеството на валежите варират от 500 мм на североизток до над 3000 мм в земите в крайбрежната част.

Повърхностните водни ресурси, които изтичат към океана се оценяват на около 263 куб. км. годишно. Има четири основни речни системи: Нигер-Бенуе, басейн на ез. Чад, Югозападна крайбрежна и Югоизточна крайбрежна, както и трансграничната речна система ползвана съвместно с Камерун.

Дебитът на Нигер (река) се оценява на 30 куб. км, а на Бенуе и притоците му е в размер на 29 куб. км. Подпочвените възобновяеми водни ресурси на Нигерия се оценяват на 87 куб.км/годишно.

Общият капацитет на язовирната мрежа на страната е в размер на 30 куб. км. Изграждането на язовири в Нигерия в по-голямата си част започва след средата на седемдесетте години. Към настоящия момент са построени 60 големи и 100 по-малки язовира.

Природни ресурси Нигерия притежава най-големите залежи на природен газ в Африка и 7-ите по обем в света, както и 10-ите по обем в света залежи на петрол. Тя е най-голямата страна-членка на ОПЕК и изнася 5-ото по обем количество петрол в света, задминавайки страни като Иран, Ирак и Норвегия.Страни по обем на изнесен петрол , ЦРУ

Освен горивните ресурси, Нигерия разполага с големи находища на калай, желязо, олово, ниобий и цинк. От неизкопаемите ресурси, страната има огромни по площ плодородни равнини и голям хидроенергиен потенциал.

Биоразнообразие и околна среда Нигерия има огромно разнообразие от растителни и животински видове. Счита се, че регионът около град Калабар има най-богатото разнообразие от пеперуди в света, а маймуната дрил (Mandrillus leucophaeus) обитава единствено югоизточните части на Нигерия и северозападните райони на съседен Камерун. В страната ясно могат да се разграничат три основни екосистеми – полупустинни и саванни на север, екваториални гори в централната и южната част на страната, и бреговите екосистеми по океанското крайбрежие или речните басейни. Северните райони са бедни на висока растителност, докато екваториалните гори биват предимно дъждовни и мангрови.

Особено богати на животински видове са пограничните планински райони на югоизток, около границата с Камерун. Там са разпространени Крос-ривърската горила, изключително рядкото нигерийско шимпанзе, ендемитната за страната птица ибаданско малимбе (Malimbus ibadanensis), близо 135 вида влечуги, около 20 000 вида насекоми и много други. В Нигерия са възникнали много важни растителни култури, масово използвани в земеделието (особено в Африка) – сорго, ямс и западноафрикански ориз. Човешката дейност и разрастващата се икономика са станали причина много животински видове, например жирафите и дивите кучета, да изчезнат от екосистемата на страната, а слоновете и лъвовете вече съществуват в много малки популации в защитените местности.NIGERIA BIODIVERSITY AND TROPICAL FORESTRY ASSESSMENT , доклад на USAID, 2008 г. Изсичането на горите за дървен материал, лошото съхранение на отпадъци (битови и промишлени), както и нефтените разливи нанасят сериозна вреда на околната среда и довеждат до изчезвания на видове и опустиняване. Счита се, че от 1990 година насам заради урбанизацията и индустриализацията са били изсечени около 50% от горите.Нигерия, Библиотека на Конгреса, 2005.

История

Най-ранните свидетелства за заселване (или за човешко присъствие) по територията на Нигерия датират от X – IX хилядолетие пр.н.е.McIntosh, Susan Keech, Current directions in west African prehistory. Palo Alto, California: Annual Reviews Inc., 1981. 215 – 258 стр.: ill. Има свидетелства за пастири и земеделци, както и грънчарска дейност около 4000 г. пр. Хр. В Таруга са открити пещи за топене на метали, датиращи от IV век пр. Хр. – вероятно най-старите, намирани някога. Тези земи са били в сърцето на голяма търговска мрежа в древна Африка. До XVI век сл. Хр. са се образували десетки царства, най-голямото от които е царство Нри, основано през IX век. То съществува около 1000 години, и въпреки малката си територия оказва огромно културно и политическо влияние върху югоизточна Нигерия. С времето се появяват и по-мощни държави, като Йоруба, Ифе, Ойо и Бенинската империя, царство Калабар, многобройни градове-държави, увеличава се влиянието и на царство Сонгхай и Борнуанското царство.

В края на XIX век, през 1885, англичаните слагат ръка върху Западна Африка, и Нигерия става протекторат на Британската империя на 1 януари 1901. През 1914 е образувана т.нар. Колония и протекторат Нигерия, формално разделена на северни и южни територии, и колонията Лагос. След края на Втората световна война се забелязва появата на множество националистически движения, и Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението на Нигерия. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, устроена като парламентарна федеративна република. Държавен глава е монарх, но законодателната власт е дадена на двукамарния парламент.

През октомври 1963 Нигерия е провъзгласена официално за федерална република, а генерал-губернатор Ннамди Азикиве става първи президент. Това е т.нар. Първа нигерийска република. Този период се характеризира с напрежение и етнически сблъсъци, породени от разнообразието на народи и вероизповедания от една страна, и неравното икономическо развитие на северната и южната част от друга. Това довежда до свалянето на президента от власт и убийството на министър-председателя Абубакар Тафава Балева по време на военен преврат на 15 януари 1966. Следва период на военно управление, което обаче не успява да се справи с икономическите проблеми и вътрешното напрежение. Четирите региона са заменени от 12 щата, но източните региони отхвърлят това деление, искайки автономия. На 29 май 1967 лейтенант-полковник Емека Оджукву обявява независимостта на източния регион под името Република Биафра. Това събитие маркира началото на гражданска война, довела до смъртта на над 1 милион души и победа над Биафра. Военното управление бива свалено чрез преврат на ген. Муртала Мохамед през 1975, но самият той е свален чрез преврат само година по-късно, от ген. Олусегун Обасанджо. В Нигерия започва преход към гражданско управление и създаване на нова конституция – това е Втората република. На 31 декември 1983 републиката е свалена от власт и отново е установено военно управление от страна на Върховния военен съвет (ВВС), този път само за 2 години.

През 1985 генерал Ибрахим Бабангида сваля от власт ръководителите на ВВС и ги обвинява в нарушения на човешките права и неспособност за справяне с икономическата криза, и обещава възстановяване на гражданското управление най-късно до 1993 година. Бабангида възстановява свободата на словото, освобождава всички политически затворници и предприема мерки за възстановяване на икономиката. Това е т.нар. Трета република. При опитите за създаване на изцяло цивилно правителство обаче възникват проблеми. В края на 1992 се провеждат президентски избори, които са спечелени от Мошуд Абиола. Бабангида обаче анулира изборите, което довежда до протести и сблъсъци. Властта е предадена на Ърнест Шонекан, който управлява временно и насрочва нови избори за 1994. В настъпилия хаос, на 17 октомври 1993 министърът на отбраната Сани Абача поставя под натиск Шонекан, който подава оставка. Абача установява ново военно управление, което продължава до 1998, когато той умира от инфаркт. Властта е поета от Абдулсалами Абубакар, и след това от Олусегун Обасанджо, и е установена Четвърта република.

Държавно устройство

Нигерия е страна в Западна Африка управлявана от президент с широки правомощия, който се избира пряко от населението. Много сериозно влияние върху политиката на страната имат военните, които често са извършвали преврати до недалечното минало. Сериозни проблеми на страната създават и дълбоките политически и културни различия между мюсюлманския Север и християнския Юг.

Въоръжени сили

Нигерийските въоръжени сили наброяват около 85 000 души към 2008 година. Въпреки че Нигерия вече не е под военно управление, армията все още разполага с голямо влияние в държавните институции. Корените на съвременните въоръжени сили могат да се проследят до 1-ва Западноафриканска пехотна бригада в състава на Британската армия през Втората световна война. Тази бригада се е състояла изцяло от нигерийски войници, обучени по английски стандарт. След независимостта на Нигерия армията участва в гражданската война и почти всички преврати. По време на Студената война тя е била снабдявана от СССР и Великобритания, а днес получава оборудване от Русия, Великобритания, Китай и САЩ. Нигерийски войници са били разполагани в състава на много мисии на ООН и Африканския съюз, включително Дарфур, бивша Югославия, ДР Конго и Източен Тимор.

Административно деление

Територията на Нигерия е поделена на 36 щата и 1 федерална столична територия, която включва района около столицата на страната Абуджа. Щатите са разделени на общо 774 зони за местно управление.

Щатите са: Абия Адамауа Аква Ибом Анамбра Баучи Байелса Бенуе Борно Крос Ривър Делта Ебони Едо<li> Екити <li> Енугу <li> Гомбе <li> Имо <li> Джигава <li> Кадуна <li> Кано <li> Катсина <li> Кебби <li> Коги <li> Квара <li> Лагос<li> Насарауа <li> Нигер <li> Огун <li> Ондо <li> Осун <li> Ойо <li> Плато <li> Ривърс <li> Сокото <li> Тараба <li> Йобе <li> Замфара

Стопанство

Развитие