Лайнингените () са графски и княжески род от франкски произход в днешен Рейнланд-Пфалц.
История Роден край
Родът Лайнинген води своето доказуемо начало от замъка Лайнинген, издигнат през XII век в североизточната част на Пфалцката гора. По-късно той получава името Алтлайнинген (Altleiningen), след като през XIII век, на около пет километра източно – към Горнорейнската низина, е построен „сестринският“ замък Нойлайнинген.
Под замъка Алтлайнинген, в долината на река Екбах, се намира едноименната община Алтлайнинген, докато община Нойлайнинген се е развила върху хълма около замъка Нойлайнинген. Традиционната родова територия на Лайнингените около двата замъка днес носи името Лайнингенланд и в голяма степен съвпада с територията на общината Лайнингенланд и град Грюнщат.
Начало на рода (Алтлайнингени) За ранната история на рода Лайнинген до XII век липсват сигурни сведения. Първото надеждно споменаване е от 1128 г., когато за Емих, граф фон Лайнинген, свидетелства документ на майнцкия архиепископ Адолберт I фон Саарбрюкен.
Емих II фон Лайнинген († пр. 1138) се счита в съвременната литература за родоначалник на фамилията. Изворите не позволяват категорично доказване на негов произход от Емихоните, графовете на Нагау, макар това да се приема за вероятно. Неясни остават и връзките му с кръстоносеца Емих; възможно е последният да е бил негов дядо.
Емих II укрепва основната територия на своето владение около замъка Лайнинген (днес Алтлайнинген). Неговият принос към строежа или разширяването на замъка не е известен. В негово време, между 1119 и 1124 г., е основано каноническото абатство Хьонинген (вж. и Хьонингерската латинска школа).
Последният граф от линията Алтлайнингени, Райнхард Август фон Лайнинген-Вестербург-Алтлайнинген († 1929), поръчва през 1913 г. на художника Гуидо Филип Шмит портрет на своя предполагаем предшественик Емих II в стил историзъм. Картината се съхранява в музея в Грюнщат. По същото време е изработено и бронзовото релефно изображение на Емиховия фонтан в днешната пешеходна зона на Грюнщат.
След Емих II управляващи графове са Емих III († между 1180 и 1187) и Фридрих I (Емих) († пр. 1214). През 1204/05 г. графовете фон Лайнинген получават ландфогтството над Шпайергау и фогтски права над манастира Лимбург.
Между 1212 и 1214 г. мъжката линия на рода Лайнинген измира.
Линия Алтлайнингени Емих II († пр. 1138) Емих III († 1180 /1187) ∞ Елизабет (Елзе) († 1179) Фридрих I (Емих) (* ок. 1212, † 1212/1214) ∞ за Гертруд фон Хабсбург (* ок. 1150; † 1214) Елизабет († 20 юни 1235/1238) ∞ за граф Рупрехт III фон Насау († 1191) Алберат, ∞ за граф Зигфрид фон Пайлщайн-Мьорле-Клееберг Лиутгард (* ок. 1150, † сл. 1239) ∞ 1. за граф Симон II фон Саарбрюкен († сл. 1207), 2. 1220 за граф Лотар фон Вид († 1224/35)
Изключени са няколко лица, които в литературата са посочени или за които се предполага, че са Лайнингени:Toussaint 1982, с. 204 Емих I Кръстоносеца (* сл. 1050, † XII век) Ембрихо († 10 или 11 ноември 1146, Аквилея), 1127–1146 епископ на Вюрцбург Хайнрих II (* ок. 1100 в крепост Щюлинген, † 23 февруари 1165 във Вюрцбург), 1159–1165 епископ на ВюрцбургH. Grote: Stammtafeln, Leipzig 1877, S. 154. Зигфрид II († 1146), 1127–1146 епископ на Шпайер Гюнтер († 16 август 1161), 1146–1161 епископ на Шпайер
Клонове
След измирането на рода Лайнинген около 1212 г., племенникът на последния граф – Фридрих II, син на сестра му Лиутгард и граф Симон II фон Саарбрюкен, приема името Лайнинген и герба на фамилията. Така той поставя началото на младшата линия Лайнинген. Към наследените владения на Лайнинген се добавят и имоти от баща му (вкл. Харденбург) и фогтските права над манастира Лимбург.
Синът му Фридрих III придобива през 1241 г. графството Дагсбург във Вогезите. Вторият му син, Емих IV, основател на град Ландау в Пфалц, получава при наследственото разделение от 1237 г. замъка Ландек с всички прилежащи селища и права, като основава краткотрайния клон Лайнинген-Ландек (Leiningen-Landeck), която изчезва още през 1289/1290 г. със смъртта на неговия син Емих и внука Рудолф.
През 1317 г. внуците на Фридрих III извършват ново разделение, което води до образуването на две линии: Лайнинген-Дагсбург (Leiningen-Dagsburg) и Лайнинген-Харденбург (Leiningen-Hardenburg).
„Старата“ линия Лайнинген-Дагсбург измира през 1467 г. Последният ѝ представител е ландграф Хесо фон Лайнинген-Дагсбург, удостоен с княжеска титла през 1444 г. Неговата сестра Маргарета, омъжена за Райнхард III фон Вестербург, наследява по-голямата част от владенията. Така графовете от Вестербург, установени във Вестервалд, започват да се наричат Лайнинген-Вестербург (Leiningen-Westerburg).
Старият родов замък Дагсбург, седалище на изчезналата линия, преминава към Лайнинген-Харденбург, които оттогава носят името Лайнинген-Дагсбург(-Харденбург) (Leiningen-Dagsburg(-Hardenburg)).
От XV век съществуват две графски фамилии Лайнинген:
Лайнинген-Вестербург (Leiningen-Westerburg) – произхождаща от по-старата линия Дагсбург; Лайнинген-Дагсбург (Leiningen-Dagsburg) – произхождаща от линията Харденбург; не бива да се бърка със старата линия Дагсбург.
Родословие на Саарбрюкен-Лайнинген до разделението Симон II (* ок. 1160, † сл. 1207) ∞ за Лиутгард фон Лайнинген († ок. 1235 или сл. 1239) Фридрих II, граф фон Лайнинген (* 1220, † 1237) ∞ за Агнес фон Еберщайн (* ок. 1190, † март 1263) Симон († ок. 1234/1235) ∞ 1. 1223/между януари и септември 1224 за графиня Гертруд фон Дагсбург (* 1206; † 19/30 март 1225), 2. 29 август 1227 за Жана д' Аспремон; бездетен Фридрих III († 1287), граф фон Лайнинген-Дагсбург, ландграф в Шпайергау ∞ пр. 29 септември 1242 за графиня Аделхайд фон Кибург (* ок. 1220; † 1282) Фридрих IV (* ок. 1250; † 1316), ∞ за 1. графиня Йохана фон Спонхайм-Кройцнах (* ок. 1246; † 1270/1282); 2. 14 май/31 декември 1282 за Жана (Жулиен) д' Аспремон († 18 октомври 1317/6 септември 1319/1321) Фририх V (* ок. 1269/1277; † сл. 1327), ландграф на Лайнинген-Лайнинген; ∞ 7 юли 1286 г. в Страсбург за София фон Фрайбург (* ок. 1274; † сл. 29 март 1335), от която има син (Фридрих VI († 1342), граф на Лайнинген-Дагсбург) и дъщеря (Елизабет) дете дете Метхилд дете Емих († 20 април 1328), епископ на Шпайер 1314–1328 Агнес († 1346), ∞ пр. 26 май 1301 г. за граф Георг I фон Велденц († 1348) Фериата († 25 юни 1314/3 юни 1315), ∞ 1 юли 1309/септември 1310 за граф Йохан I фон Сарверден († 1310) Йохана († 1346), ∞ пр. 30 ноември 1313 за Йохан II фон Лихтенберг († 1366) Готфрид (* ок. 1304; † 1344), граф на Лайнинген-Дагсбург, ∞ 1. 30 март 1313 за Агнес фон Оксенщайн († 1321), 2. пр. 17 февруари 1321 г. за Матилда фон Салм-Оберсалм († 1341) Фрицман († 1345), граф на Лайнинген-Дагсбург ∞ 16 октомври 1321 за Йохана фон Форбах, наследничка на Риксинген Гофрид, каноник в Кьолн, Шпайер, Трир и Базел, док. 1362 Емих VI († 17 февруари 1381), граф на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург, ∞ 28 февруари 1345 за Луитгард (Лукард) фон Фалкенщайн († 1363), 2. 1362 за Маргарета фон Хабсбург-Кибург († сл. 1381) Агнес († 1387/1389), ∞ 29 март 1333/31 декември 1333 за рауграф Филип I фон Нойенбаумбург- Нойенбаумберг-Ноймаген († 1359) Емих IV († 1281), граф фон Лайнинген-Ландбек, ∞ 1. за Елизабет д' Аспремон († 1264), 2. 15 март 1265 за Маргарета фон Хенгебах († 1291/1299) Емих V († 1289), граф на Лайнинген-Ландбек Рудолф († 1290) Хайнрих († 18 януари 1272), епископ на Шпайер 1245–1272 Бертолд († 12 май 1285), епископ на Бамберг 1257–1285 Кунигунда († сл. 1236), ∞ за Вернер IV фон Боланден († 1258/1262), майка на Фридрих фон Боланден, 1272 – 1302 епископ на Шпайер Валрам († 1284), домпропст към Вормс Еберхард († 1231), доминиканец във Вормс дъщеря, ∞ за Куно фон Малберг „Велики“, господар на Финстинген († 1262) Зигмунд дъщеря, ∞ за граф Конрад I/III фон Цолерн, бургграф на Нюрнберг († 1260/1261) Агнес († 13 май 1285), ∞ пр. 1266 г. за граф Ото III фон Ваймар-Орламюнде († 1285)
Лайнинген-Вестенбург След смъртта на графиня Маргарета фон Лайнинген-Вестербург (омъжена за Райнхард III фон Вестербург, † 1449) през 1470 г., целият вестербургски и лайнингенски наследствен имот преминава към нейния внук Райнхард I (* 28 август 1453; † февруари 1522), който оттогава (1475) носи титлата „граф фон Лайнинген-Вестербург“. Той завещава пфалцките владения на сина си от първия брак, Филип, а вестервалдските имоти разделя между двамата си синове от втория брак – Куно II и Георг. Така възникват три линии:
Лайнинген-Лайнинген (Leiningen-Leiningen) (до 1622) Лайнинген-Вестербург (Leiningen-Westerburg) (до 1597) Лайнинген(-Вестербург)-Шаумбург (Leiningen(-Westerburg)-Schaumburg) (до 1705)
Домът Лайнинген-Лайнинген придобива през XVI век графството Риксинген (дн. Решикур льо Шато) в Лотарингия и през 1570 г., след измирането на графовете фон Цвайбрюкен-Бич, получава част от техните владения, включително Оберброн в Елзас.
През 1569 г. Лайнингените въвеждат Реформацията, закриват манастира Хьонинген и на негово място основават латинска школа, която е предшественик на днешната Гимназия Лайнинген в Грюнщат.
След смъртта на граф Лудвиг фон Лайнинген-Лайнинген през 1622 г., линията отново се разделя на три: Лайнинген-Лайнинген (Leiningen-Leiningen) (до 1635) Лайнинген-Риксинген (Leiningen-Rixingen) (до 1705) Лайнинген-Оберброн (Leiningen-Oberbronn) (до 1665)
Когато през 1705 г. измира последният представител на линията Лайнинген-Риксинген, граф Филип Лудвиг, неговите владения преминават към роднините от линията Шаумбург.
Основната линия Лайнинген-Вестербург изчезва през 1597 г., а нейните владения преминават към страничната линия Лайнинген-Шаумбург (Leiningen-Schaumburg). Между 1695 и 1705 г. и тази линия се разделя на няколко подлинии. Две от тях съществуват до XX век: Лайнинген-Вестербург-Алтлайнинген (Leiningen-Westerburg-Altleiningen) (номинално съществува в Австрия и днес) Лайнинген-Вестербург-Нойлайнинген (Leiningen-Westerburg-Neuleiningen) (до 1956)
Левобрежните владения на графовете Лайнинген са анексирани от Франция през 1793 г. в хода на Френската революция. Графовете от Алт- и Нойлайнинген са временно арестувани в Париж.
С Райхсдепутационния главен заключителен акт от 1803 г. те са компенсирани с бившите абатства Илбенщат и Енгелтал във Ветерау.
През 1806 г. техните владения са включени в териториите на велики херцогства Берг и Хесен-Дармщат, както и на княжествата Насау-Вайлбург и Насау-Узинген.
Лайнинген-Дагсбург Линията Лайнинген-Дагсбург-Харденбург успява да разшири владенията си в района на ландвогтството Долен Елзас, където придобива допълнителни имоти. През 1466 г. тя закупува владението Апремон в Лотарингия. Отделена още през 1343 г., страничната линия зу Риксинген преминава през 1506 г. към Пфалц-Цвайбрюкен.
През XV и XVI век Лайнинген-Харденбург получава редица ленове от Вайсенбург, но през 1560 г. се извършва ново разделение, при което възникват две линии: Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (Leiningen-Dagsburg-Hardenburg) Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (Leiningen-Dagsburg-Falkenburg) (до 1658)
Лайнинген-Дагсбург-Харденбург От 1560 до 1725 г. Харденбург е главна резиденция на линията Лайнинген-Дагсбург-Харденбург, като през този период крепостта е разширена и превърната в резиденционен замък. По време на Пфалцката война за наследството (1688–1697) френските войски разрушават укрепленията през 1692 г., след което Харденбург остава в руини. Поради това графовете преместват резиденцията си през 1725 г. в близкия замък Дюркхайм, разположен на мястото на днешния Курхаус (Бад Дюркхайм).
Още между 1504 и 1508 г. граф Емих IX фон Лайнинген-Харденбург († 1535) изгражда в Дюркхайм гробен параклис за своята линия, със затворена крипта, долепена до югоизточния страничен кораб на Дюркхаймската дворцова църква. Капелата е късноготическа постройка с два фронтона, двускатен покрив и ребресто сводово покритие; вътре са запазени няколко готически надгробни плочи и ренесансови епитафии на фамилията.