Ернст I (; * 1305, † 24 април 1367John Morby: Dynasties of the World: a chronological and genealogical handbook. Oxford University Press, Oxford 1989, S. 132.) от род Велфи, е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1344 до 1367 г. княз на Княжество Гьотинген.Horst-Rüdiger Jarck, Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 8. bis 18. Jahrhundert, S. 34, Braunschweig 2006
Живот Син е на херцог Албрехт II († 1318) и на Рикса фон Верле († 26 ноември 1317), дъщеря на принц Хайнрих I фон Верле.
След смъртта на баща му на 22 септември 1318 г. брат му Ото управлява сам. След смъртта на бездетния Ото през 1344 г. братята Ернст и Магнус си разделят територията: Ернст управлява Княжество Гьотинген, Магнус – Княжество Брауншвайг-Волфенбютел.
През 1364 г. Ернст предоставя частично управлението на син си Ото I.
Фамилия Ернст се жени през 1339 г. за Елизабет фон Хесен († 7 март 1390), дъщеря на ландграф Хайнрих II от Хесен „Железния“. Те имат децата: Рикса († ок. 1405), абатиса на Мариенгартен Аделхайд (* ок. 1343; † 1408), омъжена пр. 11 август 1371 г. за граф Хайнрих X фон Хонщайн-Клетенберг († 1428/1430) Агнес фон Брауншвайг († 1416), омъжена за граф Готфрид VIII фон Цигенхайн († 1394) Ото I (* 1340, † 13 декември 1394), княз на Гьотинген син, определен за духовник
Източници
Литература Dietrich Denecke/Helga-Maria Kühn: Göttingen. Geschichte einer Universitätsstadt. Göttingen 1987, Band 1, ISBN 3-525-36196-3. Paul Ehrenpfordt: Otto der Quade, Herzog von Braunschweig zu Göttingen (1367 – 1394). Geibel, Hannover 1913. Edgar Kalthof: Geschichte des südniedersächsischen Fürstentums Göttingen und des Landes Calenberg im Fürstentum Calenberg 1285 – 1584. Verlag Otto Zander, Herzberg (Harz)-Pöhlde 1982, ISBN 3-923336-03-9.
Външни препратки Die Welfen
Категория:Херцог (Брауншвайг-Люнебург) Категория:Князе на Гьотинген Категория:Велфи