Николай Крумов Боев (8 май 1922 – 12 ноември 1985) е български зоолог, орнитолог и природозащитник.
Произход Николай Крумов Боев е роден на 8 май 1922 г. в Айтос, Бургаска област. Баща му, Крум Боев е книжар и издава вестника „Нов Айтос“. Майка му, Златка Георгиева Боева е учителка по френски и руски език в прогимназията и гимназията в града и основателка на Българо-съветското дружество във Варна. Единият му дядо – Никола Боев е опълченец, участвал в битката при Стара Загора, а другият – войводата Дико Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, първият знаменосец на Илинденско-Преображенското въстание. В семейството са три деца – има брат Милко и сестра Димка.
Образование Основното и прогимназиалното си образование завършва в Айтос. В отделенията е ученик в класа на учителя Никола Стаматов, известен със своята взискателност. От малък Николай проявява голям интерес към животните. По това време прави своите първи системни наблюдения върху птиците в Айтос и събира лична сбирка от насекоми, която наброява няколкостотин вида.
Гимназиалното си образование завършва в Първа мъжка гимназия през 1941 г. във Варна. През този период интересът му към изучаването на животните се засилва. Както сам пише за себе си, със зоология се занимава още от ученическата скамейка. В гимназията и по-късно в Софийския университет главното му влечение остават зоологията и по-специално – птиците. Като ученик отглежда вкъщи някои по-обикновени видове птици, земноводни, влечуги и бозайници. Едва 9-годишен той си доставя и жадно прочита книгата на Едуард КлайнКлайн, Е. 1909. Наши птици (Ornis Bulgarica). – Simptibus Antonii Bezensek, Philippopoli et Typis Joannis Kadela, Sophiae, 1 – 208. – най-пълното за времето си съчинение по птиците в България, съдържащо данни за всичките 314 известни дотогава в страната видове птици. Зоологът Иван Василев му е учител по биология в VII клас, а в VIII клас и класен наставник и това може да е оказало някакво положително въздействие върху дооформянето на интересите му.
Животинският свят и зоологията, обикнати още в детските години, задържат интереса му и като гимназист, когато вече познава почти всички български видове птици. По това време той редовно следи каталозите на различни книжарници и издателства и се снабдява с редица ценни зоологични издания за птици и бозайници. Първата си статия „Прокълнати птици“ Боев, Н. 1942. Прокълнати птици. – Природа, 2: 21 – 23. написва още като ученик на 18-годишна възраст през 1941 г. Изпраща я в авторитетното списание „Природа“ на Константин Христович (син на основателя му, Георги Христович и докато е в армията, статията му бива отпечатана (1942). Там излиза и втората му статия (1944). Боев, Н. 1944. Прелет на птиците. – Природа.. Баща му иска Николай да стане търговец, защото той и баща му му също са били търговци (книжари) и е против продължаването на обучението му в гимназията. След настояване от страна на майка му, Николай заминава за Варна. Още като ученик (в VII клас) започва да събира народни имена на животните за съставянето на един бъдещ „Български зоологичен речник“ – една необходимост и негова юношеска мечта, останала неосъществена до края на живота му, макар че издава един въпросник по темата Заимов, Й., Н. Боев 1954. Въпросник за събиране на езикови материали за животните в България. С., БАН, 1 – 48.
Като войник топограф-фотограметър през 1941 – 1943 г. в Шумен) Николай Боев събира вкаменелости из Шуменското плато и чете редица произведения на италиански, френски, немски, руски и английски учени-естественици, както и някои съчинения на проф. Асен Златаров. Докато е в армията, за кратко време е командирован от Шумен в София. Отпуските си прекарва в Царския Естествено-исторически музей, където почти всяка събота и неделя опитва с наличните си книги да определя птици и бозайници, подредени във витрините. Там се запознава лично и с Цар Борис III – познавач на птиците, които, подобно на баща му, били едно от неговите хобита. Още като войник, Николай Боев е в интензивна кореспонденция с един от водещите по онова време орнитолози в света – италианеца Едгардо Молтони Edgardo Moltoni, който му изпраща всички свои научни публикации. След 1944 г. контактите на Н. Боев с Молтони станали невъзможни, а мечтите да продължи образованието си в Италия – разбити завинаги.Nowak, E. 2005. Wissentschaftler in turbulenten Zeiten. Stock& SteinVerlag Gmbh, Schwerin, 1 – 432.Новак, Е. 2009. Ученые в выхре временни. Товарищество научных изданий КМК, Москва,1 – 473.
Ранна научна дейност През 1943 г. започва следването си по естествена история в Природоматематическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1943 – 1947 г.). За началото на следването си той пише: ... Но почнаха бомбардировките и едва изкарахме първия семестър. За целия втори семестър бяхме разпуснати. През това време писах едно обширно писмо до Павел Патев (тогава директор на Зоологическата градина и единствения наш орнитолог), с което му пратих списък на нови за нашата фауна 30 вида птици според литературни данни и проучванията ми от сбирката птици в музея (като войник). През целия този свободен от занятия втори семестър аз правех наблюдения върху птиците на гр. Айтос, четях специална литература ..." В обширното си писмо-отговор, П. Патев потвърждава неговите издирвания по отношение на състава на нашите птици и му благодари за някои нови данни, които бил пропуснал. Патев му изпратил и пръстени за маркиране на птиците, с които Николай опръстенил стотина лястовици. По-късно Патев включва в монографията си „Птиците в България“ (1950) данните от неговия „Списък на нови за нашата страна 30 вида птици“, което е и първият сериозен научен принос на Боев в изучаването на българската орнитофауна.
С Павел Патев обаче Николай се запознава лично едва през 1945 г. като студент второкурсик. Тогава двамата със своя приятел и колега, бележитият наш зоолог, ст.н.с. Димо Божков, отиват в кабинета му и взаимно очаровани от посещението си, поставят началото на цяла серия срещи с Патев, от когото се научили да препарират и определят птиците и се запознали с много важни въпроси на орнитологията. Както отбелязва Д. Божков, Патев „... бързо оцени дарбите и способностите на Николай. Неслучайно по-късно той го привлече да му помага при подреждането на орнитологичните сбирки ...“ През студентските си години Н. Боев се заема с опръстеняването на птици с увлечение. Той е доброволен сътрудник на Българска орнитологическа централа при Царския Естествено-историческия музей в София. Като студент във II курс д-р Иван Буреш му предлага да подреди орнитологичните сбирки в музея след бомбардировките през март 1944 г. Тази задача за него е въпрос на чест и той я изпълнява блестящо „... безплатно и с удоволствие.“ И по-късно като лаборант, Н. Боев доброволно помага за подреждането на колекциите от гръбначни животни (и особено от птици). Първоначално това става под ръководството на акад. д-р Иван Буреш и Павел Патев, когото нарича „моя учител“. Силно пострадалите от бомбардировките сбирки се нуждаели от реставриране, почистване и подреждане, което Боев прави с желание и интерес. Тази дейност съвпада с цялостното ремонтиране на музея, организирано и проведено от д-р Кръстю Тулешков и по-късно довършено от д-р Нено Атанасов. По политически съображения след 9 септември 1944 г. за Николай Боев настъпват трудни години. Той е лишен от право на стипендия и е принуден да следва и завърши образованието си на собствена издръжка.
Като студент, по повечето дисциплини Николай показва задълбочени знания и отличен успех. Почти всички от преподавателите му, видни наши естественици (проф. Георги Паспалев, проф. Николай Стоянов, проф. Даки Йорданов, доц. Пенчо Дренски, доц. Александър Вълканов, проф. Петър Бакалов), са възхитени от знанията на Николай. През тези години по молба на свои колеги, Николай често пише лозунги и рисува плакати, стенвестници и агиттабла и така участва активно в различни студентки прояви. Д-р Д. Костов, си спомня: „Кольо още от малък имаше тази природна дарба да рисува много хубаво. За възрастта му това бяха отлични рисунки.“ Тази му способност е оценена и от Павел Патев, който му предлага да изготви щриховите рисунки в монографията му за българските птициПатев, П. 1950. Птиците в България. БАН, София, 1 – 364. – задача, която Н. Боев блестящо изпълнява. През този период при всяка възможност младият Николай трупа знания, почерпени от неговите преподаватели и по-възрастни колеги в столицата. Заедно с това вече публикува и редица статии по интересни за него теми. Като студент отпечатва 20 научнопопулярни статии, а до 25-ата си година има вече над 40 статии в десетина столични списания и вестници.
В писмо на проф. Александър Вълканов, директор на Черноморската биологична станция (дн. Варненски аквариум), от 7 юни 1947 г. до акад. Иван Буреш пише: „Николай Боев е един от най-добрите и надеждни студенти-естественици, които са преминавали през последните двадесет и пет години през нашия университет. По отношение на неговата начетеност и познания аз го поставям без колебание в редицата на малкото наши вече напълно оформени зоолози. Основа, която го издига особено високо в моите очи и представлява сигурен залог за неговия успех и напредък в науката, е кристално чистата му любов към зоологията, на която се е посветил, любов, която го държи много високо над користното отношение към науката.“ На 14 юни 1947 г. проф. Георги Паспалев пише до акад. Буреш: „... през време на студентството си г-н Боев проявяваше особен интерес към зоологичните дисциплини изобщо, но особено към тия, засягащи гръбначните животни и по-специално към птиците и бозайниците. Благодарение на този интерес той има върху тия гръбначни животни доста познания, които надхвърлят даваното в университетския курс. Същият ... работи дипломна работа при мене и аз съм с впечатление, че той има нужните данни за научни занимания.“ Висока оценка на качествата на Николай като учен-зоолог дава и Константин Христович, притежател и редактор на списанието „Природа“ в писмо до д-р Буреш от 15 юни 1947 г.: „... познавам го като младеж с добри познания върху птичата и бозайна фауна в нашата страна. Публикуваните от него в редактираното от мене списание „Природа“ статии намирам за много сполучливи и заслужаващи насърчение.“. С такива отзиви от най-изтъкнатите наши естественици Боев постъпва на работа в Българска академия на науките. Двадесет години по-късно, при хабилитирането му, акад. Ив. Буреш отбелязва: „Той правеше (като студент – б.а.) впечатление на всички свои професори с голямата си любознателност. Много отрано той влезе във връзка с тогавашния директор на зоологическата градина, орнитолога Павел Патев. Двамата се проявиха в онова време преди 30 години (т.е. 15 – 16 годишен) като единствените орнитолози в България. ... Николай Боев много отрано се прояви като голям книголюбител. Той редовно посещаваше всички книжарници и антиквариати в София и с последната си стотинка (като студент, а и по-късно) купуваше природонаучни книги. В кратко време той натрупа голяма и богата библиотека, която днес може да прави чест на всеки орнитологически институт.“ Тази негова любов към книгите е вдъхната от баща му и дядо му Никола Боев, за които тя е била и професия. В началото на юни 1947 г. Н. Боев завършва семестриално следването си във Физико-математическия факултет. Дипломира през 1949 г.
Професионален път