Георг Вилхелм Фридрих Хегел (, произношение: [ˈɡeɔʁk ˈvɪlhɛlm ˈfʁiːdʁɪç ˈheːɡəl]) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.„Хегел е също така възхваляван като един от най-великите мислители в модерната философия“, Frederick C. Beiser, The Cambridge companion to Hegel, Cambridge University Press, 1993 (reprint), p. 1
Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант – измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на XIX и XX век„[Хегел] има огромно историческо значение. Повечето съвременни форми на философия са или заимствани от Хегел, или възникват като реакция срещу него.“, Frederick C. Beiser, The Cambridge companion to Hegel, Cambridge University Press, 1993 (reprint), p.1 (особено периода след 60-те години на XX век се смята за „хегелиански Ренесанс“Frederick C. Beiser, The Cambridge companion to Hegel, Cambridge University Press, 1993 (reprint), p.1).
Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или „система“, за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като „диалектика“, която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и други.
Биография Ранни години
Хегел е роден на 27 август 1770 година в град Щутгарт, столицата на херцогство Вюртемберг в югозападната част на Германия. Кръстен е Георг Вилхелм Фридрих, но близките му го наричат Вилхелм. Баща му, Георг Лудвиг, е служител в приходната администрация на вюртембергския херцог Карл Ойген. Майка му, Мария Магдалена Луиза, по баща Фром, е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг. Тя умира от „жлъчна треска“, когато Хегел е тринадесетгодишен. Момчето и баща му също се заразяват от болестта, но оживяват. Хегел има по-малка сестра, Кристиане Луизе (1773 – 1832), и по-малък брат, Герог Лудвиг (1776 – 1812), който изчезва по време на Руския поход на Наполеон.
На тригодишна възраст Хегел постъпва в „немско“, а на петгодишна – в „латинско“ училище. От 1776 година учи в известното щутгартско училище „Гимназиум Илустре“. Като младеж той чете много, преписвайки обширни откъси в своя дневник. Сред авторите, които чете, са поетът Фридрих Готлиб Клопщок и писатели, свързвани с Просвещението, като Кристиан Гарве и Готхолд Ефраим Лесинг. Обучението си в гимназията Хегел завършва с абитуриентска реч, озаглавена „Безплодното състояние на изкуствата и науките в Турция“.
През 1788 година Хегел постъпва в Тюбингенската семинария, протестантско богословско училище към Тюбингенския университет. Двама негови съученици в Тюбинген оказват силно влияние върху неговото развитие – неговият връстник, поетът Фридрих Хьолдерлин, и по-младият бъдещ философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. И тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата среда в семинарията и стават близки приятели, оказвайки силно взаимно влияние върху възгледите си. Те наблюдават с ентусиазъм развитието на Френската революция. Шелинг и Хьолдерлин навлизат в теоретични дискусии върху философията на Имануел Кант, но Хегел се държи настрана от тях. По това време той вижда бъдещето си като „народен философ“ – образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика отвлечените идеи на философите. Самият той започва да анализира критично кантианството едва към 1800 година.
В Берн и Франкфурт След като полага своя консисториален изпит в Тюбингенската семинария, през 1793 година Хегел отива в швейцарския град Берн, където намира работа като частен учител в благородническо семейство. През следващите години той пише есето „Животът на Исус“ (Das Leben Jesu) и дългия ръкопис „Позитивност на християнската религия“, който така и не издава.
През 1797 година отношенията на Хегел с работодателя му се влошават и с помощта на Хьолдерлин той става частен учител в семейството на търговец на вино от Франкфурт. Там той отново влиза в близък контакт с Хьолдерлин, който оказва силно влияние върху него. По време на престоя си във Франкфурт Хегел пише „Фрагменти върху религията и любовта“, както и останалото неиздадено до края на живота му есе „Духът на християнството и неговата съдба“.
В Йена, Бамберг и Нюрнберг През 1801 година Хегел се премества в Йена, убеден за това от своя стар приятел Шелинг, който е извънреден професор в Йенския университет. Хегел получава място на приватдоцент в университета, след като представя своя хабилитационен труд „За орбитите на планетите“ (De orbitis planetarum), в който, базирайки се на Кеплеровите закони, разглежда Платоновия „Тимей“. По-късно през същата година той публикува първата си книга, „Разлика между философските системи на Фихте и Шелинг“ (Differenz des Fichteschen und Schellingschen Systems der Philosophie).
В Йена Хегел чете лекции по логика и метафизика, а съвместно с Шелинг води курсове, като „Въведение в идеята и границите на чистата философия“. През 1802 година двамата основават списанието „Критише журнал дер философи“, за което пишат до заминаването на Шелинг за Вюрцбург през следващата година.
През 1805 година Хегел става извънреден професор, след като се оплаква в писмо до министъра на културата Йохан Волфганг фон Гьоте от повишението на своя съперник Якоб Фридрих Фриз. Той прави и неуспешен опит да получи съдействието на поета и преводач Йохан Хайнрих Фос за назначение във възстановения Хайделбергски университет. За неудоволствие на Хегел, по-късно през същата година Фриз става редовен професор в Хайделберг.
Изправен пред нарастващи финансови затруднения, Хегел е притиснат да издаде своята дългоочаквана книга с въведение към цялостната му философска система. Докато той дооформя текста на „Феноменология на духа“ (Phänomenologie des Geistes) през есента на 1806 година, в Йена влизат френските войски на Наполеон. Хегел описва впечатленията си от събитието в писмо до своя приятел Фридрих Имануел Нитамер:
Макар Наполеон да решава да не затваря Йенския университет, за разлика от други висши училища, градът е тежко засегнат от преминаването на армията и много от студентите напускат, влошавайки още повече финансовото положение на Хегел. През февруари неговата хазяйка Кристиана Буркхарт, която е изоставена от съпруга си, ражда син от Хегел – Георг Лудвиг Фридриг Фишер (1807 – 1831).
През март 1807 година Хегел се премества в Бамберг и става редактор на вестник „Бамбергер Цайтунг“, пост, който първо е предложен на Нитамер, но той го отказва и препоръчва за него Хегел. Не успявайки да намери по-подходяща работа, той с колебание се съгласява да поеме работата. Лудвиг Фишер и майка му, на която Хегел може би предлага брак след смъртта на съпруга ѝ, остават в Йена. По това време той все пак успява да публикува „Феноменология на духа“.
През ноември 1808 година, отново с помощта на Нитамер, Хегел е назначен за директор на гимназия в Нюрнберг. Той е и учител в гимназията, като се опитва да приспособи „Феноменология на духа“ за преподавателската си работа. В задълженията му е и воденето на курс, наречен „Въведение в познанието за универсалната свързаност на науките“, който му дава идеята за съставяне на енциклопедия на философските науки, разделена на три части – логика, философия на природата и философия на духа.
През 1811 година Хегел се жени за Мари Хелена Сузана фон Тухер (1791 – 1855), най-възрастната дъщеря на местен сенатор. От нея той има двама синове – Карл Фридрих Вилхелм (1813 – 1901) и Имануел Томас Кристиан (1814 – 1891). През следващите години в три тома излиза неговата втора голяма книга, „Науката логика“ (Wissenschaft der Logik).
В Хайделберг и Берлин През 1816 година Хегел вече си е създал репутация във философските среди и получава предложения за преподавателско място от Ерлангенския и Берлинския университет, но се спира на това от Хайделберг. Малко след като се установява там, през пролетта на 1817 година, десетгодишният му незаконен син Лудвиг Фишер, който дотогава живее в сиропиталище, се премества при семейството на баща си. През същата година Хегел издава „Енциклопедия на философските науки“ (Enzyclopädie der philosophischen Wissenschaften im Grundrisse), която представлява сбито изложение на философската му система, предназначено за студентите му в Хайделберг.
През 1818 година Хегел приема подновеното предложение да заеме катедрата по философия в Берлинския университет, която е вакантна след смъртта на Йохан Готлиб Фихте през 1814 година. През 1821 година той публикува „Философия на правото“ (Grundlinien der Philosophie des Rechts), но през този период той посвещава повечето си време на лекции в университета. Неговите курсове по естетика, философия на религията, философия на историята и история на философията са издадени посмъртно на основата на записки от лекции на студентите му. През тези последни години от живота му славата на Хегел е голяма и той привлича множество студенти от цяла Германия и дори от други страни.
През 1830 година шестдесетгодишният Хегел става ректор на Берлинския университет. Той е силно притеснен от политическите безредици в Берлин по-късно през същата година. През 1831 година крал Фридрих Вилхелм III го награждава за службата му на пруската държава.
През август 1831 година Берлин е обхванат от епидемия от холера и Хегел напуска града, установявайки се в близкия Кройцберг. Вече с влошено здраве, той рядко излиза от дома си. При започването на семестъра през октомври, той се връща в Берлин, преценявайки неправилно, че епидемията е преминала.
На 14 ноември 1831 година Хегел умира в Берлин. Според лекарите причина за смъртта е холерата, но днес се смята, че той умира от друга стомашно-чревна болест.
Смята се, че последните думи на Хегел са „И той не ме разбра“. Съгласно неговото желание, на 16 ноември той е погребан в Доротеенщатското гробище, до гробовете на Фихте и Золгер.
Философски идеи „Феноменология на духа“ „Феноменология на духа“ (1807) е една от хегеловите най-четени и най-познати творби Terry Pinkard. Hegels' Phenomenology. The Sociality of Reason, Cambridge University Press. 1994, p.1. В съчинението си „Феноменология на духа“ (1807), което Карл Маркс нарича „истински извор и тайна на Хегеловата философия“, Хегел разглежда еволюцията на човешкото съзнание от първите му проблясъци до съзнателното овладяване на науката и научната методология.
Хегел обосновава тук тезата на субстанцията като субект, като дейно, активно начало. По този път той успял да представи свободната дейност на субекта като закономерен процес на усвояването на света от човека. В резултат тъждеството на мисленото и битието – изходно положение на идеализма на Хегел – било разбрано като исторически развиващ се процес, в който абсолютната идея самопознава самата себе си.
„Енциклопедия на философските науки“ В развит, но стегнат вид съдържанието на системата на абсолютния идеализъм на Хегел е изложено в „Енциклопедия на философските науки“. В основата на всички явления на природата и обществото лежи Абсолютът, духовното и разумното начало – „абсолютната идея“, „световният разум“ или „световният дух“. Това начало е активно и дейно, при това неговата дейност се състои в мисленето, а по-точно в самопознанието. В своето развитие абсолютната идея преминава три етапа:
Логика. Развитие на идеята в собственото ѝ лоно, в „стихията на чистото мислене“, където идеята разкрива своето съдържание в системата на свързаните и преминаващи една в друга логически категории.