Леонардо да Винчи () е италиански енциклопедист от епохата на Зрелия ренесанс, който е разностранен творец: художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект. Въпреки че славата му първоначално се основава на постиженията му като художник, той става известен и със своите ръкописни дневници, в които прави рисунки и бележки по различни теми, включително анатомия, астрономия, ботаника, картография, живопис и палеонтология. Леонардо е широко смятан за гений, олицетворяващ ренесансовия хуманистичен идеал и творбите му са принос към изкуството и образец за по-късните поколения художници, съпоставим само с тези на по-младия му съвременник с 23 години Микеланджело Буонароти.
Извънбрачен син на преуспял нотариус и жена от по-ниска класа от Винчи, той чиракува при Андреа дел Верокио във Флоренция. Започва кариерата си на художник в града, но след това заминава на служба при Лудовико Сфорца в Милано. По-късно отново се връща във Флоренция и Милано, както и за кратко в Рим, като същевременно привлича голям брой последователи и ученици. По покана на френския крал Франсоа I през 1516 г. заминава за Франция, където умира през 1519 г. След смъртта му не е имало исторически период, в който неговите постижения, разнообразни интереси, личен живот и емпирично мислене да не са предизвиквали голям интерес и възхищение, което го прави чест обект на изследвания и културни референции.
Леонардо е определян като един от най-великите художници в историята на изкуството и често е смятан за основател на Зрелия ренесанс. Въпреки че има много изгубени произведения и не повече от 25 основни творби със сигурно авторство – включително множество незавършени – той създава някои от най-влиятелните картини в западното изкуство. Неговият magnum opus, Мона Лиза, е най-известната му творба и често се смята за най-известната картина в света. Тайната вечеря е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена, а неговата рисунка на Витрувианския човек също се счита за културна икона. През 2017 г. Спасителят на света, приписван изцяло или частично на Леонардо, е продаден за 450 милиона долара, поставяйки нов рекорд за най-скъпата картина, продавана някога на публичен търг.
Леонардо притежава неизчерпаемо любопитство, което ръководи мисленето и действията му. Почитан за своята техническа изобретателност, той създава концепции за летящи машини, бронирана бойна машина, за концентрирана слънчева енергия, за прототип на сумираща машина, и за двоен корабен корпус. Сравнително малко от неговите проекти са конструирани или дори са били осъществими през живота му, тъй като научният подход към металургията и инженерството тогава е едва в начален стадий. Някои от по-малките му изобретения обаче навлизат неочаквано в света на производството, като автоматизирано навиване на бобини и машина за тестване на якостта на опън на тел. Той прави съществени открития в анатомията, строителното инженерство, хидродинамиката, геологията, оптиката и трибологията, но не публикува откритията си и те не оказват почти никакво пряко влияние върху последващата наука.
Биография Ранни години Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г. в град Винчи, тогава владение на Флоренция, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца.
Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина приема Леонардо като любим син. Пиеро принадлежи към една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си на нотариус с успех.
Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия, смятан от него за поличба, един ястреб се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето. Вторият случай описва смесените му чувства при една обиколка в планината, когато попада на една пещера. Едновременно изпитва страх, че в нея може да се крие голямо чудовище, и в същото време изгарящо любопитство да разбере какво има вътре.
Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според Джорджо Вазари (1511 – 1574) „с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“. Според един анонимен флорентински автор „той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице". Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада – къдрава и добре разресана.“
Първи период във Флоренция Сер Пиеро се преселва със семейството си във Флоренция около 1464 година. През 1466 г. Леонардо е даден като чирак (garzone) при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио (1436 – 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града. Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са Доменико Гирландайо, Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Лоренцо ди Креди.
При Верокио Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството.
Леонардо завършва учението си при Верокио през 1472 г. на двадесет години, но решава да остане да работи и да живее при него. Приет е във флорентинското братство на художниците Компания ди сан Лука. Други членове през 1472 г. са Ботичели, Перуджино, Гирландайо и др.
Верокио получава поръчка да нарисува картината Кръщение Христово, завършена около 1475 г. Верокио рисува само очертанията на фигурите, а неговите чираци ги довършват. На Леонардо се пада да нарисува ангела и част от пейзажа в долния ляв ъгъл. Ангелът е толкова красив, че Верокио се зарича, че „никога няма да хване четка“ (според Вазари). Това е кулминацията на сътрудничеството на Леонардо и Верокио. Леонардо рисува в ателието още най-малко четири картини с предимно свое участие: Благовещение, две малки Богородици и портрет на флорентинката Джиневра де Бенчи.
В края на май 1472 г. на върха на лантерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ са поставени златно кълбо и кръст. Тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта.
През 1478 г. вече е напуснал дома на баща си и ателието на Верокио. Според една ранна анонимна биография, през 1480 г. той живее в дома на фамилията Медичи и работи в градината на площад „Сан Марко“. От 1469 г. Флоренция де факто се управлява от Лоренцо де Медичи, наричан „Великолепния“. Родът на Медичи забогатява през XIV – XV век от търговски и банкови операции. Лоренцо обаче обръща малко внимание на развитието на търговията. Той обича разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите, турнирите.
През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в параклиса на кметството – Палацо Векио. Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 г. той започва и картина за манастира Сан Донато в Скопето, но и тя не е довършена, поради заминаването му за Милано.
От 1478 г. е бележката: „…1478 година започнах две деви Марии“. Една от картините е навярно Мадона Беноа или Мадоната с цветето, която се намира в руския музей „Ермитаж“. Приблизително по това време е създадена картината Свети Йероним.
През 1482 г. Леонардо, който според Вазари е надарен музикант, конструира сребърна лира с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог Лудовико Моро, след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.
Първи период в Милано
Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Лудовико Сфорца, наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичи, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място – на военното.
През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец. В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.
Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (ingenarii ducales). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“.
Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.
През 1487 – 1490 г. той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.
От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика – по теория на дъгите и сводовете.
Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от съпротивление на материалите и в това отношение е предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им.
Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ – безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494 – 1498 г. Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано.