Фернандо I Велики (; * 1016/1018; † 24 юни 1065) e граф на Кастилия след смъртта на своя чичо от 1029 година; крал на Леон чрез своята жена от 1037 година, след разгрома на зет си. Ферднандо I се счита за първи крал на Кастилия. От 1056 година той се провъзгласява за император на цяла Испания.

Произход Син е на краля на Навара Санчо III Велики и Муниадона Санчес.

Графство и съпруга Фернандо е млад, когато графът на Кастилия Гарсиа Санчес е убит през 1029 година в Леон (където той пристига за да се ожени за Санча, сестра на краля на Леон, Бермудо III), от група на кастилски дворяни-изгнаници. Негова наследница става неговата по-голяма сестра, Муниадона Санчес, жена на краля на Навара Санчо III. През 1032 година Санчо III Велики постига съглашение с Бермудо III за брак на своя млад син Фернандо (роден от Муниадона) с по-рано предназначената за граф Гарсия на жена, Санча. В същата година майката на Фернандо му предава титлата граф на Кастилия.

Брак и деца Брак със Санча де Леон, дъщеря на Алфонсо V, крал на Леон, имат следните деца: Урака де Самора (1033 – 1101), сеньора де Самора Санчо (1038 – 1072) – 2-ри крал на Кастилия като Санчо II и крал на Леон като Санчо I (1065 – 1072) Елвира († 1101), сеньора де Торо Алфонсо (1040 – 1109), крал на Леон (1065 – 1072), Кастилия и Галиция (1072 – 1109), под името Алфонсо VI Гарсия (1042 – 1090), крал на Галисия (1066 – 1071 и 1072 – 1073), като Гарсия II

Наследство Фернандо I Велики умира през 1065 година в Леон, и е погребан облечен в одежда на монах, пренасят го в катафалка, посипана с пепел, като е погребан пред олтара на базиликата на св. Исидор.

Преди смъртта си Фернандо I разделя кралството между децата си: Санчо получава Кастилия; Алфонсо получава Леон; Гарсия получава Галисия и Португалия. Двете му дъщери получават градовете: Елвира получава Торо, а Урака получава Самора. Давайки им владения, той се надява, че те ще спазват завещанието.

Санчо II(роден 1032 година и най-голям) счита, че той заслужава голямата част от кралството, и затова се стреми да завземе всички земи, които са завещани на родните му братя и сестри.

Източници Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237. Blanco Lozano, Pilar (1987). Colección diplomática de Fernando I (1037 – 1065). León: Centro de Estudios e Investigación „San Isidoro“ (CSIC-CECEL) y Archivo Histórico Diocesano. ISBN 84-00-06653-7. Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5. Martínez Díez, Gonzalo (2005). El Condado de Castilla (711 – 1038): la historia frente a la leyenda. 2 tomos. Valladolid.ISBN 84-9718-275-8. Martínez Díez, Gonzalo (2007). Sancho III el Mayor Rey de Pamplona, Rex Ibericus. Madrid: Marcial Pons Historia.ISBN 978-84-96467-47-7. Prada Marcos, María Encina (1998). „Estudio Antropológico del Panteón Real de San Isidoro“. ProMonumenta (II).OCLC 630664764. Sánchez Candeira, Alfonso (1999). Rosa Montero Tejada (edición patrocinada por Fundación BBV, Fundación Ramón Areces, Caja Madrid Fundación), ed. Castilla y León en el siglo X, estudio del reinado de Fernando I. Madrid: Real Academia de la Historia. ISBN 978-84-8951241-2. Torres Sevilla-Quiñones de León, Margarita Cecilia (2002). „El linaje del Cid“. Anales de la Universidad de Alicante. Historia Medieval 13: pp. 343 – 360. ISSN 0212 – 2480. Viñayo González, Antonio (1998). Real Colegiata de San Isidoro: Historia, Arte y Vida. León: Edilesa. ISBN 84-8012-201-3. Viñayo González, Antonio (1999). Fernando I, el Magno (1035 – 1065). La Olmeda. p. 309. ISBN 84-89915-10-5.

Категория:Монарси на Кастилия