Румъния

Румъ̀ния () е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море.

Площта на страната е 238 397 km², от които 231 244 km² са суша, а 7152 km² – водна площ. Столицата ѝ е град Букурещ.

Румъния е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.

География

Разположение С площ от 238 397 km² Румъния е най-голямата държава в Югоизточна Европа и на 12-о място по големина в Европа. Намира се между 43° и 48° с.ш. и между 20° и 30° и.д. Общата дължина на границата на страната е 3149,9 km, от тях 681 km – с Молдова, 649 km – с Украйна, 631 km – с България, 546 km – със Сърбия и 448 km – с Унгария.

Теренът се разпределя приблизително поравно между планини, хълмове и равнини. Най-високата точка в страната е връх Молдовяну (2544 m н.в.) в Карпатите, които доминират в центъра на Румъния с 14 планински вериги достигащи над 2000 m. Те са заобиколени от Молдовското и Трансилванското плато и Среднодунавската и Долнодунавската низина.

Флора и фауна 47% от територията на страната е покрита с естествени и полуестествени екосистеми. Има почти 10 000 km² (около 5% от общата площ) защитени зони в Румъния, включващи три национални парка, три биосферни резервата и р. Дунав, която се влива в Черно море и формира голяма част от границата на Румъния със Сърбия и България.

Румъния има една от най-големите области на девствени гори в Европа, обхващаща почти 27% от територията на страната. Някои растителни видове (3700) са идентифицирани в страната, от които 23 са обявени за природни забележителности, 4 изчезнали, 39 застрашени, 171 уязвими и 1253 редки. Фауната се състои от 33 792 вида животни, от които 33 085 са безгръбначни, а 707 – гръбначни, включително почти 400 уникални видове бозайници, птици, влечуги и земноводни, както и около 50% от кафявите мечки и 20% от вълците в Европа (без Русия).

Климат Климатът на Румъния е умереноконтинентален – с четири ясно изразени сезона. Средната годишна температура е 11°C на юг и 8°C на север. През лятото средните максимални температури в Букурещ се покачват до 28°C и температури над 35°C са доста често срещани в по-ниско разположените райони на страната. През зимата средната максимална температура е под 2°C. Валежите са средно над 750 mm годишно и то на най-високите западни планини, докато около Букурещ те падат до около 600 mm.

Административно деление

Румъния е поделена на 1 град със специален статут (Букурещ) и 41 окръга: Алба, Арад, Арджеш, Бакъу, Бихор, Бистрица-Насауд, Ботошани, Брашов, Браила, Бузъу, Караш-Северин, Калараш, Клуж, Кюстенджа, Ковасна, Дъмбовица, Долж, Галац, Гюргево, Горж, Харгита, Хунедоара, Яломица, Яш, Илфов, Марамуреш, Мехединц, Муреш, Нямц, Олт, Прахова, Сату Маре, Сълаж, Сибиу, Сучава, Телеорман, Тимиш, Тулча, Васлуй, Вълча, Вранча.

История

Древност и Средновековие Областите на днешна Румъния от 5 в. пр.н.е. са населени от племената на даки по горното течение на Дунав и гети по долното течение на Дунав. През 70 г. пр.н.е. се образува единна и независима държава „регат“ Дакия начело с Буребиста и със столица Арджедава до р. Арджеш, а по-късно столица става Сармизегетуза в Южна Трансилвания. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян и е превърната в римска провинция. След напускането на римската администрация през 275 г. свободните даки отново станали преобладаващо население в тези земи. На същата територия живеели също гети и римляни, а по-късно (след 6 век) – и славяни.

След 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава. През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

Модерна епоха През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на Румъния. Князът се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и в Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война – през 1877 г.

Световни войни

Румъния взема участие и в Първата световна война (1914 – 1918). Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916 г. – две години след смъртта на Карол I. По това време съюзническите сили се нуждаели от румънската помощ и се съгласяват на големи искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница, и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получава също така уверения, че ще се сдобие с част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След тези обещания, през август страната влиза в конфликта. На 14 август започва мобилизация и още на същия ден е обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България, не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски (османски) представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е завладяна в първите дни на декември от Трета българска армия, до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа отново от български войници, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш, под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Александре Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния от една страна и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември 1918 г., една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и 1 ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключва отделен мирен договор с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

Румъния е единствената държава освен Нацистка Германия, която предприема през Втората световна война самостоятелно унищожаване на евреи. Избитите евреи са 300 000, за което през 1946 г. диктаторът Йон Антонеску е обесен като военнопрестъпник.

Политика

Институции Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 членове и Камара на депутатите с 314 членове. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор – около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, например такива са проведени на 28 ноември 2004 г.

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50% +1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента е 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента, представлява изпълнителната власт в държавата.

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 г. конституция на страната и тази на V Френска република.

Армия

Румъния разполага със сухопътни войски, военноморски сили и военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивна реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които около 75 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6800 във военноморските и 8800 други. Водени са от главнокомадващ, под надзора на Министерството на отбраната и от президента като върховен главнокомандващ по време на война.

Общият размер на разходите за отбрана през 2007 г. възлиза на 2,05% от общия национален БВП или приблизително 2,9 милиарда щатски долара с общо 11 милиарда щатски долара прекарано в периода между 2006 и 2011 година за модернизация и придобиване на ново оборудване. Сухопътните войски са с ремонтирано оборудване и участват активно във войната в Афганистан.

Външни отношения

От декември 1989 г. Румъния следва политика на укрепване на отношенията със Запада като цяло, по-специално със Съединените щати и Европейския съюз. Присъединява се към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) на 29 март 2004 г. Към Европейския съюз се присъединява на 1 януари 2007 г. (заедно с България), като преди това е присъединена към Международния валутен фонд и Световната банка, а през 1972 г. е един от основателите на Световната търговска организация.

От румънска страна са заявявани намерения за укрепване на връзките с подпомагане на други страни (по-специално на Молдова, Украйна и Грузия) с процеса на интеграция с останалата част от Запада. Румъния също дава да се разбере в края на 1990 г., че тя подкрепя членството в НАТО и ЕС за демократични бивши съветски републики в Източна Европа и Кавказ. Румъния също заявява своята обществена подкрепа за Турция и Хърватия да се присъединят към Европейския съюз, тъй като тя има голямо унгарско малцинство, също така близки отношения с Унгария. Румъния избира на 1 януари 2007 г. да се придържа към Шенгенското пространство и неговата оферта да се присъедини е одобрена от Европейския парламент през юни 2011 г., но е отхвърлена от Съвета на ЕС през септември 2011 г.

Отношенията с Молдова са специален случай, като се има предвид, че двете страни споделят един и същ език и обща история. Движение за обединение на Румъния и Молдова се появява в началото на 1990 г., след края на комунистическото управление в тези страни.

Към 2006 г. Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. В България има дипломатически мисии, включително: Антон Пакурецу (2009 – ) Михаил Рошиану (2004 – 2009) Михаил Григорие (1999 – 2004)

Икономика

Развитие

През 2018 Румъния има БВП на стойност 239,552 млрд. щ.д. с 12 270 щ.д. на човек, като в ППС това е 516,336 млрд. щ.д. и 26 446 щ.д. на човек. Световната банка я класифицира като икономика с висок доход. Според Евростат през 2019 г. БВП на глава от населението (в ППС) е 69% от средния за Европейския съюз (100%), като през 2007 е бил само 41%. Румъния е известна с традиционното си земеделие, и най-вече със зърнените храни.