Житие и страдания грешнаго Софрония (по правопис от 1861: Житiе и страданiя грѣшнаго Софронiя) е автобиографичен разказ на българския възрожденски духовник и будител Софроний Врачански. Творбата е завършена към 1804 г. в Букурещ, Румъния, и е най-ранната автобиография, писана на български. За първи път е обнародвана от Георги Раковски през 1862 г. в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“.Раковски, Георги. „Драгоценни паметници за българската нова история. I. Житие и страдание грешнаго Софрония“. „Дунавски лебед“, г. II, бр. 55 – 61. Белград, 1861. Написана е на смес от говорим български и църковно-славянски (старобългарски).Друмев, Васил. Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн. 5 – 6, Браила, 1872. Повествованието обхваща събития от периода 1739 – 1804 г. и съдържа ценни свидетелства за живота в България и Османската империя по това време.
Вижте също Автобиография на Григор Пърличев Източници
Външни препратки Текст на „Житие и страдания на грешнаго Софрония“ на сайта слово.бг.
Категория:Български автобиографии Категория:Възрожденска литература Категория:Софроний Врачански