Любомир Константинов Сагаев е виден български музиколог и общественик.
Биография Любомир Сагаев е роден през 1917 година в семейството на Константин Сагаев (1889 – 1963) – писател, театрал, дипломат и основател на Българската драматическа школа, и на актрисата Олга Сагаева (1891 – 1968). Негов брат е композиторът Димитър Сагаев (1915 – 2003).
През 1941 година завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Панчо Владигеров (пиано) и проф. Веселин Стоянов (теория). Професионалният му път започва още по време на следването, когато работи като пианист в театър „Одеон“ и корепетитор в Софийската народна опера.
В периода 1945 – 1951 година Любомир Сагаев работи като музикален редактор в Радио София.Енциклопедия „България“, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 10.
През 1951 година започва работа в Софийската държавна филхармония: първо на длъжност артистичен секретар (до 1956), а впоследствие от 1961 до 1973 година – като неин директор. От 1973 до 1977 е директор на Българския културен център във Варшава.
Голяма част от дейността му е посветена на Съюза на българските композитори, където е организационен секретар в периода 1958 – 1961 година и заместник-председател от 1980 година.
В Столичния съвет за култура Сагаев заема поста заместник-председател между 1977 и 1980 година.
Сагаев развива сериозна дейност като музикален критик, лектор, публицист и популяризатор на класическата музика в България. Автор е на голям брой радиопредавания, анотации към програмите на Филхармонията, брошури, статии с музикална критика.
През 1977 година е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на изкуството“.
В Централния държавен архив се съхранява ф. 516К „Семеен фонд Сагаеви, Константин и Димитър“.ЦДА, ф. 516К „Семеен фонд Сагаеви, Константин и Димитър“ Посетен на 15 юни 2026.
Библиография Любомир Сагаев е автор на редица изследвания в областта на българската музикална история. По данни от Енциклопедия на българската музикална култура към 1967 година, е автор на около 200 статии, на няколко кратки очерка за български и чужди композитори като Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Волфганг Амадеус Моцарт и на няколко монографии: „Българско оперно творчество“, София, „Наука и изкуство“, 1958, 160 стр. „Маестро Георги Атанасов“, София, „Наука и изкуство“, 1960, 136 стр. „Книга за операта“, София, „Наука и изкуство“, 1964, 460 стр. „Съвременно българско оперно творчество“, 1974. „Българската култура – древна и съвременна“, 1978 . „Книга за балета“, 2006.
Източници
Външни препратки
Категория:Възпитаници на Националната музикална академия Категория:Заслужили деятели на изкуството Категория:Български музикални критици Категория:Български музиколози Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив