Сиджизмòндо Пандòлфо Малатèста, нар. Вълкът от Римини (; * 19 юни 1417, Бреша; † 7 октомври 1468, Римини, Папска държава) от рода Малатеста, е италиански кондотиер, господар на Римини и на Фано (1432 – 1468).
Той е голям меценат на изкуствата, довеждайки в Римини – столицата на своята държава, значителна група художници и писатели сред най-авторитетните на полуострова. Винаги нуждаещ се от средства, за да финансира грандиозните си проекти, той понякога е безскрупулен по време на война, дори е готов да смени страната в полза на онзи, от който има най-голяма изгода. В дългосрочен план това му печели за врагове някои от големите личности на времето, които постепенно го изолират и се опитват по всякакъв начин да го огънат.
Към това е добавено изтощителното и почти постоянно състояние на война с неговия съсед и съперник Федерико да Монтефелтро, който от Урбино управлява желания град Пезаро, с който Малатеста може да обедини своите територии Романя и Марке. Въпреки многобройните опити за завладяване на близкия град този проект така и не се осъществява. В крайна сметка, изключен от мира от Лоди (9 април 1454) и отлъчен от папа Пий II, той е маргинализиран и атакуван от много страни, губейки голяма част от териториите си и завършвайки последните си дни сред незавършени проекти. Езра Паунд го нарича „най-големият губещ в историята".
Произход Той е извънбрачен син на Пандолфо III Малатеста (* 1369, † 1427), господар на Фано, и на метресата му Антония да Бариняно (* 1399, † 1471), благородничка от ломбардски произход. Има двама братя: Галеото Роберто (* 1411, † 1432), кондотиер, съпруг на Маргерита д'Есте, дъщеря на Николо III д’Есте Доменико или Малатеста Новело (* 1418, † 1465), господар на Чезена ( 1429 – 1456), съпруг на Виоланта да Монтефелтро, дъщеря на Гуидантонио да Монтефелтро
Биография Начални години Със смъртта на баща си през 1427 г. чичо му Карло, който е дошъл на власт без деца, работи, за да гарантира, че папа Мартин V ще легитимира тримата извънбрачни синове на Пандолфо, така че да имат достъп до властта, което се увенчава с успех. След смъртта на Карло през 1429 г., по-големият полубрат на Сиджизмондо, Галеото Роберто, става господар на Римини, но през 1432 г. умира едва на 20 г.
Начални години на управление След смъртта на Галеото Робето Малатеста през 1432 г. властта премина в ръцете на двамата му братя – 15-годишния Сиджизмондо Пандолфо и 14-годишния Доменико Новело. Поради своята незряла възраст двамата уреждат разделянето на областите на съответните си компетенции в нещо като управленчески консорциум с поредица от споразумения (1433, 1437, 1442 и 1451 г.), чиято честота е индикация за повтарящия се раздор помежду им. По-специално на Сиджизмондо Пандолфо са предоставени всички земи на юг от река Марекия, включително Римини, Сантарканджело, Скортиката (днешна Ториана), Фано и провостурата на Сант'Агата Фелтрия, докато на Доменико са предоставени Чезена, Бертиноро, Мелдола, Сарсина, Ронкофредо и Пиеве ди Сестино.
Рицар и капитан на Църквата
През 1433 г. император Сигизмунд Люксембургски минава през Римини и по този повод посвещава Сиджизмондо Пандолфо в рицар. Две години по-късно, на 18 март 1435 г., папа Евгений IV го назначава за шест месеца начело на 200 копияПрез Ранното средновековие терминът lancia (копие) обозначава основната тактическа единица, съставена от три компонента: 1. тежко въоръжен и защитен рицар - т. нар. capolancia или шлем 2. оръженосец на кон, оборудван с леко въоръжение (натречен piatto или, във Франция, coustillier) 3. паж (в Италия често saccomanno), който изпълнява всички обичайни функции на сервитьор, носещ храна и портиер за поръчки, както и осигуряване на всички повече материални нужди (готвене, чували, raccolta della legna, транспорт delle tente и др.). на Църквата, с ролята на генерален капитан.
Между Сфорца и Висконти Заедно с брат си Доменико Сиджизмондо Пандолфо първо осигурява съюза с роднините си от Пезаро, подновявайки мирните клаузи с далечния си чичо Карло II Малатеста, а след това се намесва в споровете между Милано и Рим, по-специално между Филипо Мария Висконти и знаменосеца на Църквата Франческо Сфорца. Романя всъщност е на линията на враждебните действия между двете фракции. Франческо атакува Орделафи във Форли срещу кондотиера на Висконти Франческо Пичинино, щурмувайки града на 14 юли 1436 г. и прогонвайки Антонио Орделафи. Междувременно Сиджизмондо помага на Сфорца с войски и поставя гарнизон в Болоня за папата. Успешният резултат от военните действия кара Сиджизмондо да изпъкне сред наемническите компании и на 3 април 1437 г. той е нает от Венецианската република срещу миланците. Въпреки това в битката при Калчинара сул'Ольо на 22 юли 1437 г. неговият противник Николо Пичинино надделява и след като договорът с Венеция изтича на 12 януари 1438 г., Сиджизмондо се завръща за кратко в Римини, преди да се посвети на други военни операции.
Идването на Франческо I Сфорца в Анконската марка развълнува градовете и местните власти, но Сиджизмондо, страхувайки се за своята държава, скоро подновява съюза със Сфорца и за около пет години е верен на съюза Венеция - Флоренция - Сфорца. През тези години Романя не претърпява големи политическо-военни промени и опитът на Малатеста да превземе Форли и Форлимпополи води до примирие с родовете Да Полента, Манфреди и Орделафи. Франческо Сфорца напуска областта, за да се отправи към Ломбардия, за да заплаши териториите на Висконти и следователно общия баланс. В този контекст Филипо Мария Висконти създава умела диверсия, като изпраща Николо Пичинино с 6000 конници в Романя, за да подразни съюзниците на Сфорца, сред които и Сиджизмондо на фронтовата линия, които в същото време също са атакувани от юг от Гуидантонио да Монтефелтро. Временната капитулация на братята Сиджизмондо и Доменико спасява ситуацията и през март Сиджизмондо се опитва да преобърне съюзите в Полента (Бертиноро), като предлага услугите си на Пичинино. Той и брат му са наети за кондотиери, въпреки че не са призовани да се бият с бившите съюзници, а постигат мир с Урбино, управляван от Федерико да Монтефелтро.
Срещу Федерико да Монефелтро
Мирът с Да Монтефелтро е ефимерен и още през 1441 г. е нарушен поради началото на конфликта около Пезаро, управляван от бездарния Галеацо Малатеста. За Сиджизмондо Пезаро е стратегическо място, което би позволило териториите на Римини да бъдат обединени с тези в Марке. Заплашен от своя роднина, Галеацо, колкото и да се колебае, не може да направи нищо, освен да поиска помощта на чичо си Федерико да Монтефелтро. Избягвайки пряка конфронтация, Сиджизмондо вместо това подкрепя изгнаника Алберико Бранкалеони в нахлуването в Монтефелтро, който завладява няколко замъка и принуждава Федерико да се върне набързо в своите територии, за да организира отбраната.
Следващият ход на Сиджизмондо е още по-дързък – директна атака срещу владетеля на Монтефелтро, който през септември 1441 г. попада в засада в граничната зона близо до Монтелоко и е ранен. Въпреки това Федерико успява да спре целите на противника си, като се съюзява със Сан Марино и извършва нападения в района на Римини през цялата есен, до кулминацията на възстановяването на крепостта на Сан Лео – историческият символ на отбраната на териториите на Монтефелтро, завладени от Малатеста. В този момент Сиджизмондо избягва по-нататъшни репресии, приемайки, както би станало обичайно, посредничеството на приятелска сила, в този случай Алесандро Сфорца, брат на Франческо, който на 20 ноември постига примирие с уговорката за мир, който предвижда реституцията на всички завоювани територии.
Мир с Милано и първите военни действия с Неапол Междувременно мирът от Кремона от 20 ноември 1441 г. умиротворява Венеция с Милано, сключвайки примирие със Сфорца чрез брака между Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти, извънбрачна дъщеря на Филипо Мария Висконти. Това позволява на Сфорца да се върне в Марке, за да консолидира своите завоевания, които папа Евгений IV отказва да признае.
Папата, Неапол и Милано обединяват сили срещу него с Николо Пичинино и Федерико да Монтефелтро, докато Сиджизмондо застава на страната на стария си съюзник. Докато Франческо Сфорца се бие в Марке срещу папата, Алфонсо V Арагонски заплашва владенията му в Южна Италия, нетърпелив да получи инвеститурата на крал на Неапол от папата. В този контекст Сиджизмондо се поколебава, прогресивно намалявайки подкрепата си за Сфорца, който губи позиции, докато Франческо от Фано не му предлага значителни финансови вноски. Докато папските и неаполитанските армии подлагат местното население на грабежи, обсади, унищожаване на посеви и добитък, пристига помощ от Флоренция и Венеция, които убеждават Филипо Мария Висконти да убеди Алфонсо V Арагонски да изтегли войските. През септември Висконти и Сфорца сключват мир, влизайки в съюз с Венеция и Флоренция, който също включва държавите на Сиджизмондо.
Позицията на папата, чиито капитани са Николо Пичинино, Федерико да Монтефелтро и Новело Малатеста, остава двусмислена. Сиджизмондо Пандолфо се изправя срещу тях в тежката битка при Монтелуро (8 ноември 1443 г.) побеждавайки противниците си, включително брат си, който се оттегля на юг. След това Сфорца започва повторното завоюване на своите територии и Сиджизмондо подновява намерението си да превземе Пезаро, докато Федерико да Монтефелтро, който не е участвал в Монтелуро, незабавно разгръща войски в защита на града, гарантирайки патова ситуация.
Скъсване с Франческо Сфорца
През 1444 г. Сиджизмондо Малатеста съобщава за важното завладяване на Сенигалия, но липсата на помощ от неговия съюзник Франческо Сфорца в битката при Монтолмо (19 август 1444 г.) води до окончателния разрив между двамата: Франческо отхвърля Сиджизмондо грубо и вместо това започва да разчита на помощта на неговия омразен съперник Федерико да Монтефелтро. Враждебността нараства между двата исторически съперника, състояща се от взаимни репресии, които водят до завладяването на маргинални територии с малка стратегическа стойност, като замъците на Фронтоне, Кастелделчи, Сенатело и Фаджола за Сиджизмондо. В края на 1344 г. Федерико провежда тайни преговори с враговете на Сиджизмондо, като Франческо Сфорца и Галеацо Малатеста, което води до отстъпването на Пезаро на Франческо и на Фосомброне на Федерико, за общо 20 000 флорина. На 8 декември 1444 г. Алесандро Сфорца се жени за племенницата на Галеацо Мария Костанца да Варано и получава Пезаро от брат си Франческо (15 януари 1445 г.).
Сиджизмондо реагира на тези ходове проницателно, предлагайки услугите си на Алфонсо V Арагонски и изпращайки посланици до папата, Филипо Мария Висконти и Леонело д’Есте, за да осигурят подкрепа в следващите ходове. През юни някои неаполитански кораби пристигат на брега на Марке, атакувайки Сфорца от Пезаро, докато са преследвани от сушата от Сиджизмондо и миланските войски. Отначало Сиджизмондо, нападнат в сърцето на своите територии в Марке, губи Канделара, страда от разграбването на Пергола и опустошението в територията на Фано. След нова атака срещу Монтефелтро, Сиджизмондо, водейки войските на Милано, Неапол и Църквата, се втурва към Марке, извършвайки общо нападение, което след подчинение на Рока Контрада и Фермо му гарантира контрол над целия регион. Когато Карло Фортебрачи и Доменико Малатеста Новело атакуват Урбино от негово име, е постигнато примирие. През есента на 1446 г. войските на Сфорца и Монтефелтро се опитват да контраатакуват, насочвайки се неуспешно към крепостта на Градара.
От единия фронт на другия