Владимир Николаев Градев е български философ, теоретик на религията, професор, дипломат.

Биография Академична кариера Завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна през 1982 г. и френска филология в Софийския университет през 1986 г.

Докторската му дисертация „Генезис и преображения на субективността във философията на Мишел Фуко“, защитена през 1996 г., е първото и единствено за момента систематично изложение на философията на Мишел Фуко на български език. Доктор на философските науки (2005 г.) с дисертация „Теологическо-политическия дебат на 20 век“.

Специализирал е в Университета Париж VIII, Европейския университетски институт във Флоренция, Дома за науките за човека в Париж, Холандската академия за науките и Венецианския университет.

Владимир Градев преподава „Теория на религията“ в специалност Културология на Софийския университет.CV на проф. Вл. Градев на сайта на Катедра История и теория на културата.

Той е почетен член на Старата флорентинска академия „Coleggio dei nobili“ и членува в Международния комитет на „Les Etats généraux de la psychanalyse“.Визитка на проф. Вл. Градев в сп. „Дипломация“ .

Дипломатическа кариера През 2001 г. Владимир Градев е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България при Светия престол във Ватикана и за посланик към Малтийския орден (Суверенен Малтийски орден).„Президентът назначи Владимир Градев за посланик във Ватикана“, news.bg, 12.02.2002. Той връчва акредитивните си писма на папа Йоан Павел II на 21 декември 2001 г. По повод приключване на дипломатическия му мандат е приет на 20 януари 2006 г. от папа Бенедикт XVI.„Българският посланик във Ватикана Владимир Градев посети папата“ , big.bg, 20.1.2006. Градев посвещава проникновени анализи на фигурите на двамата папи в книгите си „Политика и спасение“ (2005) и „Излизания“ (2015).

Философски възгледи Мисленето на Градев е формирано в парадигмата на съвременната френска мисъл и се отличава със силен литературен фермент. Религиозният обрат, който бележи книгата му „Прекъсването на пътя“ (2000), се случва в постмодерния сплит на философия и религия, характерен за цялото му по-нататъшно творчество.За отношението между философия и религия в рамките на постмодернизма вж. лекцията на Градев „Постмодернизъм“, Литературен клуб, 25.09.2006. Най-разгърнатите изследвания на Градев са посветени на проблематиката на политическата теология и теорията на религията.

Обществени дебати В доклада си „За фатализма и безразличието: две срещи“, представен на конференцията „Текст, култура и морал в миналото и днес“, посветена на шестдесетгодишнината на Цветан Тодоров (СУ, 30 – 31 октомври 1999 г.), Градев повдига въпроса „трябвало ли е през 1988 година Цветан Тодоров да приеме званието doctor honoris causa, без да вземе отношение – и тогава, и по-късно – към начина, по който властта у нас се отнесе към турците“. Въпросът за неангажирането на Тодоров със събитието Възродителен процес е поставен в контекста на разглеждането на неговите критики към Сартр и Фуко за тяхната непоследователност и ангажиране с каузите на тоталитарните режими.„Посветено на Цветан Тодоров“, в. „Култура“, бр. 46 (2106), 19.10.1999.

В качеството си на преподавател във философския факултет на СУ Градев иска оставката на Ректора на СУ Иван Илчев във връзка с неговия „патронаж и публична защита“ на конференцията за Людмила Живкова през октомври 2012 г.Писмо на проф. Вл. Градев от 20 октомври 2012 г. до колегите от СУ. Граждански протест осуетява в крайна сметка провеждането на мероприятието.

Библиография Монографии

„Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“. София: Издателство „ЛИК“, 1999. „Прекъсването на пътя. Книга от упражнения“. София: Издателство „ЛИК“, 2000.Боян Манчев, „Заровете играят на Бог“, рец. за „Прекъсването на пътя“, в. „Култура“, бр. 25 (2186), 29.06.2001. „Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ век“. София: Издателство „Изток-Запад“, 2005. „Между абсолютното тайнство и нищото“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007. „Това не е религия“. София: Фондация „Комунитас“, 2013.Владимир Сабоурин, „Ако се каже за Бога, че е, то това би било нещо добавено. Размисли върху Това не е религия на Владимир Градев“, рец. за „Това не е религия“, Портал Култура, 30.06.2014. „Излизания“, София: Фондация „Комунитас“, 2015.Владимир Сабоурин, „Между трона на свети Петър и Сега отпускаш Твоя раб: към политическата теология на Владимир Градев“, рец. за „Излизания“ в блога на Вл. Сабоурин, 12.04.2015. Също във в. „Литературен вестник“, бр. 17, 2015 , с. 3. „Разпознавания. По пътищата на душата“, София: Фондация „Комунитас“, 2017.Владимир Сабоурин, „Съработникът в Разпознавания на Владимир Градев“, Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 29.08.2017 г. „Това не е религия“. Второ разширено и преработено издание. София: Фондация „Комунитас“, 2017.Глава 5 от Второто издание на „Това не е религия“, сп. „Нова социална поезия“, брой 10 (януари), 2018. „Приближавания“, София: Фондация „Комунитас“, 2019.Сабоурин, Вл. „Кантика Четвърта. Към Приближавания на Владимир Градев“, Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 20.11.2019.,Градев, Вл. Alta fantasia (гл. 2 от „Приближавания“), сп. „Нова социална поезия“, бр. 20 (януари) 2020, 17.01.2020. „Прочити на Данте“, т. 1: Ад, т. 2: Чистилище, т. 3: Рай. София: Фондация „Комунитас“, 2023.Георги Каприев, „Владимир Градевите „Прочити на Данте“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11 октомври 2023 г.,Владимир Сабоурин, „Само поклонници“, Портал Култура, 27.06.2023.

Преводи Мишел Фуко, „Генеалогия на модерността“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992. Мишел Фуко, „Раждане на клиниката“. Съвместно с Ирена Кръстева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994. Жил Дельоз, „Различие и повторение“. Съвместно с Ирена Кръстева. София: Издателство „Критика и хуманизъм“, 1999. Жак Дерида, „Вяра и знание“. София: Издателство „ЛИК“, 2002. Блез Паскал, „Разум и вяра“. София: Фондация „Комунитас“, 2010. Джакомо Леопарди, „Мисли“. София: Издателство „Алтера“, 2009. Джакомо Леопарди, „Нравствени съчиненийца“. София: Издателство „Алтера“, 2010. Симон Вейл, „Дух и любов“. София: Фондация „Комунитас“, 2013. Босюе, Бурдалу, Масийон, „Memento Mori“. София: Фондация „Комунитас“, 2015. Сър Томас Браун, „Урнопогребение“. София: Фондация „Комунитас“, 2016. Джордано Бруно, „Пепеляната вечеря“. София: Издателство „Изток-Запад“, 2016. Рамон Лул (Раймонд Лулий), „Книга за Влюбения и Възлюбения“. София: Издателство „Семантика“, 2019.

Съставителство и редакция Пол Рикьор, „Прочити“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996. Елизабет Рудинеско, Мишел Плон, „Речник на психоанализата“. В сътрудничество с Ирена Кръстева. София: Издателство „ЛИК“, 2000. „На път към Хайдегер. Сборник по повод 80-годишнината от публикуването на „Битие и време“ и българския превод на книгата“. В сътрудничесто с Морис Фадел. София: Издателство на НБУ, 2010. „Бездната Хайдегер“. В сътрудничество с Георги Ангелов. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2011.

Награди и отличия Международна награда на фондацията „Foyer des artistes“ за принос в областта на дипломацията (2005). Рицар на Големия Пиев кръст (2006). Рицар на Големия кръст „Pro Merito Melitensi“ на Малтийския орден (2006).Сп. „Дипломация“, електронно издание, рубрика „Автори“ .

Източници

Външни препратки От и за Владимир Градев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Научна литература, свързана с Владимир Градев, в Google Наука Текстове от Владимир Градев в сп. „Християнство и култура“ Текстове от и за Владимир Градев в „Портал Култура“

Категория:Български философи Категория:Философи от 20 век Категория:Български богослови Категория:Посланици на България във Ватикана Категория:Посланици на България в Суверенния Малтийски орден Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени във Варна