Навагрудският (Миндовгски) замък () е укрепено каменно съоръжение от 11-17 век, чиито руини се намират край беларуския град Навагрудак. Ekskursii.by/Экскурсии по Беларуси/Руины Новогрудского замка Той е резиденция на князете от Великото литовско княжество. Недвижимость в Беларуси/Руины Новогрудского замка законсервируют Издигнат е на мястото на древно селище, върху висок, частично изкуствен хълм, на една от най-високите точки на Беларус, на 323 m надморска височина. Новости Беларуси, Беларуское телеграфное агенство/25 април 2015/Госпрограмма „Замки Беларуси“. Новогрудский замок Замъкът е обграден с крепостен ров. Фортификацията се състои от две площадки – Хълма на замъка, с останки от самия замък и Малкия замък с жилища. Pawet/Михаил Александрович Ткачев/Замки Беларуси/Новогрудский замок До средата на 18 век между стените му са се провеждали събирания на държавния сейм и сесии на Главния трибунал – висшия апелационен орган на великокняжеския съд В замъка многократно са посрещани крале и посланици..
История Първите укрепления, от началото на 11 до средата на 13 век, представляват кръгов отбранителен вал с разнообразни дървени конструкции, които са възобновявани минимум 5 пъти. Според една легенда, в средата на 13 век пред укреплението пристига Миндовг, боен сподвижник на убития навагрудски княз Владимир, който води шепа ранени войници, разбити след битка с балтите. Той е приютен зад стените на укреплението и след много дни бягство през горите, за първи е в безопасност. Навагрудското вече го провъзгласява за следващия княз, избирайки го като неутрална личност, далеч от дворцовите интриги. Така първият княз на Великото литовско княжество е коронован в Навагрудското укрепление. По-късно Миндовг обединява под своя власт земите на Навагрудка, източните територии на днешна Литва и част от Полоцките земи в една обща държава, която става основа на Великото литовско княжество. Във връзка с тези събития, град Навагрудак по право се приема като столица и ядро на новосъздаденото княжество. Новогрудок/Князь Миндовг – основатель Великого Княжества Литовского
По заповед на Миндовг, през втората половина на 13 век са изградени мощни дъбови укрепления с двойни стени. Тогава са издигнати замъкът и първата каменна кула. Днес тя се намира дълбоко под земята, на 7,5 метра, а върху нея е изградена нова, квадратна, тухлена кула, наричана Щитова или Централна. Тя служи като основа за следващите отбранителни елементи около замъка, който се изгражда на мястото на останките от дървените сгради на селището.
През 13 и 14 век нито един враг не успява да превземе крепостта. Ипатиевската летопис съобщава, че през 1274 година укреплението е щурмувано от волински и татарски войски, които не успяват да го превземат.
През септември 1314, голяма войска от кръстоносци, начело с Хенрих фон Плоцке, обсаждат замъка и го щурмуват с балисти. Рицарите опожаряват и разграбват околността, превръщайки я в пустиня. Тъй като първият щурм е неуспешен, кръстоносците се установяват на лагер около крепостта. На следващия ден започва нов щурм, но тъй като доспехите на нападателите са много тежки, те ги оставят в обоза и тръгват без тях. Обсадените отблъскват натиска с копия и стрели от лъкове и арбалети, и хвърлят огромни дървени трупи. Така атакуващите понасят значителни загуби. На помощ на обсадените пристига малък конен отряд под водачеството на кастелан Давид Гродненски. Те убиват 30-те защитника на обоза и в ръцете им попадат всички боеприпаси, 1500 бойни коне и целият багаж на врага. Откъсват кръстоносците от всички междинни станции за продоволствие, оставени от тях по обратния път. Рицарите снемат обсадата, изоставят ранените и започват спешно оттегляне. Поради липса на храна войската страда от глад, много от хората умират и у дома се завръща съвсем малка част.
Кръстоносците се решават да нападнат замъка отново чак през 1391 година. Отрядът, начело с Великия магистър на Тевтонския орден Конрад фон Валенрод, не успява да се изкатери с тежките си доспехи по стръмния хълм и се оттегля без да се стигне до бой. През 1394 година, нова войска, този път начело със следващия Велик магистър Конрад фон Юнгинген и маршал Вернер фон Тетингер, отново признава безсилието си да превземе непристъпния замък.
През 1422 година в замъка се провежда сватбената церемония между 60-годишния Владислав II Ягело и 17-годишната княгиня София Голшанска. София ражда на княза двама сина и така става родоначалник на династията Ягелони, крале на Полша и князе на Великото литовско княжество. Беларусь сегодня/590 лет назад в Новогрудке венчались Владислав Ягайло и Софья Гольшанская, единственная королева-белоруска
През 1505 година татарска войска, начело с Бити Гирей се появява под стените на Навагрудския замък. В техните редици са включени и турски еничари, обучени в щурмуване на подобни укрепления. Татарите, както обикновено почти нямат огнестрелно оръжие и са въоръжени само с лъкове, стрели, дълги аркани и саби. При щурмуването на крепостта турците използват стълби, стремят се да подпалят укрепленията и отчаяно пълзят нагоре, независимо от пушечния огън и града от стрели и камъни на защитниците. Под ръководството на войводата В. Гащолд и кмета на града Маскевич, замъкът устоява и нападателите се оттеглят. По същия начин приключват и новите опити на татарите през следващата 1506 година.
Ако се изключи обсадата на замъка от руснаците през 1535 година, завършила неуспешно, първата половина на 16 век за града и укреплението е спокойна. Това обаче се отразява отрицателно върху състоянието на крепостта, тъй като кралската власт престава да се интересува от нея. Намирайки се далеч от държавните граници Навагрудка постепенно губи стратегическото си значение и бавно започва да се руши.
По времето на Руско-Полските войни от 1654 – 1667 година, руските войски два пъти превземат крепостта. През 1655 година в града влизат казаците на хетман Иван Золотаренко, а селището и замъкът са силно пострадали. Частично възстановено, укреплението е завзето отново през 1660 година от руската армия на Андрей Ховански. Този път замъкът е превзет без бой, предаден от военния гарнизон, който не получава навреме дължимата заплата от полския крал.
При тези войни замъкът претърпява значителни разрушения. Напълно унищожени са кулите Шахтовата, Градската, Малката и Посадската. Окончателен удар по стените на замъка нанасят шведите по време на Великата северна война. В началото на 20 век от горната част на замъка остават само три кули – Наблюдателната, Щитовата и Костелната. През целия 19 век замъкът е подложен на разруха, като първо са унищожени останките от Наблюдателната кула, а през 1906 година рухва и Костелната. През Първата световна война се срива и южната стена на Щитовата кула. Великата северна война
Архитектура
Строителството на укрепленията става на няколко етапа. Първият започва през 14 век, когато укреплението е подсилено с тухлени зидове. В края на 14 и началото на 15 век, когато Литовското княжество се подготвя за отпор срещу рицарите на Тевтонския орден, са построени 4 кули. Това са Щитовата, Костелната, Малката с градска порта и Посадската, които се съединяват помежду си с нови крепостни стени. С това този етап от строителството приключва.
Вторият завършва през 1410 година и е свързан с издигането в подножието на планината на Шахтовата кула, която е изградена над един от изворите на западния склон на хълма. Към нея се прави таен вход в замъка и се прокарва специален проход към водата. Благодарение на това Навагрудският замък успява да устои на щурмовете на войската на Галичко-Волинското княжество, на татарите, на многочислените нападения на кръстоносците и на редица други армии.
Следващият етап се провежда в края на 15 и началото на 16 век. Във връзка с набезите на перекопските татари, укрепителните работи по замъка продължават. В северозападната му част е издигната Наблюдателната кула, която е свързана чрез нова стена към Щитовата. На югоизточния склон е изградена и Градската кула, с порта за изход, която е свързана с нова стена с Шахтовата и Малката. В резултат са получени два многоъгълни отбранителни пояса, единият от които се намира на върха, а другият извива по склона на хълма. През 16 век Навагрудският замък вече има 7 кули и се превръща в едно от най-мощните укрепления на територията на Беларус.
В северна и северозападна посока замъкът е защитен допълнително. Там се намира голям земен вал и отбранителен ров с ширина до 30 метра и дълбочина до 4 m. На насипа са изградени допълнителни дървени отбранителни съоръжения, които са сериозна преграда по пътя на щурмуващия противник.
Първата каменна кула Най-древната кула, тази от 13 век съществува до края на века. Тя е изградена в северната част, близо до входа така, че да затвори пръстена на земния вал, като се издава леко напред. Отнася се към типа кули, чийто представител е Каменецката кула в град Каменец, Беларус. За разлика от нея обаче, Навагрудската е изградена от големи дялани камъни на варов разтвор. В план формата ѝ е почти квадратна с размери 12х12 метра и фундамент с височина 3,5 метра. Камъните, които са използвани за основите, имат размери до 1 m и са слабо обработени, а отворите между тях са попълнени с варов разтвор. Фундаментът е отделен от стената с 30-сантиметров цокъл, като някъде зидарията е съхранена до 4 метра височина. Стените са иззидани със старателно обработени камъни със среден размер, добре прилягащи един към друг. Фугите между тях са запълнени с фин чакъл, а някъде се срещат и парчета тухли, запечатани с вар.
Предполага се, че кулата е издигната от местни майстори, тъй като по онова време каменната зидария е много добре известна в района. Ползван е местен камък, който е добре познат на строителите.
Щитова кула
В историческите документи тази кула е наречена Щитова, Щитовка или Централна. Старата каменна кула, която играе основна роля в защитата на замъка претърпява сериозни разрушения. Затова през 14 век на нейно място е издигната нова, но тухлена кула. Наречена е Щитова и тя наистина пази като щит средновековния замък. Тъй като за основи са ползвани останките от древната кула, тя също има приблизително квадратна форма. Размерите ѝ са малко по-малки от тези на старата – 11,4х12,4 m. Дебелината на стените на първия етаж е 2,75 m, а на втория – 2,6 m. Новата кула е 5-етажна, достига височина 25 метра и е построена със застъпване на гредите. Покрита е първо с плочи, които по-късно са заменени с каменни шинди. Съоръжението има форма на стесняваща се нагоре четиристранна призма.
Външната и вътрешната стена са прорязани от бойници, които на върха си завършват с полукръгли арки. Към двора пространството пред тях се разширява, а самите бойници са закривани отвътре с дъбови греди. В дебелината на южната стена е вградено стълбище, достигащо до върха на кулата. Тухлените стъпала започват от югозападния ъгъл и водят до всеки от етажите. Вероятно вътре в кулата са съществували и дървени стълби за ежедневно ползване. На източната стена, на нивото на четвъртия етаж са запазени останки от малък еркер, на който е висяла камбана за предупреждение на населението в случай на опасност.
Костелна кула
Скоро след издигането на Щитовата кула започват сериозни строителни работи по укрепленията, свързани с подготовката за отпор на кръстоносците от Тевтонския орден. На изток от Щитовата кула, над висок и стръмен склон, е издигната Костелната кула. Останките от нея са разкрити при археологически разкопки през 1924 – 1925 година. Тя има формата на призма, а основата ѝ е квадрат с размери 9х9 метра. На всеки три реда са изградени по 4 бойници, които по форма, размери и очертание приличат на тези в Щитовата кула. Издигната е върху надежден фундамент с дълбочина 3 метра, иззидан от големи, груби, необработени камъни.
На височина от 4 метра кулата е изградена от камък, а по-нагоре – от едри тухли. Дебелината на стените в долната чест е 2,15 m, като постепенно се стесняват към върха. Новата стена, която свързва Костелната с Щитовата кула е дълга 30 метра и има дебелина 2 m.