Земплинският замък () е разрушен замък край днешното село Земплин в Словакия.

Замъкът възниква като келтско укрепление и служи за местен административен център по времето на Великоморавия (IX – X век) и след това в Унгария. През XII – XIII век унгарците изграждат замък с каменни стени, център на Земпленския комитат. По-късно замъкът е разрушен и днес от него са останали само части от основите.

История За землено-гредоредната българска ранносредновековна крепост, охраняваща древния „Път на солта“ и северните предели на царството, Унгарската анонимна хроника от 1240 г. Gesta hungarorum („Деяния на унгарците“) свидетелства,De Hung castro, Gesta hungarorumИван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005Иван Иванов, Общи страници в историята на родствените прахървати и прабългари. че при нападението на маджарите в края на ІХ в. тук се е оттеглил от главния град на закарпатската българска област Ужгород подчиненият на СаланС Иван Венедиков, Политическо и административно устройство на България през IX и X век., С. 1979 г., се изяснява, че според „Gesta hungarorum“ когато маджарите превзели Хунг /Ужгород/ – крепостта на Лоборчи /Loborcy/, то жителите там им казали, че те са „хора на Салан“ /Salanus/. А Салан е българският управител на областта между Тиса и Дунав (включително градове Пеща, Солнок /Солниград/, Естергом /Острихолм/, Тисаалпар /Алпар) и е внук на „великия кеан“ /Keanus magnus/ който е завладял тези земи (т.е. Крум или Омуртаг) и чичо на настоящия „велик кеан“ (вероятно Симеон или евентуално Петър). Следователно Лоборчи е подчинен на Салан. Според същия извор Лоборчи е „comes“. Това по принцип би могло да се свърже с „комит“, произхода на думата е един и същ, но също е аналогично и на западното граф, т.е. някакъв благородник, управител на област. Т.е. и превода с княз на съвременните езици не е неправилен, но би следвало да се избягва поради нееднозначността на титлата. Но на „неговия език“ (т.е. на български) името „лоборчи“ /Loborcy/ „означавало дука“. Единствената сходна титла, която ни е известна, е „колобър“ и тази хипотеза също изглежда много вероятна и като ранг и като звучене. Следователно се установява, че крепостта Хунг с областта ѝ, в т.ч. Землин, се е управлявала от български началник, възможно колобър (комит-колобър), подчинен на Салан. негов управител наречен в хрониката комит Лаборич /колобър?/ (comes eiusdem castri nomine Loborcy, qui in lingua eorum Duca uocabatur) Името на българският, както е наречан в Хрониката, комит-управител на крепостта Хунг (comes castri) се предава от Иван Добрев, Иван Иванов, Чавдар Бонев и пр. и като: Лаборец, Лаборч, Лаборча, Лоборчи / Лаборчи, Лаборич / Лоборич, Лоборц на латиница – Laborc, Loborcy, Laborcy в унгарския и латинския текстове на хрониката, в изследването ѝ от Anna Berenik и пр. Тъй като в текста на хрониката е посочено, че то означава „на неговия език благородник (duka)“, единствената сходна като ранг и произношение българска титла, която ни е известна тогава е „колобър“, т.е. всъщност е възможно да се касае не за лично име, а за военно-административна длъжностна титла комит-колобър, Бонев изказва предположението, че това е прозвище, идващо от названието на река Лаборец (Свиржава) и на едноименната крепост, в която резидирал. който, ранен в тежките битки,Ужгород-Ungvar. е пленен и убит от маджарите при тукашната българска крепост, Нашествениците плащат висока цена на българите за завоеванието, в боевете за Хунг е убит предводителят им Алмош, погребението му с богат златен инвентар е открито от чехословашки археолози при укрепленията на Землен. Замок, Ужгород, www.mycountry.com.ua Пак тук българският комит Салан, управителят на погранична област (комитат) на територията на днешна Войводина, след поражението си при Алпар става васал на унгарския вожд Арпад, събитие датирано не по-късно от началото на Х в.Александър Гюров, Единадесет вековно българско присъствие в Унгария, Будапеща 2001 Крепостта е дала името на селището, региона Zemplín и окръга Zemplén, на които в предишните времена тук е бил военно-административния и митрополитски център. Укреплението е било на хълма над днешното село. Оцелели са само останки от средновековна крепост, днес обрасли с растителност.

Източници, литература и бележки

Категория:Замъци в Словакия Категория:Кошицки край