Неаполитанският университет „Федерико II“ () е един от най-големите държавни университети в Италия и един от най-старите на света.

Основан е на 5 юни 1224 г. от императора на Свещената Римска империя и крал на Сицилия Фридрих II. Той е основната академична институция на Неапол и един от най-важните университети в Италия.От 36-те класирани италиански университета в престижната международна класация QS World University Rankings за 2021 г. той е на 8-о място. Известен е с това, че е най-старият университет, основан чрез държавна разпоредба и е считан за най-стария светски и държавен университет в света. Първоначално обаче той не е публично достъпен, а е предназначен за обучението на бъдещите ръководители и водачи.

Сред неговите възпитаници са Тома Аквински, Джордано Бруно, Никола Ромео, Енрико Де Никола, Джорджо Наполитано и много други.

История Основаване

Основата на Studium generalisЛат. Studium generalis е наименованието на университетите през Средновековието. е постановена на 5 юни (5 юли според някои източнициПроблемът за датата се разисква от Fulvio Delle Donne в Per scientiarum haustum et seminarium doctrinarum. Storia dello Studium di Napoli in età sveva, 2010, с. 85) 1224 г. от императора на Свещената Римска империя Фридрих II и крал на Сицилия (под името „Фридрих I“) чрез циркулярно писмо (на лат. generalis lictera), изпратено от Сиракуза. Тъй като е създаден по молба на императора, Неаполитанският университет се счита за първия университет в Европа от светски характер (основан не от корпорации или от асоциации на интелектуалци или на студенти, а по силата на разпоредба на суверена).

Има две основни причини, които подтикват императора да създаде Studium: на първо място специалното обучение на административния и бюрократичния персонал на curia regis (управляващата класа на Кралство Сицилия) и следователно – подготовката на юристите, които биха помогнали на суверена при определянето на държавния ред и при изпълнение на законите; на второ място – улесняване на поданиците в тяхното културно образование, избягвайки безполезни и скъпи пътувания в чужбина.

Изборът на Неапол като негово местоположение е не само поради културни причини (градът има дълга традиция в това отношение, свързан с фигурата на Вергилий, която изрично е посочена в документ от онова време), но и поради географски и икономически причини: решаващи са морският трафик, мекият климат и стратегическото положение на града в Кралство Сицилия.Fulvio Delle Donne, «Per scientiarum haustum et seminarium doctrinarum». Storia dello Studium di Napoli in età sveva, 2010, с. 11 – 18 За организацията на Studium-а е използвана работата на двама изтъкнати юристи от Кампания: Пиер деле Вине (Pier delle Vigne) и Тадео да Сеса (Taddeo da Sessa).

13 – 16 век Първоначално образователният процес се концентрира върху правотоС особено значение е школата по гражданско право, преди всичко феодистичната, която оказва влияние в Европа. Вж. Anna Maria Rao, L’Università degli studi di Napoli Federico II – основно за обучението на юристите, либералните изкуства, медицината и теологията (която, в сравнение с другите предмети, се преподава в религиозни центрове и по-специално – в манастира „Сан Доменико Маджоре“, където преподава Тома Аквински от 1271 до 1274 г.).

По време на Анжуйското господство (1265 –1443 г.) структурата и организацията на университета остават непроменени. Строгите правила на Фридрих II са запазени. Завършилите университета трябва да държат изпит пред Кралска комисия. За разлика от останалите университети този в Неапол остава независим от папската власт. Карл I Анжуйски потвърждава и увеличава предходните привилегии, предоставени на университета от императорите на Свещената Римска империя.

Първите трудности възникват през 1443 г. с Арагонското господство, което води до първото закриване на университета. Той е открит повторно през 1465 г. след споразумение между крал Фернандо II Католика и папа Павел II, но е закрит отново през 1490 г. В периода 1443 –1501 г. хуманитарните науки стават основна цел на висшето образование в Неапол (дотогава приоритетни в образованието са религиозните направления).

Неаполитанският Studium отваря врати едва през 1507 г. в манастира „Сан Доменико Маджоре“ (Monastero di San Domenico Maggiore) – негово седалище през 16 век.

След появата на испанците в нач. на 16 век университетът не е затварян с изключение на кратки периоди на бунтове, глад или чума. Той обаче няма постоянно седалище и заплатите на преподавателите са сред най-ниските в Италия и в Европа. Кралският абсолютизъм и църковните страхове от разпространението на движенията за религиозна реформа водят до строг контрол върху културните институции. Папска була от 1564 г. налага клетва в католическата вяра на всички университетски лектори и завършващи университета. През 1618 г. вицекралят Осуна добавя и клетва за вярност в Непорочното зачатие.

17 – 18 век

През 17 век университетът преживява, подобно на другите европейски университети, дълъг период на упадък, а в Неапол започват да се появяват частни школи и църковни колежи, които постепенно изземват мястото му.

През 1612 г. дон Педро Фернандес де Кастро – 6-и граф на (Монфорте де) Лемос (Испания) и вицекрал на Неапол (1610 – 1616) възлага на архитект Джулио Чезаре Фонтана (Giulio Cesare Fontana) да реновира неизползваната кавалерийска сграда, превърната в Палацо дей Реджи Студи (Palazzo dei Regi Studi), букв. Палат на Кралския университет. Университетът остава там от 1616 до 1680 г., а към 2020 г. в сградата се помещава Националният археологически музей на Неапол.

Между 1701 и 1736 г. седалището на университета е в Манастира на Св. Доминик велики (Convento di San Domenico Maggiore), към 2020 г. седалище на Музей Дома (Museo Doma).

През 1728 г. при управлението на краля на Неапол и на Сицилия Карл III се поставя зародишът на бъдещия Аграрен факултет под формата на Висша школа в Кралския дворец в Портичи. През 1933 г. провинция Неапол закупува 65 хектара земя около двореца за Висшата аграрна школа, превърната във факултет през 1935 г.

Едва от 18 век, първо с Хабсбургите, а след това и с Бурбоните, на Неаполитанския университет е даден голям тласък от властта: именно тогава там преподава философът Джамбатиста Вико. Основните нововъведения през онези години са създаването през 1735 г. на първата Катедра по астрономия в Италия, поверена на Пиетро Ди Мартино, и на първата Катедра по механика и търговия (т.е. по Политическа икономия) в света през 1754 г., поверена на Антонио Дженовези.

През 1777 г. седалището на университета е преместено в Йезуитския голям колеж (Collegio Massimo dei Gesuiti) в Манастира на Спасителя (Convento del Salvatore) след експулсирането на религиозния орден през 1767 г. от крал Шарл III дьо Бурбон.

През втората половина на 18 век университетът се превръща в културен център на Бурбонското кралство поради наличието на много преподаватели (сред които Антонио Дженовези), напълно потопени в епохата на Просвещението. От там идва тласъкът за интелектуалното движение, вдъхновило броженията през 1799 г. и краткото съществуване на Неаполитанската (Партенопейската) република.

19 век

През френското десетилетие (1806 – 1815) също е налице модернизация на културната сфера. Университетът претърпява радикална промяна: разделен е на пет факултета: Литература и философия, Математика и физика, Медицина, Право и Теология. През 1806 г. с декрет на краля на Неапол Жозеф Бонапарт е създадена първата италианска Катедра по зоология, а през 1811 г. кралят на Неапол Жоашен Мюра създава Кралския зоологически музей към катедрата. Астрономическата обсерватория на Каподимонте, Ботаническата градина на Неапол и Музеите по минералогия и зоология са директно свързани с университета и се ръководят от университетски преподаватели. Ветеринарната школа, основана от крал Фердинанд IV през 1798 г., е възстановена от крал Жоашен Мюра през 1812 г. Университетът отново отваря врати за десетки учени и писатели, принудени да отидат в изгнание след революционните събития от 1799 г.

На 4 март 1811 г. в манастира Санта Мария ди Караваджо (Santa Maria di Caravaggio) на Пиаца Данте с кралски указ на Жоашен Мюра се ражда първата неаполитанска Приложна школа за мостове и пътища – бъдещ Факултет по инженерни науки. През 1863 г. тя променя името си на „Приложна школа за инженери“ и има две нови седалища, преди да се установи на пл. Текио: едно в Палат Гравина в Монтеоливето и друго – в манастира Св. Мария от Донаромита към ул. Медзоканоне.

С наредба на крал Жоашен Мюра през 1815 г. се създава и зародишът на Факултета по ветеринарна медицина – Кралският висш ветеринарен институт във францисканския манастирски комплекс „Св. Мария на ангелите при кръстовете“ (Santa Maria degli Angeli alle Croci) в зона Мираколи. Той става университетски факултет на 28 май 1938 г. при фашисткия режим.

След като на 6 март 1848 г. е създадено Министерството на общественото образование, университетът попада под негов контрол. Политическите събития от онзи период обаче водят до неговия упадък, а много от неговите студенти са доброволци във войната.

Частните школи се завръщат, превръщайки се в основа на образованието в Южна Италия от Реставрацията до Обединението на Италия. Това води до сериозни последици за Неаполитанския университет. След Обединението на Италия и след раждането на Кралство Италия през 1861 г. Ген. директор на общественото образование Франческо Де Санктис желае да превърне университета в пръв в Европа и защитава неговите особености срещу строгото уеднаквяване, наложено от Закон Казати (Regio decreto legislativo del 13 novembre 1859, n. 3725 del Regno di Sardegna, в сила от 1861 г.).

Благодарение на Законодателния декрет от 30 май 1875 г. (въведен от Руджеро Бонги, Ruggiero Bonghi) и Регламентите от 1876 г. (въведени от Микеле Копино, Michele Coppino) уставът на университета е уеднаквен с този на другите университети, което спомага за преодоляването на големите различия по отношение на други италиански структури именно поради големия брой конкуриращи се частни институти.

Въпреки че студентите в университета се увеличават, поставяйки го на трето място в Европа след университетите в Берлин и във Виена, сградите и финансирането, с които разполага той, са недостатъчни. През 1884 г. епидемията от холера изважда на бял свят проблема със седалищата му, разположени в заболелите квартали. Благодарение на инициативите за обновяване на града (Risanamento di Napoli) на 16 декември 1908 г. е открита тържествена сградата на бул. Умберто I, където университетът се намира и към 2020 г.

20 и 21 век В края на 19 и нач. на 20 век престижът на Неаполитанския университет се увеличава, особено в научната област: в областта на генетиката той е пионер със създаването на първата такава катедра в Италия.

През 1920 г. чрез закон е създаден зародишът на Факултета по икономика и търговия в аула на манастира „Св. св. Маркелин и Фест“ на хълма Монтероне като част от Висшата школа училище по икономика под контрола на тогавашното Министерство на промишлеността и търговията. През 1922 г. благодарение на финансиране от правителството е закупен хотел „Хаслер“ на ул. „Киатамоне“ за негово седалище.

Университетът претърпява нови строителни и организационни затруднения както през фашисткия период, когато трябва да се съобразява с расовите закони, така и по време на Втората световна война: седалището му на бул. Умберто I е подпалено от немците на 12 септември 1943 г., а научните лаборатории и кабинети са конфискувани от Съюзниците.

След войната, след модерната еволюция на университетския модел като цяло, Неаполитанският университет става вторият по важност университет в Италия по брой студенти след Университет „Ла Сапиенца“ в Рим. Броят на студентите се увеличава от 14 398 души през 1940 – 41 г. до 26 514 души през 1951 – 52 г. Университетът се променя дълбоко, не само поради броя на студентите, но и поради социалния им произход – той окончателно губи елитарния си характер от 19 век.