Далечният изток на Русия е северноазиатска географска област, заета от източната част на Руската федерация, към която се отнасят водосборните басейни на реките, вливащи се в Тихия океан, а също така и Курилските, Командорските, Шантарските острови, Сахалин и остров Врангел.Дальний Восток России в энциклопедии Вокруг света Заема 36 % от територията на Русия районът е с население, съставляващо около 5 % държавното население, като за периода 1991 – 2010 жителите са намалели с 1,8 млн. (22 %).
География
Разположение Руският Далечен изток обхваща 3-часови пояса: +10, +11 и +12 UTC. Граничи с Китай и КНДР на юг, Япония на югоизток и САЩ на североизток. На изток и север граничи съответно с Тихия и Северния ледовит океан. Далекоизточният федерален окръг се дели на три физико-географски дяла: Североизточен Сибир – Якутия, източно от реките Лена и Алдан; Амуро-Сахалински дял – Амурска област, Еврейска автономна област, Южен Хабаровски край, Приморски край и о. Сахалин; Северен Притихоокеански дял – източна Чукотка, Магаданска област и Северен Хабаровски край, Камчатка и Курилските острови.Н. А. Гвоздецкий, И. И. Михайлов. Физическая география СССР. Азиатская часть. Изд-е 3. М.: „Мысль“, 1978, сс. 387, 410.
Климат Разположен в няколко климатични пояса (4500 км), климатът на Далечния изток на Русия преминава от континентален в Якутия и Магаданска област до субтропичен мусонен на югоизток. Съществено влияние оказват студеното Приморско течение и планинският релеф. На крайбрежието целогодишно се оформят циклони, проливни няколкодневни дъждове, тайфуни и мъгли с влажност на въздуха до 90%.
Административно деление
Населени места (над 20 000 жители) по данни 2010 – 2015 г. Хабаровск 607 216 Елизово 38 643
Владивосток 603 244 Партизанск 37 778
Якутск 299 169 Лесозаводск 36 619
Комсомолск на Амур 253 030 Далнегорск 35 976 Благовещенск 222 192 Мирни 34 354 Южносахалинск 192 734 Тинда 33 819
Петропавловск Камчатски 182 711 Корсаков 32 860
Уссурийск 166 819 Холмск 28 979
Находка 156 422 Далнереченск 26 618
Артьом 102 405 Советская Гаван 25 763
Магадан 94 344 Зея 23 966
Биробиджан 74 845 Ленск 23 725
Белогорск 67 216 Фокино 23 145
Нерюнгри 58 133 Вилючинск 21 602
Свободни 55 159 Оха 21 495
Арсениев 53 543 Алдан 21 092
Спаск-Дални 42 020 Николаевск на Амур 20 274
Амурск 40 803
Болшой Камен 39 126
История Според археологическите данни през първото хилядолетие пр.н.е. по левия бряг и долното течение на Амур се заселват ловно-събирателските племена на даурите, евенките, нивхите, удегейците, орочите и нанайците. В днешния Приморски край и района на град Находка са открити свидетелства, датирани към палеолита. Полуостров Камчатка е заселен през каменната епоха от коряките, айните и ителмените.
През XVII век започва руската експанзия в Сибир и през 1632 г. е основан град Якутск. Завоевателните мисии са предимно на казаци и един от тях – Семьон Шелковников, достига до Охотско море през 1647 г.. Руските пътешественици Василий Поярков и Ерофей Хабаров влизат в контакт с империята Цин и е сключен Нерчинският договор, поставящ границата между двете държави по долината на река Горбица. През 1724 и 1730 Петър Велики организира две Камчатски експедиции, ръководени от Витус Беринг. Те картографират и изследват крайбрежието и междуконтиненталния пролив (Беринговия проток), достигайки Аляска. Изследванията са продължени от Степан Крашенинников, а в Камчатка са пратени заселници-старообредци.
През XIX век отслабва могъществото на империята Цин, което води до Първа опиумна война. Заети с бойни действия на юг срещу колониалните армии на Великобритания и Франция и срещу Тайпинско въстание, китайците изоставят контрола над Севера. От това се възползва Русия. През 1850 лейтенант Генадий Невелски прониква до устието на Амур и основава там военен пост на Руската империя. Генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Николай Муравьов-Амурски осигурява продоволствия и логистика за изграждането на първите руски селища: Иркутское, Богородское, Ново-Михайловское, Сергеевское. През 1858 г. е сключен Айгунски договор между Русия и Китай, по силата на който руските придобивки са признати и узаконени.
Стопанство и ресурси Географският район генерира 98% от руския добив на диаманти в мините си „Мир“, „Айхал“ и „Удачное“. Освен това се добиват и въглища, цинк, олово, калай, злато, волфрам, морски продукти и риба, соя, дървесина, флуорит, живак, апатит, титан, кварц, слюда, графит, мрамор, глина. Това определя и индустриалните отрасли, застъпени в Далечния изток – преработка на цветни метали, риболов, дърводобив, целулозно-хартиена промишленост, корабостроене. Те са ориентирани към вътрешния пазар, а това увеличава себестойността им с оглед транспортните разходи.
Железопътният транспорт е основен магистрален транспорт в региона, осигуряващ 80% от стокопреноса и около 40% от пътническия поток. Автомобилната пътна мрежа е с дължина 41,5 хил. км, броят на летищата – 107, а на пристанищата – 28.
Вижте също Далекоизточна република Мориц Беньовски Руско-японска война Далекоизточен федерален окръг Семьон Дежньов Азиатска част на Русия Ермак Тимофеевич Сибирски тигър Беринговски (селище от градски тип)
Източници
Категория:Далекоизточен федерален окръг