Италианският иредентизъм в Истрия е иредентистко движение, съществувало сред истрийците от италиански етнически произход, което през XIX и XX век насърчава обединението на Истрия с Кралство Италия. То е свързано с италианския иредентизъм в съседната област Далмация, заедно с който е част от т.нар. спор за Далмация през XIX и XX век.Paolo Radivo: Irredentismo italiano in Istria
Исторически събития През първата половина на XIX век Истрия попада под управлението на Австрийската империя. След Третата война за италианска независимост и анексирането на Венето към Кралство Италия, австрийската администрация засилва политическия контрол върху територията, стремейки се да ограничи влиянието на италианската етническа общност, която се възприема като потенциален носител на иредентистки идеи. На заседание на Министерския съвет от 12 ноември 1866 г. император Франц Йосиф I представя план за германизация или славянизация на регионите с италианско присъствие.
В този контекст започва да се проявява зараждащият се италиански национализъм, особено в градове като Копер.
През 1861 г. Истрия, по повод провъзгласяването на Кралство Италия, и през 1866 г., след Третата война за италианска независимост, не е включена в Италия, което мотивира много местни италианци да се организират в подкрепа на иредентисткото движение. Те разглеждат Истрия като иредентистка земя – културно свързана с италианската идентичност и географски част от естествените граници на Италия.
През 1894 г. въвеждането на италианско-славянски билингвизъм в градове с преобладаващо италианско население предизвиква недоволство, което в Пиран прераства във въстание. Въпреки това политиката на Хабсбургите остава непроменена. През 1909 г. италианският език е забранен във всички обществени институции, а италианците са изключени от местните администрации. Тези мерки, наред с други действия в полза на славянската общност – считана за по-лоялна към короната – допринасят за радикализацията на иредентистките настроения.
Сред най-известните истрийски иредентисти се откроява Назарио Сауро – лейтенант от Кралския флот, екзекутиран от Австро-Унгария по време на Първата световна война. През 1918 г. Истрия е „изкупена“, тоест обединена с Италия. Друг виден патриот от региона е генерал Виторио Италико Дзупели от Копер, който служи като военен министър по време на конфликта, след като вече се е отличил в Италиано-турската война (1911–1912).
По време на Първата световна война близо 100 000 италиански цивилни от Венеция Джулия (особено от Карсия и от Истрия) и Далмация са интернирани в континенталните провинции на Австро-Унгария, включително цели общински съвети. Много от тях са депортирани в концентрационни лагери като Вагна и Потендорф, където тежките условия водят до смъртта на хиляди, особено сред възрастните и децата.
Освен това, около 40 000 души от адриатическите провинции се изселват към италианска територия, за да избегнат репресиите. В последните години на войната очакванията за италианска победа и освобождение от австрийското управление, както и опасенията от включване в славянска държава, стават все по-силни сред италианското население на Истрия, Риека и Далмация.
В резултат, италианските войски и моряци са посрещнати с ентусиазъм от местното население в първите дни на ноември 1918 г., след победата при Виторио Венето (24 октомври – 4 ноември 1918) – събитие, документирано чрез филмови и фотографски материали.
Вижте също
Италиански иредентизъм в Далмация Италиански иредентизъм Рисорджименто
Източници Carlo Pignatti Morano. La vita di Nazario Sauro ed il martirio dell'eroe. Fratelli Treves Editori. Milano, 1922
Категория:Истрия Категория:История на Италия Категория:Спор за Далмация