Арабска федерация Ирак и Йордания краткотрайна федерация, обединяваща Ирак и Йордания през 1958 г.

Федерацията е сформирана на 14 февруари 1958 година като съюз между хашимидските кралства, като отговор на формирането на Обединена арабска република (ОАР) между Египет и Сирия. Глава на федерацията е последният крал на Ирак Фейсал II. Съюзът трал само шест месеца, след което се разпаднал на 2 август 1958 г. след свалянето на Фейсал от военния преврат на 14 юли.

Предистория

Панарабизмът и арабският национализъм са основни движения в Близкия изток след разпадането на Османската империя през 1919 – 1925 г. Арабският национализъм е особено популярен сред интелектуалците и военните. Панарабистите често се застъпват за Арабски съюз, който да обедини всички араби в една държава, подобно на романтичните изображения на Османската империя и старите халифати. Не е ясно обаче кой ще ръководи подобна предложена панарабска държава и между съперниците за лидерство нарастват и големи разриви. Хашемитската династия се очертава като истински лидер на арабския свят, но е смятана за прекалено почтителна към западните интереси от други арабски националисти и на власт идва със съгласието и помощта на Обединеното кралство. Както Йордания, така и Ирак остават в предимно приятелски отношения със Западния блок. В Ирак панарабизмът е третиран с подозрение от кюрдите, които не са араби, и от шиитските мюсюлмани, които гледат на панарабизма като на извинение от страна на арабското сунитско малцинство да се обвържат с по-далечно сунитско население. Най-видният съперник на Хашемитите за лидерство през 50-те години е Гамал Абдел Насър, президентът на Египет, най-населената арабска страна. Насър, подкрепен от Движението на свободните офицери, е заменил старата монархия на Египет със светско и арабско-социалистически оцветено републиканско правителство, а неговият национализъм няма голямо търпение към монархии. Династията Сауд управлява Саудитска Арабия с уахабитски религиозен плам и е в лоши отношения с Хашемитите. Всичко това се сблъсква със Студената война от онова време, тъй като правителствата са се обръщали към Западния блок, Източния блок или и към двата за подкрепа. Получената борба за това как арабският национализъм се е пресичал с него понякога се нарича „Арабска студена война“.

По-рано има опити за обединяване на Йордания и Ирак в името на арабското единство, но те не довеждат до нищо. По-специално, от иракска гледна точка, Йордания няма какво да предложи икономически или стратегически и има многобройни недостатъци. Сред недостатъците са умереността на йорданския крал Абдула по отношение на арабско-израелския конфликт, големият брой палестинци в Йордания, липсата на петрол или други ценни ресурси в Йордания и нестабилните отношения между Абдула и неговия племенник, иракския регент Абд ал-Илах. Независимо от проблемите, двете страни се опитват да се обединят през 1946 и 1947 г. Вторият път е през 1951 и 1952 г. Крал Абдула е убит през 1951 г. и една от проучените възможности за наследяване е сливането на Йордания с Ирак, давайки общ трон на Фейсал II. В крайна сметка Абдула е наследен от сина си Талал като крал на Йордания, скоро последван от Хусеин през 1952 г.

През 1955 г. Ирак се присъединява към краткотрайния Багдадски пакт по настояване на Обединеното кралство и Съединените щати. Пактът има за цел да блокира разширяването на Съветския съюз на юг и да му попречи да получи достъп до петролните ресурси на Близкия изток. Това е част от политиката на сдържане. Той обединява Ирак с други приятелски настроени към Запада сили, включително Турция, Пакистан и Иран. Докато премиерът Нури ал-Саид разглежда договора като „гаранция“ за сигурността на иракската държава, неговото правителство и Хашемитската монархия, Насър открито и шумно критикува договора като капитулация пред империалистически предатели.

История Съюз Третият опит за официален съюз между Ирак и Йордания е през 1958 г. В началото на 1958 г. Насър затвърждава панарабските си ангажименти, като убеждава Сирия и Египет да се обединят в една държава – Обединена арабска република (ОАР). Той я представя като първата стъпка сред многото, открито застъпвайки се за присъединяване на други страни към ОАР, пряка заплаха за двата хашемитски режима, граничещи със Сирия. За да се противопостави на панарабизма на Насър, ал-Саид се обръща към хашемитското правителство на Йордания, за да обсъдят създаването на подобен съюз, който да успокои арабските националисти в Ирак. Официално сформиран на 14 февруари 1958 г., Арабският съюз или Арабската федерация обединява външната политика и отбраната на всяка страна, но оставя по-голямата част от другите вътрешни програми под национална юрисдикция. Според 7-и член от конвенцията за федерацията, знамето на арабското въстание става официално знаме на Съюза. Ирак и Йордания са първите членове, но се надяват Кувейт също да се присъедини.

Нури ал-Саид подава оставка като министър-председател на Ирак и става премиер на Арабския съюз. Той пренебрегва нарастващата опозиция в сунитския офицерски корпус срещу режима.

Военен преврат в Ирак

Напрежението между ОАР и Арабската федерация се влошава. През лятото на 1958 г. движението на войските на ОАР към сирийската граница подтиква Арабската федерация да мобилизира войски, за да противодейства на това действие. В Ирак група, наречена „Свободни офицери“, крои заговор срещу монархията. Те са вдъхновени както от бурната история на Ирак с преврати и контрапреврати през последните десетилетия, така и от успешното сваляне на египетската монархия от Насър през 1952 г., въпреки че не са преки агенти на Насър. През юли 1958 г. войски, водени от Абд ал-Карим Касим, преминават през Багдад на път за йорданско-сирийската граница. Касим се възползва от възможността, тъй като войските му имат легитимно извинение да бъдат в Багдад, да свали правителството там по време на Революцията от 14 юли. С падането и последвалата смърт на ал-Саид, крал Фейсал II и останалата част от иракското кралско семейство падат както Хашемитският режим, така и краткотрайната Арабска федерация.

Свалянето на Хашемитите в Ирак има незабавни последици за Хашемитите в Йордания. Не само управляващите братовчеди на крал Хюсеин в Ирак са екзекутирани, но и йорданският премиер Ибрахим Хашем, който е на посещение по това време. След като революционерите в Ирак обявяват република, крал Хюсеин от Йордания поисква незабавна британска и американска помощ. Британците изпращат 4000 войници в Йордания, докато САЩ разполагат войски в Бейрут, Ливан. Британските сили остават до 2 ноември 1958 г., когато САЩ обещават да „подкрепят трона [на Хашемитите в Йордания]“ и „да предоставят на страната 40 до 50 милиона долара като годишна субсидия, заместваща британската субсидия“.

Последици Революцията и падението на Хашемитската династия в Ирак не са краят на отношенията между Ирак и Йордания. Иракските превратаджии, които са наредили екзекуцията на Хашемитите, са по-късно свалени и убити през 60-те години, което вероятно е улеснило пътя към помирение. През 1975 г. Йордания се отказва от традиционните си икономически отношения със Сирия и вместо това се обръща към Ирак. Ирак предлага на Йордания силна икономика, пари от петрол, голям пазар и стратегическа дълбочина. С финансовата помощ на Ирак Йордания постига някои икономически печалби. До 1990 г. Ирак е „най-големият пазар на Йордания, изплаща търговски кредитни дългове в петрол и дава надежда за доходоносни договори за възстановяване след Ирано-иракската война“.

Източници

Вижте също Обединена арабска република Обединени арабски държави Федерация на арабските републики Арабска ислямска република Обединени арабски емирства

Категория:Исторически държави в Азия Категория:История на Ирак Категория:История на Йордания Категория:1958 година в Азия