Андреас Николаус „Ники“ Лауда () e австрийски състезател от Формула 1, професионален пилот и предприемач. Роден е на 22 февруари 1949 година, във Виена, Австрия.

Участва в състезания от 1971 до 1979 и от 1982 до 1985. Има 172 старта, от които 54 са били с подиум, а 25 са завършили с победа. На 1 август 1976 Лауда катастрофира на пистата Нюрбургринг и бива блокиран в горящия си автомобил. Той е спасен от трима други пилоти и въпреки че веднага след катастрофата е в съзнание и може да стои прав, впоследствие изпада в кома. Ники Лауда получава тежки изгаряния на кожата и белите дробове, но въпреки това се завръща на пистата шест седмици след катастрофата си. Той е собственик на авиокомпаниите Lauda Air и NIKI.

Биография Започва състезателната си кариера през 1968 г. в рали с автомобил „Мини-Купър“, собственост на състезателя с туристически автомобили Фриц Баумгартнер, а по-късно го заменя с „Порше 308“, също негов. През 1969 г. се състезава във Формула 3.

През 1971 г. след няколко неуспешни опита от страна на Лауда да сключи договор с тим от Формула 1, получава утвърдителен отговор от отбора на „Марч“ за участие в световния шампионат срещу 35 000 марки.

Във Виена първа Австрийска банка обещава да спонсорира младия пилот, но след като той се завръща в страната разбира, че банката е отказала заема. Баща му и неговият приятел Маутнер Ракхоф (фабрикант на бира), членове на управителния съвет в касата, решили, че е по-добре младият Ники да постъпи в промишлеността, отколкото в прекалено опасния тогава спорт.

Години по-късно в свое интервю австрийският пилот споделя: „Имах само три седмици за изплащане на дълга и се намирах в абсолютна безизходица. В Райфайзен директорът на банката ми заяви, че е лудост да се даде такава сума без покритие. Накрая с мъка успях да получа заем с петгодишен срок, но с много голяма лихва от 6% и то срещу гаранция за моя живот. За целта сключих със Застрахователно дружество „Алианц“ застраховка живот. Застрахователната премия обаче беше изнудваческа – 10 000 марки годишно. Бях длъжен да успея, в противен случай щях да потъна в дългове за цял живот“.

Кариера във Формула 1 Дебютът на Ники Лауда във Формула 1 с кола „Марч 711-Форд“ е през 1971 г. в Австрия. В края на 1972 г. „Марч“ повече не може да финансира отбор във Формула 1. С дългове и без автомобил, Лауда е принуден да се състезава с туристически автомобили и да работи в дискотека.

През 1973 г. преминава при Луис Стенли в отбора от Формула 1 „БРМ“, който често го заплашва, че ако не бъде достатъчно бърз, ще го замени със съотечественика на Лауда – Щупан. Този сезон донася на австриеца първите му две спечелени точки на пистата Спа (Белгия). На Нюрбургринг чупи ръката си, а на Монца претърпява тежка катастрофа.

През 1974 г. сключва договор с отбора на Ферари и заема четвърто място в генералното класиране, а следващата година му донася световната титла. В свое интервю Лауда споделя „През 1974 бях ученик. Учех се от всички мои допуснати глупави грешки. Имах най-добрата кола и през този сезон (1975) бях без особени проблеми, за да достигна до короната на световното първенство“.

През 1976 г. става вицешампион, само с една точка разлика от световния шампион Джеймс Хънт, след като във Фуджи (Япония), при проливен дъжд веднага след първата обиколка излиза от колата си и се качва на първия самолет за Европа. Екипът на Ферари омаловажава станалото с обяснението за повреда в двигателя. Лауда признава откровено и смело, че се е изплашил: „При такива условия не се състезавам“. Шест месеца по-рано същата година разбива своето Ферари в предпазните огради на Нюрбургринг и автомобилът му избухва в пламъци. Пилотът едва се измъква жив от ламарините и получава множество сериозни изгаряния по лицето и тялото, след като е останал обгърнат от пламъците в продължение на 55 секунди при температура от 800 градуса. По-късно в болницата през цялото време до австрийския пилот е имало свещеник, който се е молил за неговото оздравяване. Белезите по лицето на световния шампион личат и до днес. „Не минава и ден без да се сещам за този ужасен ден“, „Когато свещеникът ми даде последно причастие, изпитвах такава ярост, такава жажда за живот, че реших да се боря, за да оздравея“ – коментира Лауда. След завръщането си на пистата Монца същата година завоюва четвърто място.

През 1977 г. отношенията на пилота с тима на Ферари значително се влошават. Вторият пилот на отбора – швейцарецът Регацони е заменен от аржентинеца Карлос Ройтеман, а дългогодишният механик на австриеца Ермано Коужи е уволнен. Това окончателно кара пилота да напусне отбора, като отказва и последното състезание в Канада, след като вече е двукратен световен шампион.

1978 г. донася само две сезонни победи на Лауда в Швеция и Италия с отбора на Брабам Алфа Ромео.

През 1979 г. Лауда се сдобива със син. Същата година се отказва от надпреварите като заявява: „Да пилотираш при такива условия не е смелост, а неокачествима глупост“. През този период се занимава с частната си авиокомпания.

През 1982 г. отново се завръща във Формула 1, като приема чак шестата покана на спортния директор на Макларън, Рон Денис, за пробни изпитания като гост. За кратко време австрийският пилот отново е завладян от страстта към колите, пистите и скоростта. През този сезон се класира на пето място с отбора на Макларън. Следващата година е несполучлива и Лауда се нарежда едва на осмо място.

През 1984 г. в борба със своя съотборник Ален Прост до последния 16-и старт на пистата Ещорил (Португалия), завоюва шампионската титла само с половин точка пред вицешампиона: „Не съм и мислел, че Ален Прост и аз така победоносно ще доминираме. Въпреки това цялата ми мотивация почиваше на една основа – трябва да надвия Прост. Много ме ядоса пресата, която представяше вицешампиона като по-добър пилот от мен. Трябва да е ясно на всички, че в последното състезание, когато спечелих необходимите ми точки, нямах намерение да атакувам безразсъдно. При финала в Ещорил се молех в последните обиколки така: „Мила моя скапана кола, изкарай докрай!“

1985 г. е неуспешна за трикратния Световен шампион, той печели само 1 победа, завършва в точките общо 3 пъти и има актив от 14 точки. След този злополучен сезон решава, че е време да се откаже окончателно.

Резултати от Формула 1 Година Отбор Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 WDC Тчк. 1971 STP March Racing Team Марч 711 Ford Косуърт DFV V8 RSA ESP MON NED FRA GBR GER AUTRet ITA CAN USA НК 0 1972 STP March Racing Team Марч 721 Ford Косуърт DFV V8 ARG11 RSA7 НК 0 Марч 721X Ford Косуърт DFV V8 ESPRet MON16 BEL12 Марч 721G Ford Косуърт DFV V8 FRARet GBR9 GERRet AUT10 ITA13 CANDSQ USANC 1973 Marlboro-BRM БРМ P160C BRM V12 ARGRet BRA8 18-и 2 БРМ P160D BRM V12 RSARet БРМ P160E BRM V12 ESPRet BEL5 MONRet SWE13 FRA9 GBR12 NEDRet GERRet AUTDNS ITARet CANRet USARet 1974 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312B3 Ферари плосък-12 ARG2 BRARet RSA16 ESP1 BEL2 MONRet SWERet NED1 FRA2 GBR5 GERRet AUTRet ITARet CANRet USARet 4-ти 38 1975 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312B3 Ферари плосък-12 ARG6 BRA5 1-ви 64.5 Ферари 312T Ферари плосък-12 RSA5 ESPRet MON1 BEL1 SWE1 NED2 FRA1 GBR8 GER3 AUT6 ITA3 USA1 1976 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312T Ферари плосък-12 BRA1 RSA1 USW2 2-ри 68 Ферари 312T2 Ферари плосък-12 ESP2 BEL1 MON1 SWE3 FRARet GBR1 GERRet AUT NED ITA4 CAN8 USA3 JPNRet 1977 Scuderia Ferrari SpA Ферари 312T2 Ферари плосък-12 ARGRet BRA3 RSA1 USW2 ESPDNS MON2 BEL2 SWERet FRA5 GBR2 GER1 AUT2 NED1 ITA2 USA4 CAN JPN 1-ви 72 1978 Пармалат Racing Team Брабам BT45C Алфа Ромео плосък-12 ARG2 BRA3 4-ти 44 Брабам BT46 Алфа Ромео плосък-12 RSARet USWRet MON2 BELRet ESPRet FRARet GBR2 GERRet AUTRet NED3 ITA1 USARet CANRet Брабам BT46B Алфа Ромео плосък-12 SWE1 1979 Пармалат Racing Team Брабам BT48 Алфа Ромео V12 ARGRet BRARet RSA6 USWRet ESPRet BELRet MONRet FRARet GBRRet GERRet AUTRet NEDRet ITA4 14-и 4 Брабам BT49 Ford Косуърт DFV V8 CANDNP USA 1982 Марлборо McLaren International Макларън MP4B Ford Косуърт DFV V8 RSA4 BRARet USW1 SMR BELDSQ MONRet DETRet CANRet NED4 GBR1 FRA8 GERDNS AUT5 SUI3 ITARet CPLRet 5-и 30 1983 Марлборо McLaren International Макларън MP4/1C Ford Косуърт DFV V8 BRA3 USW2 FRARet SMRRet MONDNQ BELRet DETRet CANRet GBR6 GERDSQ AUT6 10-и 12 Макларън MP4/1E TAG V6t NEDRet ITARet EURRet RSA11 1984 Марлборо McLaren International Макларън MP4/2 TAG V6t BRARet RSA1 BELRet SMRRet FRA1 MONRet CAN2 DETRet DALRet GBR1 GER2 AUT1 NED2 ITA1 EUR4 POR2 1-ви 72 1985 Марлборо McLaren International Макларън MP4/2B TAG V6t BRARet PORRet SMR4 MONRet CANRet DETRet FRARet GBRRet GER5 AUTRet NED1 ITARet BELDNS EUR RSARet AUSRet 10-и 14

Източници

Категория:Австрийски пилоти от Формула 1 Категория:Авиатори Категория:Австрийски бизнесмени Категория:Родени във Виена Категория:Починали в Цюрих