Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.По-подробни разсъждения по смисъла на понятието виж у Ростислав Ботев, Великите географски открития, София 2022, с. 12 - 14 Той е причинен от търсенето на нови морски пътища към богатите източни страни (Индия, Китай, Япония), по-късно е подхранен от откриването на големи количества злато и сребро в Америка, а от ХVІІІ в. водещи стават научните търсения. Великите географски открития обхващат период от пет века – от началото на ХV до началото на ХХ в. Главни действащи държави са Португалия, Испания, Франция, Англия, Нидерландия, Русия. Откритията са явление с огромни исторически последици – те водят до създаването на колониалните империи, обогатяват научните познания в повечето сфери на живота, раздвижват европейската икономика и превръщат Европа в доминиращ континент на планетата Земя.
Название За първи път това понятие е въведено от германския изследовател и пътешественик Александър фон Хумболт през 1808 г.Борислав Гаврилов, История на новото време. Курс лекции, София 2011, с. 21 Днес формулата Велики географски открития се използва от руската школа и в бившите комунистически страни, които са повлияни от нея. Англо-саксонската школа нарича явлението Age of Discoveries (Епоха на откритията)Така е озаглавена книгата на Paul Hermann, The great age of discovery, New York 1958 или Geographical Discovery and Explorations (Географски открития и изследвания). Подобно е отношението и в другите западноевропейски езици.
Времеви обхват и етапи Сравнително единодушно е мнението, че епохата на Великите географски открития започва с португалските изследвания по африканското крайбрежие през ХV в. Краят обаче е по-труден за определяне. В класическото разбиране Великите открития приключват през ХVІІ в.Amanda Briney, A Brief History of the Age of Exploration, на сайта thoughtCo, посетен на 11.02.2020 след откриването на Австралия. Дотогава представата за света е вече сравнително точна. Това означава обаче, че тук се изключва откриването на Антарктида и всички значими изследвания през ХVІІІ и ХІХ в. Всъщност през ХVІІ в. все още остават хиляди неизвестни, тепърва стотици пътешественици ще посветят живота си на тяхното разгадаване. По-приемливо е виждането, че процесът, който започва през ХV в., не приключва преди ХХ в. Едва през последните сто години планетата е достатъчно проучена. Днес подобни изследвания са съсредоточени в най-специфичните научни сфери и нямат онова глобално значение от предишните столетия.
Условно могат да се разграничат три етапа на Великите географски открития:
Откриване на континентите и главните черти на земната география (ХV – ХVІ в.). На този етап откритията са по-скоро стратегически, икономически и политически, отколкото научни. Извършват се предимно по море. Най-активни са Португалия и Испания, които създават колониални империи. Ключовите откриватели и изследователи са Бартоломеу Диаш, Христофор Колумб, Вашку да Гама, Фернандо Магелан, Джон Кабот.
Преход към научен характер на изследванията (ХVІІ – ХVІІІ в.). Откритията вече не са така глобални и не променят толкова основно географските представи, но все пак се попълват огромни бели петна, особено по море. Държавите-двигатели на процеса се сменят и вече главна роля имат Нидерландия, Англия (Великобритания), Франция и Русия. Най-важни имена са Абел Тасман, Рене Робер дьо ла Сал, Витус Беринг, Джеймс Кук, Франсоа дьо Лаперуз.
Научни изследвания на вътрешността на континентите и полярните региони (ХІХ – началото на ХХ в.). Изследванията са посветени на подробностите по географията на континентите. Технологиите са достатъчно напреднали и изследователите достигат до самите полюси. Включват се редица нови държави, не само европейски, но и бившите колонии. Прочуват се Дейвид Ливингстън, Николай Пржевалски, Луис и Кларк, Робърт Пири, Руал Амундсен.
Предистория Периоди на активно мореплаване е имало и в древността (финикийците), както и извън европейския свят (например в Източна Азия), но едва Великите географски открития довеждат до цялостно опознаване на света. Най-големи постижения в мореплаването преди периода на Великите географски открития постига китайският адмирал Джън Хъ (Zheng He), който в първите три десетилетия на XV век извършва седем пътешествия от Китай през Индийския океан, като достига до Червено море, от Мека на север и до Малинди на юг.
Ситуацията в Западна Европа През Средновековието Западна Европа е сравнително бедна част от света. Сред населението ѝ се развива увереността, че Изтокът се къпе в приказни богатства. Пътуванията на Джовани да Плано Карпини, Марко Поло и Вилхелм де Рубрук подхранват тези настроения.Ч. Р. Бизли, Хенрих Мореплавателят, София 1982, с. 70 Смята се, че в далечните източни страни има големи количества злато, скъпоценни камъни, слонова кост, луксозни вещи (фин порцелан, парфюми, копринени и брокатени тъкани), гори от подправки.Петко Петков, Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София 2001, с. 18 Тези стоки са познати на европейците, но не са достъпни на по-голямата част от обществото. Първият проблем е, че връзката с Изтока е предимно сухопътна и минава през непознати и опасни страни. Малко хора дръзват да тръгнат, рискувайки живота си. Вторият са големите разстояния (10 – 15 хиляди километра), което оскъпява товара изключително много. Монополист тук се оказва Венецианската република, която натрупва своите богатства от 30 – 40 пъти завишените цени. Според господстващата по това време представа за света морски път до Индия и Китай не съществува.
През ХV в. в Европа се случват редица събития, които улесняват презокеанските плавания. Едно от тях е краят на Стогодишната война между Англия и Франция през 1453 г. С това Франция за първи път от 600 години се оказва сравнително обединена под властта на краля. За Англия смутните времена приключват чак с възкачването на Тюдорите през 1485 г., но те бързо издигат страната на върховете на европейската политика. Другото важно събитие е краят на Реконкистата през 1492 г. Той освобождава Кастилия за участие в изследванията, докато в Португалия процесът на освобождаване е приключил още през ХІІІ в. Общият процес на централизация на големите западни монархии е важна предпоставка за успеха на първите плавания.
Обикновено се подчертава, че разрастването на Османската империя попречва на търговските връзки и предизвиква търсенето на морски пътища. Ключови са две събития – падането на Константинопол през 1453 г. и завладяването на Сирия и Египет през 1517 г. Истината е, че само второто събитие може да попречи на източната търговия, а то се случва много след като започва търсенето на морски път. Така че не експанзията на османците, а ревността на иберийските монархии към богатствата на Венеция е причина за началото на Великите географски открития.Андрей Пантев, Защо две Америки, София 1991, с. 17 също отрича тази причина, но предлага друго обяснение.
Технологични предимства на европейците До ХV в. западноевропейците не са сред лидерите на технологичния прогрес. Повечето познания за навигационните средства имат от арабите. От тях те усвояват компаса (през ХІV в.), астролабията (ХІ в., но едва през ХVІ в. тя е пригодена към европейските ширини) и бусолата. От по-голямо значение е фактът, че европейците успяват да създадат огнестрелни оръжия с истинско практическо приложение – аркебузи, бомбарди и достатъчно добри оръдия. Те ги поставят на корабите си и при първите сблъсъци с местното население успешно ги използват за налагане на господството си. Португалците изобретяват и леките кораби каравели. Освободени от гребци, те могат да поемат повече товар и плават на несравнимо по-големи разстояния.History of the Caravel, на сайта nautarch.tamu.edu Проблемът с непостоянството на вятъра се решава чрез усъвършенстване на системата от платна.Георги Бакалов и Петър Ангелов, История на средните векове, София 1991, с. 266
Революция на географските представи Сред образованите личности на средновековието представата, че светът е плосък и има краища никога не е съществувала. Това е така, защото арабите запазват знанията на древните гърци и римляни и ги предават на европейците. Това се случва в най-голяма степен в Италия и Испания – страните с чувствително мюсюлманско присъствие. Още от ХІV в. италианските картографи – най-добрите в Европа – отразяват това виждане в картите си.Бизли, Хенрих Мореплавателят, с. 88 Когато принц Енрике Португалски събира картографи, астрономи и други учени мъже в Сагриш, този въпрос изобщо не стои. Революцията е в друго отношение.
През Късното средновековие най-популярната карта на света е създадената от египетския картограф Птолемей през ІІ в. от н. е. Тя показва, че океаните са обградени навсякъде от суша, без връзка помежду си. Ако това е вярно, всякакво търсене на морски пътища е безсмислено.Петков, Поглед към новото време..., с. 19 Но Енрике не иска да приеме това за факт. Той се надява, че Птолемей греши и още от първата експедиция край Африка си поставя за цел да заобиколи този континент. Начинанието му е смела стъпка към модерното възприемане на света.Пантев, Защо две Америки, с. 24
Ранни географски открития (ХV – ХVІ в.) Португалски плавания край Африка Инициатор на португалските изследвания по африканския бряг и следователно на целия процес на Великите географски открития е португалският принц Енрике, син на крал Жоао І, известен с прозвището си Мореплавателя. Макар никога да не е плавал, той е запленен от идеята за достигането на далечните страни.Бизли, Хенрих Мореплавателят, с. 105 Желанието да се разпространява християнството и да се установят връзки с тайнствени християнски кралства също е мотив за изследователската дейност. През 1415 г. португалците превземат африканската крепост Сеута, а по-късно откриват Азорските острови. Но Енрике не се изкушава от търсения в океана. Той събира в Сагриш учени и моряци и започва да ги изпраща край африканския бряг.
През 1433 г. собственият му адютант Жил Еаниш се отправя на юг, но не посмява да премине нос Бохадор.Хайнц Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1985, с. 97 Това е крайната позната на европейските точка и преминаването ѝ буди основателни страхове. Говори се, че отвъд нея кожата става черна, а слънцето изгаря корабите. Морето е пълно с чудовища, а бреговете – с кръвожадни диваци. На следващата година обаче, заплашен с най-строги мерки, той се осмелява да продължи и открива спокойно море. Делото му е подето от Нуно Трищао, който през 1443 г. заобикаля Кабо Бланко (най-западната точка на континента). До смъртта на Енрике през 1460 г. португалските моряци стигат до Гвинейския залив, който в началото смятат за край на Африка. Когато се разбира, че това не е така, плаванията продължават.
В новоусвоените райони португалците отвличат роби, откриват злато и слонова кост. Основават база в Елмина. Папата благославя експедициите и ги обявява за кръстоносни походи. През 1479 г. сключват мир с кастилците в Алкасоваш, според който Кастилия признава правото на Португалия да експлоатира всички земи на юг от Бохадор с изключение на Канарските острови. Следват експедициите на Диого Као (1482 – 1486), който достига до устието на река Конго и нос КросJ. N. L. Baker, A History of Geographical Discovery and Exploration, London 1931, p. 65 и на Бартоломео Диаш. С изричното нареждане да не спира преди да стигне края на Африка, през март 1488 г. той се озовава на изток от нос Добра надежда. Уверил се, че брегът трайно завива на север, той се връща в Португалия с триумфалната новина, че пътят към Индия е открит.
Откриване на Америка и достигане до Индия