Никола Христов Христов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография Никола Христов е роден на 26 февруари 1891 година в Хасково. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 17 ноември е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническа война (1913). На 2 август 1915 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен и ротен командир в 9-а пионерна дружина, като за „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас, която награда е заменена с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата, след което е награден и с Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента с корона, всички награди.зап. № 679/1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 89)зап. № 905/1917 г. по Действащата армия (ДВИА ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 351)зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 113-114) На 18 септември 1917 г. е произведен в чин капитан.

След войната на 6 май 1924 г. произведен в чин майор, а от 6 май 1928 г. – в чин подполковник. През 1930 г. поема командването на Понтонната дружинаМинистерска заповед (МЗ) № 65 от 1930 г., две години по-късно е назначен за помощник-началник и завеждащ учебната част на инженерния отдел в ШРБЕКМЗ № 224 от 1932 г., а през 1933 г. е приведен към Инженерната инспекцияМЗ № 116 от 1933 г. и МЗ № 147 от 1934 г. През 1934 г. е назначен за изпълняващ длъжността командир на 1-ви инженерен полкМЗ № 122 от 1934 г., през 1935 г. е назначен за началник на отделение в Инженерната инспекция, на 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник, а през 1936 г. е назначен за командир на Железопътния полкМЗ № 187 от 1936 г.. През 1938 г. е назначен за най-високата длъжност в своя род войски, а именно инспектор на Инженерните войски. Организира транспортирането до София на немски екипажи на торпедни катери. Ръководи и преследването на партизани.Радев, Н., Истина без давност На 9 януари 1943 г. е назначен за командващ на 3-та армия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.Руменин, с. 52

На 8 септември, след като местните комунисти завземат властта във Варна, Никола Христов е арестуван от тях и отведен в сградата на общината, където е убит. Участници в събитията дават противоречиви сведения за прекия извършител на убийството. Според Георги Костов Христов е разстрелян от политзатворника Ангел Георгиев и секретаря на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия за Варна Ламбо Теолов. Други източници сочат като негов убиец самия Костов. Според някои съвременни изследователи причина за убийството му може би е опит за прикриване на агентура на армията сред комунистите.

Военни звания Подпоручик (17 ноември 1912) Поручик (2 август 1915) Капитан (18 септември 1917) Майор (6 май 1924) Подполковник (6 май 1928) Полковник (6 май 1935) Генерал-майор (3 октомври 1940) Генерал-лейтенант (6 май 1944)

Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас (1917) Орден „Св. Александър“, V степен с мечове в средата (1917) Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента с корона (1921)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Починали във Варна Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“