Чад (; ) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било други големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“.D. Botha, „S.H. Frankel“ В Централен Чад е разположена част от областта Сахел, която разделя цялата страна приблизително на плодороден юг и неплодороден север.
Столица на Чад е град Нджамена, който е и най-големият и най-населеният. Развитието на Чад в този период е затормозено от чуждестранни нахлувания и граждански войни. През първата половина на XX век територията е подвластна на Франция, която образува от няколко местни владения относително голяма, но бедна и в значителна степен занемарена колония.
География
По площ Чад се нарежда на 21-во място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра. От тях: Най-дълга е тази със Судан – 1360 км, на изток; Централноафриканската република – 1197 км, на юг; Нигер – 1175 км, на северозапад; Камерун – 1094 км, на югозапад; Либия – 1055 км, на север; Нигерия – 87 км, на запад.
Теренът е разнообразен – на север преобладава пустиня, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север.
Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра.„Chad“, Encyclopædia Britannica.„Chad“. United Nations Commission on Human Rights. Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни – там валежните количества са от порядъка на 600 – 900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм.
Макар да променя размерите си според сезона,EB, „Chad, Lake“, Encyclopædia Britannica. езерото Чад е считано за втория по големина воден басейн на територията на Африка.A. Dinar, Restoring and Protecting the World's Lakes and Reservoirs, 57 Площта му възлиза на 17 806 кв.км, но в миналото е бивало и многократно по-обширно, а е имало и периоди на пълно пресъхване. Двете най-големи реки са Шари и Логон, които на известно разстояние от езерото се сливат и после се вливат в езерото Чад, често образувайки големи разливи.J. Chapelle, 10 – 16 Най-високата точка е вулканът Еми Куси – 3445 метра над морското равнище. Това е най-високият връх в пустинята Сахара. Най-ниската точка в Чад е долината Джураб (160 метра над морското равнище).
В страната има значително по мащабите си биоразнообразие, относително успешно съхранявано благодарение на многобройните резервати.
Административно деление
Устройството на административната система на Чад е повлияно от това на френската. Най-голямата административна единица в Чад са регионите (22 на брой). Всеки регион е управляван от губернатор, пряко избиран от президента. Префектите управляват по-малките административни единици – департаментите (61 на брой в цялата страна). Те се състоят от 200 под-префектури, които на свой ред са съставени от общо 446 кантона.„Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2004)T. Ndang, „A qui Profitent les Dépenses Sociales au Tchad?“
Това е нова система, въведена през 2008 с цел децентрализация на страната. Тя заменя предишното административно деление, при което вместо региони е имало префектури. Взето е решение за замяна на кантоните със „селски общини“ (communautés rurales), чиято цел е увеличаването на ролята на селското население в собственото му икономическо развитие.Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project". World Bank.
Регионите са следните:République du Tchad – Circonscriptions administratives.
История
Страната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбока древност, което се дължи на относително ранното ѝ заселване от разпознаваеми човешки култури – в Северен Чад, където земята по това време е много по-плодородна, отколкото в по-късни времена, то започва между VIII и VII хилядолетие пр.н.е. Някои известни находки в страната са поне от III хилядолетие пр.н.е.S. Decalo, Historical Dictionary of Chad, 44 – 45
Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били малко проучените сао, вероятно впоследствие победени и асимилирани от Канемската империяD. Lange, „The Chad region as a crossroad“S. Decalo, 6 – една от най-дълго просъществувалите африкански държави, разпространител на исляма в тези части на Сахара. Страната е включена и в обсега на Транссахарската търговия.S. Collelo, Chad С отслабването на империята районът става оспорван между редица местни общности и феодални държави, което проправя пътя за покоряването му от европейските колонизатори.
През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска Екваториална Африка.S. Decalo, 8, 309 Управлението на територията е съсредоточено върху използването ѝ като източник на основната ѝ ценна суровина – памукът от юга на Чад – както и на евтина работна ръка и на военни набори. Извън това, контролът на страната е слаб и не е повсеместен, а властта по места – редовно отстъпвана на местни вождове и султани, нерядко поставяни на власт от самите французи, без явно намерение населението, което е изключително разнообразното от етническа гледна точка, да бъде обединено и сплотено. Малко се прави и за постигане на модернизация и създаване на ефективна инфраструктура.S. Decalo, 8 – 9 Бойци от колонията участват на френска страна в световните войни през първата половина на XX век, включително и като част от Свободна Франция.
Чад получава своята независимост на 11 август 1960 г. От 1965 до 1990 г. и в първото десетилетие на 21. век страната страда от поредица от граждански войни, отблъсквайки междувременно либийска инвазия. Но и по-късно северните и източните части на страната, по-специално граничните области със Судан, са особено размирни, поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат (известен е такъв случай от 2008 г.) ООН предупреждава, че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори – геноцид.BBC News, „Chad may face genocide, UN warns“ Предвид това повечето западни страни предупреждават гражданите си да избягват пътувания в Чад.
Първият президент на Чад е Франсоа Томбалбайе, излъчен от Прогресивната партия.S. Nolutshungu, Limits of Anarchy, 17S. Decalo, 248 – 249 Той забранява всички опозиционни партии и става авторитарен водач на страната. През 1965 г. избухва гражданска война. 10 години по-късно Томбалбайе е свален от власт и убит, но напрежението и сраженията в Чад продължават.„Death of a Dictator“ , Тайм, (28 април 1975). Посетен на 3 ноември 2007. През 1979 година бунтовнически групировки завземат столицата Нджамена, предизвиквайки пълна децентрализация и срив на правителствената система. С това намалява и френското влияние.S. Decalo, 12 – 16S. Nolutshungu, 268 Либия изпраща свои войски по време на политическия вакуум, но претърпява грандиозно поражение и до 1987 е отблъсната напълно в т.нар. Чадско-либийски конфликт.K. Pollack, Arabs at War, 391 – 397
Новият президент Хисен Хабре е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства, при което загиват между 30 и 40 хиляди души, поради което Хабре си спечелва прякора „Африканският Пиночет“.S. Macedo, Universal Jurisdiction, 133 – 134„Chad: the Habré Legacy“ Свален е от власт през 1990 с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби.S. Nolutshungu, 234 – 237 При управлението на последния, в Чад започва да се добива промишлено петрол, приходите от който укрепват икономиката и дават надежди за по-мирно бъдеще. Създава се многопартийна система, макар че и така президентът остава почти пълновластен разпоредител с живота на поданиците на страната. През юни 2005 успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от 2 мандата и позволява да се кандидатира за трети, което той и прави печелейки отново изборите. Известно време след смъртта на Идрис Деби президент на Чад става синът му Махамат Деби Итно.
Политика
Държавно устройство Президентът е държавен глава и има значителни правомощия. Избира се пряко от народа и има 5-годишен мандат. Той е и върховен главнокомандващ на армията и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. Президент към 2024 г. e Махамат Деби Итно.
Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. То има 155 членове, всеки с 4-годишен мандат. При прокарване на нов закон президентът трябва да го одобри или отхвърли в рамките на 15 дни.
В Чад съществуват около 80 политически партии.„Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2006) Президентът избира министър-председателя (или заема и неговия пост) и правителството и има голямо влияние върху избора на съдии, прокурори, генерали и т.н. Правосъдната система се базира на френската. Най-висшите ѝ институции са Върховният съд и Конституционният съвет. Множество проучвания сочат Чад за най-корумпираната страна в света.„Corruption Perceptions Index 2006“ (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
Въоръжени сили
Въоръжените сили на Чад са сравнително многобройни, като общата численост на личния състав е между 20 и 35 хил. души. По-големият род войски са сухопътните, а военновъздушните сили заемат относително малък дял в отбраната на страната. Към военните понякога се причисляват и номадски въоръжени формирования и милиции. Голяма част от въоръжението се състои от стари съветски и френски машини. Бронираната техника включва 40 танка Т-55, 115 БРДМ-2, около 30 БТР-60 и десетина ЕЕ-9 Каскавел. Военновъздушните сили разполагат с един тежкотоварен транспортен самолет C-130 Херкулес, два бойни вертолета Ми-24, 6 Су-25 и два леки щурмовика Aermacchi SF-260W като офанзивно средство.„World Military Aircraft Inventory“, Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.
Най-голямата война, в която Чад е участвал, е Либийско-чадската. Тогава Либия претърпява поражение заради лошата си тактическа организация.
Франция има свой контингент от около 250 войници на територията на страната, както и малък брой военни инструктори.
Икономика
Общи показатели Според индекса на човешкото развитие на ООН, Чад е петата най-бедна държава в света. Около 80% от населението живее под линията на бедността.The World's 10 Poorest Countries. Високата корупция пречи за развитието на стабилна пазарна икономика.
Номиналният БВП се изчислява на около 7 592 000 000 щ.д. за 2010 г. Годишният растеж на БВП е 2% към края на 2010.
Валутните и златни резерви на страната възлизат на 868 млн. щ.д., на 115-о място в света. Външният дълг е относително малък в сравнение с общия БВП и се оценява на около 1,749 млрд. щ.д. за 2008. Чад е страната с най-високата дефлация в света (-8,8%).
Износът на стоки за 2010 се оценява на 3,036 млрд. щ.д., а вносът – на 2,631 млрд. Основни търговски партньори на Чад са САЩ, Китай, Франция, Германия и Камерун.
Сектори Работната ръка, която е около 4,29 млн. души, е заета почти изцяло в земеделския сектор. Основни негови продукти са памук, сорго, фъстъци, тютюн, ориз, говеда, овце, кози и камили. Недостигът на вода е един от най-големите проблеми на Чад. Достъп до питейна вода имат само 48% от населението, а до канализация – едва 2%.„Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project“. World Bank. Хората разчитат на дървесината и животинската тор за готвене и отопление.„Chad and Cameroon“. Energy Information Administration.