„Кис“ (, често изписвано като KISS) е рок група, създадена в Ню Йорк през 1973 г.
Бандата е сред най-успешните в популярната музика, известни най-вече със сценичния си вид и концертни представления. Лицата на четиримата членове основатели – Пол Стенли (вокали и ритъм китара), Джийн Симънс (вокали и бас китара), Ейс Фрели (водеща китара и вокали) и Питър Крис (барабани, перкусия и вокали) са изцяло покрити с грим, превъплъщаващи различни измислени персонажи, допълнени от сценично облекло – вериги, кожи, шипове, обувки с високи токове и др.
Популярността на Кис се дължи предимно на шумна реклама, видеоклипове, различни мърчендайз стоки (играчки, комикси и анимации с техния образ) и концерти, разчитащи на масивно шоу. От 1975 г. поклонниците на групата изграждат движение, съпътстващо ги при концертните изяви, наречено „Армията на Кис“ (Kiss Army) – младежи до 20-годишна възраст, които имитират външния вид на любимия си състав.
Най-голяма популярност „Кис“ имат през 1970-те години, въпреки че бандата не постига успех в музикалните класации (най-високо място №7 за песента „Beth“ от 1976 г.) В края на десетилетието нагаждат стила си към новата „диско“ вълна и издават концептуален албум. Началото на 1980-те бележат с изменение на състава: уволняват Крис, заради проблеми с наркотиците. Фрели напуска заради солова кариера. През 1983 г. съставът маха „маските“ си и се включва към известния по това време жанр „глем метъл“, което води и до спад в популярността им. През 1990-те години Кис са готови да запишат гръндж повлиян албум, но 1995 г. се осъществява реюниън на бандата с Фрели и Крис, за епизод от акустичните концерти „MTV Unplugged“. Новите промени водят до турне в оригиналния състав и връщане на тежкия грим.Rolling Stone, 10 април 2014 Въпреки успеха, Фрели и Крис отново напускат групата и са заменени съответно от Ерик Сингър и Томи Тайър. Групата продължава да се подвизава с грим, а Стенли и Симънс остават единствените постоянни членове.
Кис има 25 златни албума към днешна дата и е продала повече от 40 милиона албума в САЩ и повече от 100 милиона в цял свят. Класирани са на 10-о място в класацията на VH1 „100 най-велики рок музиканти“ и на 9-о в класацията на MTV „Най-великите метъл групи“. На 10 април 2014 г. Кис са включени в Рокендрол залата на славата.
История Ранни години (1973 – 1975) Корените на Кис се зараждат в нюйоркската рок енд рол група Wicked Lester, която през януари 1973 г. се разформирова в Кис.Gooch and Suhs, Kiss Alive Forever, pp. 14.Gill, Focus, pp. 68 – 71.Leaf and Sharp, Behind the Mask, pp. 20 – 21. Започват да използват силен грим, подобен на този от японският театър, зад който крият лицата си.Leaf and Sharp, Behind the Mask, pp. 33, 57 – 58. Маските на състава са запазена марка и дори са регистрирани в патентното ведомство на САЩ.
С гримовете и костюмите си те се превъплъщават в комикс героите „Starchild“ (Звездно дете) – Стенли, „The Demon“ (Демонът) – Симънс, „Spaceman/Space Ace“ (Космическият човек) – Фрели и „Catman“ (Човекът-котка) – Крис. Групата обяснява, че феновете са тези, които са избрали маските им. Пол Стенли става Звездното дете заради определенията, че се влюбва с един поглед и е безнадежден романтик. „Демонът“ Симънс получава заради циничното си и черно чувство за хумор, както и заради страстта си към комикси. „Космическият човек“ отразява интереса на Фрели към научната фантастика и защото „е от друга планета“. Гримът на Котката на Питър Крис е свързан с вярването още от детството му в Бруклин, че има седем живота.
Благодарение на невероятните концерти през средата на 1970-те, групата бързо трупа популярност в САЩ и по света. Критиците не са благосклонни към проявите им, но младежите, рисувайки лицата си с грим, пълнят стадионите. Кис е групата, която въвежда рок концертите по стадиони. Славата им стига дотам, че през 1978 г. най-търсените играчки на пазара в САЩ са куклите „STAR WARS“ и артикулите с марка „Kiss“.
Фрели създава емблематичното лого, като прави „SS“ като мълния, когато той написва новото име на групата над Wicked Lester на плакат извън клуба, където ще свири.Gebert and McAdams, Kiss & Tell, pp. 41, 42. Стенли проектира логото и случайно слага несвързано две S, защото го прави „на око“. Художественият отдел го пита дали иска да бъде преработено, за да бъде съвършено, но той казва: „Отне ни толкова много, да станем достатъчно добри и сами. Нашето правило номер едно винаги е било никакво“.
Руническите букви изглеждат подобно на нацистките SS, символ, който е забранен в Германия от наказателния кодекс. От 1979 г. повечето от албумите и стоките на групата в Германия използват алтернативно лого, в което буквите „SS“ изглеждат като обърнати „ZZ“. Това лого се използва и в Австрия, Швейцария, Полша, Литва, Унгария и Израел, за да се избегнат противоречия.
Името на групата многократно е било обект на слухове, относно предполагаеми скрити значения. Сред тези слухове се твърди, че името е съкращение от „Knights in Satan's Service“ (Рицари в служба на Сатаната), „Kinder SS“ или „Kids in Satan's Service“. Симънс отрича всички тези твърдения.Simmons, Gene (2001). Kiss and Make-up. Crown. ISBN 0-609-60855-X.
Първото изпълнение на Кис е на 30 януари 1973 г. пред трима зрители в клуб „Popcorn“ в Куинс. За първите три концерта, от 30 януари до 1 февруари, те не носят грим. Иконичните дизайни на грима, свързан с Кис, правят своя дебют по време на 9 – 10 март в „The Daisy“ в Амитивил, Ню Йорк. На 13 март същата година групата записва пет-песенна демо лента с продуцента Еди Креймър. Бившият телевизионен режисьор Бил Аукоин, който е видял групата на шепа концерти през лятото на 1973 г., предлага да им стане мениджър в средата на октомври. Кис са съгласни, при условие, че той ще подпише групата със звукозаписна компания в рамките на две седмици. На 1 ноември 1973 г. Кис става първата група, подписана от бившия тийн певец и изпълнителен директор на Buddah Records на Нийл Богарт, Casablanca Records.Leaf and Sharp, Behind the Mask, pp. 145 – 146.
Групата влиза в „Bell Sound Studios“ в Ню Йорк на 10 октомври 1973 г., за да започне записването на първия си албум. На 31 декември групата има официална премиера в Музикалната академия в Ню Йорк, откривайки за Blue Öyster Cult.
Първото турне на Кис започва на 5 февруари 1974 г. в Едмънтън, Албърта, Канада. Дебютният албум на бандата – „Kiss“ е издаден на 8 февруари. Те популяризират албума силно през пролетта и лятото на 1974 г. На 19 февруари групата изпълнява „Nothin 'to Lose“, „Firehouse“ и „Black Diamond“. На концерта на ABC, излъчен на 29 март, е първата им телевизионна поява. На 29 април групата представя „Firehouse“ в шоуто на Майк Дъглас. Това предаване включва първото телевизионно интервю на Симънс, разговор с Майк Дъглас, в който Симънс се обявява за „зъл въплътен“, предизвиквайки неприятни реакции от обърканата студийна аудитория.
Независимо от публичността и постоянните концерти, Кис първоначално продава само 75 000 копия от албума. Междувременно групата и Casablanca Records бързо губят пари. През август 1974 г. бандата спира в Лос Анджелис, за да започне записването на втория си албум „Hotter Than Hell“, издаден на 22 октомври 1974 г. Единственият сингъл от него е „Let Me Go, Rock 'n' Roll“, а албумът дебютира под номер 100.Gill, Focus, pp. 140 – 141.
С „Hotter Than Hell“, те бързо отпадат от класациите, Кис прекратява турнето си, за да запише нов албум. Шефът на лейбъла – Богарт започва да продуцира следващия албум, заменяйки мрачния, изкривен звук на „Hotter Than Hell“ с по-чист и леко по-пищен звук. „Dressed to Kill“ е пуснат на 19 март 1975 г., и се справя малко по-добре с търговската си дейност, отколкото „Hotter Than Hell“. Той съдържа и това, което по-късно става от ключовите концертни песни на групата, „Rock and Roll All Nite“.
Въпреки че албумите на Кис не се оказват големи успехи, групата бързо спечелва добра репутация за своите изпълнения на живо. Те включват например Симънс, който плюе „кръв“ (ефект, направен главно от суров яйчен белтък, сироп от ягоди и оцветяване с червени храни) и „дишащ огън“ (изгаряне на запалима течност при факла) (светлинни и димни бомби, поставени вътре в китарата), повдигащия се барабан на Крис, който излъчва искри, смачкването на китарата в стил Таунсленд и пиротехниката по време на шоуто.Leaf and Sharp, Behind the Mask, pp. 62 – 64.
До средата на 1975 г. Casablanca почти е обявен в несъстоятелност, а Кис е в опасност да загуби своя договор. И двете страни отчаяно се нуждаят от търговски пробив, ако искат да оцелеят. Този пробив идва под невероятна форма: „двоен концертен“ албум.
Възход (1975 – 1978)
Кис иска да изрази вълнението, което е с тях на техните концерти, с първия си албум на живо. Компилацията от концертите май-юли в Детройт, Кливланд и Уилдууд, Ню Джърси е издаден на 10 септември 1975 г., „Alive!“. Той постига златен статус и вкарва първата песен на групата в 40-те сингли – концерна версия на „Rock and Roll All Nite“. Това е първата версия на песента с китарно соло и този запис се превръща в най-известната версия. Също така е в основата на повечето кавъри, като този на Poison от 1987 г. През последните години групата признава, че към албума е добавен допълнителен шум от феновете, както и избрани китарни и вокални части, не за да заблуждават феновете, а за да се добави повече „вълнение и реализъм“ към записа.Gill, Focus, pp. 169 – 172.
Успехът на „Alive!“ не само довежда до пробива на Кис, който те търсят, но спасява и Casablanca Records, които са близо до банкрут. След този успех, Кис се сдружава с продуцента Боб Езрин, който преди това е работил с Алис Купър. Резултатът е „Destroyer“ (издаден на 15 март 1976 г.), най-музикално амбициозния студиен албум на Кис дотогава. Той е отклонение от суровия звук на първите три студийни албума. Обложката е нарисувана от Кен Кели, който рисува Тарзан и Конан Варварина, а също и за албуми на Rainbow и Manowar. Докато албумът се продава добре и първоначално става вторият златен албум на групата, той бързо пада надолу по класациите. Едва когато баладата „Beth“ започва да получава повече ефир по радиото, продажбите на албума се възвръщат. „Beth“ достига своя връх под номер 7 на Billboard Hot 100 и успехът ѝ води до увеличаване на продажбите както на албума (който постига платинен статус до края на 1976 г.), така и на билетите за концерти.
През октомври 1976 г. Кис се появява в „The Paul Lynde Halloween Special“. Шоуто, съ-продуцирано от Бил Аукоин, помага да се покаже Кис на още по-широка аудитория. Групата е предмет на кратко комедийно „интервю“, проведено от Пол Линд.
Два повече успешни студийни албуми са издадени за по-малко от година: „Rock and Roll Over“ (11 ноември 1976 г.) и „Love Gun“ (30 юни 1977 г.). Вторият концертен албум „Alive II“ е пуснат на 14 октомври 1977 г. Всичките три албума са сертифицирани като платинени скоро след излизането им. Между 1976 и 1978 г. Кис получава 17,7 милиона долара от авторски и музикални права.Lendt, Kiss and Sell, pp. 65 – 66. В анкета през 1977 г., Кис е определена като най-популярната група в Америка. В Япония Кис провежда пет концерта в зала „Будокан“ в Токио, като разбива предишния рекорд от четири на Бийтълс.
През май 1977 г. Кис прави първото си от много комични проявления в Howard the Duck, публикувана от Марвел Комикс. Това служи като предшественик на много повече комикси, свързани с Кис, първоначално публикувани от Марвел.
Първият сборен албум на Кис, „Double Platinum“, е издаден на 2 април 1978 г. Този двоен албум включва много ремиксирани версии на техните хитове, както и „Strutter '78“, презаписана версия на песен от първия албум на групата. По искане на Богарт тази версия на песента има диско влияние.Gill, Focus, pp. 272 – 273.