За италианския футболния отбор вижте Аталанта (отбор).
Аталанта (, Atalante, Atalanta) в древногръцката митология е девица ловджийка, прочута с подвизите си, а също и с омъжването си, по различни версии – за Меланион или за Хипомен, герои които нерядко са отъждествявани помежду си; конкретно според Еврипид женихът ѝ е Хипомен. Той твърди и че тя е дъщеря на Менал, но според Аполодор (Библиотека, трета кн., 9.2) Аталанта е внучка на Алей, като дъщеря на Яс (син на Ликург и Клеофила) и на Климена (дъщеря на Миний). Така е представяна и в легендите от Аркадия, докато в разказите от Беотия се казва, че нейният баща е Схоней, син на Атамант (както и според Хезиод). Майка е на Партенопей, един от Седемте срещу Тива – от Меланион, от Мелеагър или от Арес.
Легенди След раждането на Аталанта нейният баща, разочарован че не му се е родило момче, я изоставя на хълм близо до град Калидон. Богинята Артемида изпраща мечка, която да кърми детето. То расте при ловците и става най-бързата бегачка сред девойките в Гърция. Аталанта става амазонска ловджийка и се заклева да остане завинаги девица.
Според повечето автори Аталанта е единствената жена, която пътува заедно с Аргонавтите в похода за Златното руно. В по-късните от V в. пр.н.е. версии на разказа се забелязва тенденция някои автори да отричат вероятността Язон да е допуснал жена на борда на „Арго“. Тя участва и в Калидонския лов, в който първа ранява чудовищния глиган, тероризиращ околностите на Калидон. Животното е убито окончателно от героя Мелеагър, който ѝ помага и в отблъскването на едно нападение на кентаври (приписвано и на Хипомен). По-късно тя побеждава героя Пелей в двубой.
След като Яс я признава за своя дъщеря, той настоява да я омъжи. Тя приема и впоследствие се омъжва за Меланион, победил я с хитрост (забавяйки я, като подхвърля по трасето златни ябълки) в организираното от нея надбягване (по някои версии – в битка или по-скоро надбягване, комбинирано с битка), обаче след известно време върховният бог Зевс превръща двамата съпрузи в лъвове. Според друга версия те са превърнати в свине, преди да се съберат.
Вижте също
Актеон
Източници
Karl Kerényi, Die Mythologie der Griechen – Die Heroen-Geschichten. dtv, München 1999, ISBN 3-423-30031-0. Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie – Quellen und Deutung. Rowohlt, Reinbek bei Hamburg 2001, ISBN 3-499-55404-6. Michael Grant, John Hazel, Lexikon der antiken Mythen und Gestalten. dtv, München 2004, ISBN 3-423-32508-9. Eva Dewes, Atalanta, Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart. Verlag J.B. Metzler, Stuttgart 2008, (Der Neue Pauly. Supplemente Band 5), S. 164 – 171, ISBN 978-3-476-02032-1. Eva Dewes, Freierprobe und Liebesäpfel. Der Mythos von Atalante und Hippomenes in der Kunst und seine interdisziplinäre Rezeption. Michael Imhof Verlag, Petersberg 2011, ISBN 978-3-86568-712-8.
Външни препратки Густав Шваб: Atalante Atalanta and Meleager, Петер Паул Рубенс, Lady Lever Art Gallery
Категория:Древногръцки герои Категория:Принцеси Категория:Ловци Категория:Митология на Аркадия Категория:Митология на Беотия Категория:Митични лъвове