Първото правителство на Радославов е тринадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г.ДВ. Прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г. Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 80 от 19 август 1886 г. в резултат на контрапреврата, довел до краткотрайното завръщане на княз Александър I Батенберг.Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 . Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 18 април 2015) Управлява до 28 юни 1887 г., след което е наследено от първото правителство на Константин Стоилов.

Политика 1886 – 1887 На 25 август 1886 г. князът на България обявява окончателното си решение да абдикира след отказа на Русия да одобри завръщането му в България. Правителството и тримата регенти трябва да се справят от тежкото положение на княжеството, да неутрализират войнстващата русофилска опозиция и да изберат нов княз. Обстановката в страната се усложнява от рязкото влошаване на българо-турските отношения поради грешки на руската дипломация. Пристигналият в България императорски пратеник Каулбарс се намесва грубо във вътрешните работи на Княжеството – открито призовава офицерите русофили към нов бунт. Правителството и Регентството приемат част от исканията на руския комисар, сред които отменяне военното положение и освобождаване на детронаторите. Отказана е отмяната на насрочените избори за Велико народно събрание.

Русофобите побеждават в изборите. В Бургас с участието на руски офицери започва бунт срещу Регентството, а във Варненското пристанище акостират два руски военни кораби. Русия принуждава избрания от Великото народно събрание за български княз Валдемар Датски да се откаже от престола. На 6 ноември 1886 г. Каулбарс обявява скъсването на българо-руските дипломатични отношения. Опитите на Регентството и правителството на Радославов да получат реална международна подкрепа завършват без успех. Окуражена от това, опозицията организира бунтове в Силистренския и Русенския гарнизон. Водачите на българската политическа емиграци се обръщат с искане към Турция чрез сила да свали правителството и регентите. В отговор се засилва политическият терор в страната, арестуван е Петко Каравелов, а ръководителите на военните бунтове са осъдени и екзекутирани.

1887, разпускане на правителството Разправата с политическите противници, както и образуваният през март 1887 г. антируски западен съюз стабилизират позициите на управляващата групировка. Създават се благоприятни условия за разрешаване на един от основните проблеми – избора на княз. Преговорите с единствения възможен кандидат за трона – принц Фердинанд Сакс-Кобургготски, завършват с успех. На 25 юни 1887 г. Великото народно събрание избира немския принц за княз на Българите. След гласуването правителството на д-р Радославов подава оставка.

Съставяне Кабинетът, оглавен от Васил Радославов, е образуван от представители на русофобски политически сили.

Кабинет Сформира се от следните 4 министри и един председател.

Промени в кабинета от 26 август 1886

от 18 ноември 1886

Събития 1886 26 август 1886 – Княз Александър Батенберг абдикира под натиска на Русия, оставяйки в България регентство начело със Стамболов и правителството начело с Радославов. 28 септември 1886 – Привържениците на правителството печелят изборите за III велико народно събрание, което трябва да избере нов държавен глава на страната. 13 октомври 1886 – Нишко споразумение за уреждане на отношенията със Сърбия след войната от 1885 година. 6 ноември 1886 – Русия скъсва дипломатическите си отношения с България след като не успява да наложи смяна на регентите и нови избори за Велико народно събрание.

1887 16-19 февруари 1887 – Русофилски бунтове в Силистра и Русе, последвани от репресии над опозицията. 25 юни 1887 – III велико народно събрание избира принц Фердинанд Сакскобургготски за български княз. Радославов, който е привърженик на Батенберг, подава оставка дни по-късно.

Вижте също Българска криза (1885 – 1896) Правителство на Каравелов (1886) Правителство на Стоилов (1887)

Литература

Бележки

Категория:Правителства на България (1878 – 1918) Категория:Либерална партия (радослависти) Категория:Консервативна партия