ОгурскиГеният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29. (тур. Oğur grubu; други понятия на бълг.: хуно-алтайски,Annuaire de l'Université de Sofia "Kliment Ohridski", Faculté des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212. българо-тюркски,Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8. булгарски,Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97." хуно-български,Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, Bŭlgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21. хуно-тюркскиBulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118. и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в степната зона на Източна Европа.Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 978-973-27-2152-0. p. 30, 239

Класификация Спорна е класификацията им в алтайското езиково семейство, като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до монголските, или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици. В миналото са били класифицирани неправилно и като дял от уралското езиково семейство.Compendium of the World's Languages, Authors George L. Campbell, Gareth King, Publisher Routledge, 2013, ISBN 1-136-25845-0. Тези езици представляват загадка за езикознанието, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са били свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от изчезналите огурски езици или е близък на тях съседен език. Самата подгрупа е конструирана почти напълно на базата на предположения и съществуването ѝ като цяло е хипотетично.Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, Publisher BRILL, 2015, ISBN 90-04-29448-1, стр. 37. Съществуват и някои белези, които свързват отделни езици от тази подгрупа с тунгусо-манджурските, енисейските и индоевропейските езици.

Сведения на древни автори и пътешественици Няколко средновековни учени и пътешественици забелязват близостта между отделни езици в огурската езикова група в момент, когато те все още са живи езици.

В обширните пътеписи на ал Истахри от Х в. сл. Хр. се сравнява прабългарския език във Волжка България с езиците на съседните народи: "...езикът на българите прилича на езика на хазарите, а буртасите имат различен език, така както езикът на русите не е същият като езика на хазарите и буртасите." Ибн Хаукал е арабски географ от Х в. сл. Хр., който пътешества в периода 943 - 969 г. Той отново потвърждава, че "езикът на българите наподобява езика на хазарите".

Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на прабългарите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.

Съвременни схващания Традиционно български и световни лингвисти, филолози и историци приемат, че тази група обединява хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език, тъй като споделят общи отлики с останалите тюркски езици.

Огурските езици включват: хунски език – мъртъв чувашки език – говори се в източната част на Европейска Русия. прабългарски език – мъртъв хазарски език – мъртъв тюрко-аварски език – мъртъв

Езикови особености Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в чувашкия, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния български език и сърбохърватски език. Такива са например: шаран (*siāŕagan „шаран, змей“ ~ sazaɣan в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: sárkány „змей“) шиле (от пратюркски корен *sīĺ „острие, зъб“, със значение „животно с млечни зъби, агънце, малка камила“; в останалите тюркски езици *sīĺ > шиш, siš). Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата. Преход на *j- в африката ǯ-/č- – характерен също така за сибирските тюркски езици – якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици – казахски, киргизки, карачаево-балкарски. Преход /е/ > /а/. Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.

Вижте също Древнотюркски език Тюркски езици Ротацизъм Ламбдаизъм Прабългарски ротацизъм Прабългарски ламбдаизъм Прабългарски език Чувашки език

Бележки

Категория:Тюркски езици