Македонският кирилски лист, още Хилфердингов лист или Лист на Хилфердинг (), е кирилски пергаментен ръкопис от първата половина на X век.
Ръкописът се състои от един-единствен лист. Открит е от Александър Хилфердинг през 1857 година на Балканите. Мястото, където е намерен, не е точно неизвестно, но се предполага, че е Македония. Хилфердинг подарява ръкописа на И. И. Срезневски, който го издава многократно. След това за известно време оригиналът се счита за изгубен. Г. А. Илински го открива у В. Срезневски (1905 г.), фотографира го и го издаваКуев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство, 1979, с. 79-80 (2 преработено и допълнено изд. София: Наука и изскуство, 1986, с. 80-81). Съхранява се в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург - в сбирката на И. И. Срезневски № 63, сигн. 24.4.16.Пергаменные рукописи Библиотеки СССР. Описание русских и славянских рукописей ХI-ХVI вв. Сост. Н. Ю. Бубнов, О. П. Лихачева, В, Ф. Покровская. Ленинград, 1976, с. 11Сводный каталог славяно-русских рукописннх книг, хранящихся в СССР. ХI-ХIII вв. Москва: Наука, 1984, с. 85-86
Листът е зле запазен – пергаментът е силно повреден. Представлява откъс от трактат за преводаческото изкуство. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо, подобен на този на Енинския апостол и Савината книга. Правописът е свързан с Преславските епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Едноеров е - използва малкия ер и има влияние от глаголицата - за ю се използва единствено глаголическата буква. Авторът е неизвестен, като са изказвани предположения, че е Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ Vašica, J. Dvě předmluvy Konstantina Cyrila k slovanskému překladu evangelia. In: Vašica, J. Literární pamáky epochy velkomoravské. 863-885. Рrаhа, Lidová demokracie, 1966, р. 25-26, Методий, Константин Преславски.
Ръкописът е издаван многократно. През 1906 г. Григорий Илински публикува издание, което дълго време се счита за най-меродавно. Образцов прочит на паметника, с редица бележки и речник, е обнародван в България през 1978 година от Ангелина Минчева.. Уточнения по това издание прави Иван Добрев.
Издания Срезневский, Измаил И. Из обозрения глаголических памятников. В: Известия Императорского археологического общества, 5, 1863, 2, с. 66-68. Срезневский, Измаил И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. СПб., 1866, с. 276-279. Срезневский, Измаил И. Македонский листок. В: Древние славянские памятники юсового письма с описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка. СПб., 1868, с. 192 - 193. Ильинский, Григорий А. Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кирилловской письменности XI- XII в. (Памятники старославянского языка, 1.5). СПб., 1906. Минчева, Ангелина. Старобългарски кирилски откъслеци (Български езикови паметници I). София, Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската акдемия на науките 1978, с. 76-89.
Бележки
Категория:Санктпетербургски научен център на РАН Категория:Старобългарска литература Категория:Български ръкописи