Бърда̀рски гера̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География Село Бърдарски геран се намира в западната част на Дунавската равнина, близо до най-плодородното ѝ поле Златията, известно в миналото като житницата на Западна България. На изток граничи със землището на гр. Кнежа, на юг — с Бяла Слатина и Търнава, на запад и север — със село Галиче.

Намира се на 10 km северно от общинския център Бяла Слатина, с който го свързва единственият път от селото към републиканската пътна мрежа.

Климатът на Бърдарски геран е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди. Пролетта е хладна, лятото – сухо и горещо, зимата – студена. 

Силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове безпрепятствено нахлуват в землището, осушават почвата, причиняват дефлация (разрушаване чрез издухване) през пролетта и ранното лято и отвяване и пренаслагване на снежната покривка през зимата.Милан Георгиев – Физическа география на България – 1991 г.

Средните годишни валежи между 520 – 530 mm. имат характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение.

История Името на селото произлиза от някогашно обичайно място за почивка на пътуващи търговци на бърда за ръчни тъкачни станове (бърдари). Днешното село Бърдарски геран е основано върху останките на българско средновековно селище. В един османски документ от 1617 г. селото се споменава с името Бърдар. В следващите години село Бърдар е обезлюдено и землището му остава пустеещо.

Селото е най-голямото от петте села (другите са Асеново, Брегаре, Гостиля и Драгомирово), заселени от банатски българи – католици, завърнали се от Банат в България след Освобождението 1878 година и населяващи напълно или частично тези села и в началото на ХХІ век.

Банатските българи са потомци на бунтовниците, намерили спасение във Влашко след поражението на Чипровското въстание 1688 г. и на 300 семейства (2000 души) павликяни – католици от Никополско и Свищовско, които се присъединяват към тях през годините 1726 – 1731 г.д-р Любомир Милетич – Изследвания за българите в Седмиградско и Банат – 1987 г.

След Освобождението част от тях се връщат в България. Други остават в банатските си села и близките им градове, но не забравят своя корен. След 1920 г. по-голямата част от банатските българи зад граница са в територията на Румъния, а останалите – в територията на Сърбия.

Повечето заселници на Бърдарски геран произхождат от най-голямото село на българи в Банат – Стар Бешенов. Първите 14 семейства от там идват в България през есента на 1887 г. предвождани от Лукан Чуканов и между тях семействата на Пъкьо Дечев, Антон Будуров и Павел Кюрчев, последните 40 идват през 1943 г. Заселниците от днешния румънски Банат са от селата: Стар Бешенов – 200 семейства, Брещя – 30, Дента – 25, Телепа – 20; и от днешния сръбски Банат: от Иваново – 50, от Модош и Кикинда, и др. След 1918 г. в Бърдарски геран се преселват банатски българи, недоволни от условията в други села на Северозападна България: Махмудия, Войводово, Джурилово. Желаещите да се завърнат в България са много повече и от по-рано, но австро-унгарската администрация им създава големи пречки. Още през 1882 г. 250 семейства са върнати от границата, а предводителят им Петър Василчин е съден за подстрекателство.Иван Калчев, Никола Куков, Никола Мичев, Михаил Шипков – История на село Бърдарски геран – 1987 г.

През 1893 г. в Бърдарски геран се заселват 7, а в следващите години – още над 80 немски семейства от т.нар. дунавски шваби, дошли в Банат в началото на ХVІІІ век. През 1941 – 1943 г. хитлеровият режим принудително ги преселва на територията на Третия Райх в подкрепа на милитаризираната си държава. След края на войната през 1945 г. много от тях се преселват в Северна и Южна Америка, и Австралия, а една осемчленна фамилия се завръща в България.Евгений Босилков и Дано Андреев – Кратка история на Бърдарски геран 1887 – 1937 – преизд. 2012 г.

От 1887 г. да 1998 г. Бърдарски геран е под административното управление на общината Бяла Слатина. Първият местен кмет е предводителят на първите заселници Лукан Чуканов, след него са: Иван Велчев, Никола Лазаров, Петър Перков, Матея Софранов, Никола Тошков. През 1919 г. се изреждат трима кметове, а през 1931 – петима.

През лятото на 1950 година Бърдарски геран става сцена на първия от поредица бунтове срещу принудителното събиране на нарядите. На 3 юли, по време на жътвата, в селото е получено нареждане вършитбата да се извършва на общ харман, за да може властите по-лесно да изземват нарядите, но селяните отказват да се подчинят и на много места се стига до сбивания с пъдари, милиционери и въоръжени комунистически активисти, а 500 жени провеждат демонстрация пред общината. В селото пристига окръжният партиен секретар Иван Тодоров-Горуня, след което милицията ликвидира бунта, 20 души са арестувани, а други са пребити. За инициатор на бунта е обявен местният свещеник Асен Чонков, който на 5 август е осъден на 15 години затвор, други шестима селяни също получават присъди. Делото поставя началото на поредицата Католически процеси през следващите години.

Най-дълго изпълняват кметските задължения: Матей Кърчев 1950 – 1956 г., Стоян Пеев 1958 – 1965 г., Иван Лазаров 1969 – 1974 г. и Никола Мичев 1974 – 1995 г. Четиримата са от времето на най-централизираната администрация и икономика до 1989 г. и според закона мандатите им са по-продължителни, а избирателите малко могат да им влияят след изборите, но през тези години селото получава най-много средства от централния бюджет на замогващата се държава и ги използва по най-добрия начин. Доближава се до вида на малък град с благоустрояването си и спортните, културните и други обществени съоръжения и сгради. През 1980 и 1982 г. Бърдарски геран е класиран на ІІ място в страната по хигиенизиране и благоустрояване. По строителство на лека спортна база също е на ІІ място в страната. Средствата, отпускани централно за изпълнението на тези програми, са заслужени с хиляди часове безплатен доброволен труд на жителите и преди и след финансирането на такива проекти. Подреденото, чисто и озеленено село често е показвано като образец на висшите ни държавни ръководители, на чуждестранни делегации и на представители от други селища от страната.

Банатските българи говорят старинен български диалект, определен от езиковеда акад. д-р Любомир Милетич като източно-родопски рупски говор, който самите те наричат „палкенски“, а научната общност – банатски български език.

Население + Брой жители според преброяванията от Националния статистически институтНСИ Национален регистър на населените места в Царство България.189319001910192019261934194619561965197519851992200120112021421135314251822214924252335223820071801145912921078745564 Преброяване на населението от 1 февруари 2011 г.

Общо: 745 жители; В т.ч: българи: 649 жители; неотговорили: 90 жители;

От немското население на Бърдарски геран в началото на ХХІ век има останали две жени: Мария Дауербах и Франческа Михел Велч. В края на 2016 г. и двете вече не са между живите. +Възрастов състав на населението на с. Бърдарски геран към 1 февруари 2011 г. по данни от НСИОбщоВъзрастови групи (в навършени години)0 – 45 – 910 – 1415 – 1920 – 2425 – 2930 – 3435 – 3940 – 4445 – 4950 – 5455 – 5960 – 6465 – 6970 – 7475 – 7980 – 8485+56491827201014172325334243584971503421

+Икономическа активност на населението на Бърдарски геран на 15 и повече години към 1 февруари 2011 г. по данни от НСИНСИ Преброяване на населението от 1 февруари 2011 г.Население всичкоИкономически активниИкономически неактивниОбщоЗаетиБезработни682271 21457411

Поминък Преди напускането на българските села си в началото на ХVІІІ век, павликяните – католици от Никополско и Свищовско са здраво свързани със земята. Просперитетът им в Банат се дължи главно на тази вековна връзка и на тяхното пословично трудолюбие, но бързо растящата им популация създава недостиг на земя за обработка. Недостигът се увеличава за всяко следващо поколение. Разселват се на нови места из равнините на Банат, което не може да се прилага безкрайно, а и така попадат във все по-плътно обкръжение от други народи, а тези българи са консервативно и затворено в себе си общество, ревниво пазещо своята българщина. Земята и чуждото обкръжение са основните причини те да се стремят към Родината на своите предци още през първите години след Освобождението. Завърнали се в свободна България и получили дарените им от държавата имоти, незабавно, преди дори да са се устроили на привичното от Банат битово ниво, се впускат в своето традиционно земеделие.д-р Любомир Милетич – Нашите павликяни – 1904 г.

От Банат те донасят земеделски новости непознати на по-голямата част от местните българи. За тях са обичайни австрийските железни плугове, конските окопвачки, браните с железни зъби, веялките за зърно, олекотените конски каруци с железни оси и железен обков, високопроизводителната конска тяга за обработките на земята и за земеделски транспорт вместо волската, използвана дотогава от българските селяни, строгите принципи на сеитбообращението, жътвата на житните култури с коса, при което един косач може да достигне 20 дка за ден, и още много непознати преди тяхното идване похвати в земеделието, отглеждат нови породи силни и издръжливи коне, високопродуктивни свине. Те показват на местните българи от околните села как с по-малко вложен, но квалифициран, производителен и добре организиран труд, могат да произведат много повече и по-качествено зърно и всякаква друга селскостопанска продукция.

Държавата отпуска на новите си граждани по 47 дка ниви на домакинство, което не е много, но за повечето, все млади семейства, останали с малко или съвсем без своя земя в Банат, е търсеният изход да заживеят по-добре. Още през първата пролет в новите си стопанства 14-те първи заселнически семейства на Бърдарски геран „цепят“ целина̀та и засяват царевица. След прибирането ѝ обменят част от зърното за необходимото им за хляб жито. Разработените вече ниви са подготвени за есенна оран и сеитба на пшеницата, която е основната им култура. В продължение на следващите няколко години в ранната пролет, още преди сеитбата, към тях се присъединяват нови преселници от Банат, между които и немци.Статия „България: По-различното село“ от списание „Швабската култура между Дунава и Балкана“ Първоначално отпуснатото землище е недостатъчно и държавните служители предлагат на новодошлите да се заселват и в близката Бяла Слатина, което е неприемливо за тях и накрая землището на Бърдарски геран е разширено за сметка на съседното землище на Кнежа. Настъпва времето на „банатчаните“, да покажат всичките си умения и трудолюбие и да започнат да се замогват като добри стопани. Освен хлебното и фуражно зърно, те отглеждат фасул, слънчоглед, памук, коноп, зеленчуци и лозя. В чистите си и подредени дворове отглеждат отлични коне, с които бързо стават известни и за пример в околността, често пъти отглеждат крава. Едно-две прасета, стада гъски и други птици осигуряват месото и яйцата за домакинствата.

Издигането на къщи и стопански постройки за новопристигналите и тяхното обзавеждане, разширяването на сградния фонд на замогналите се по-стари заселници, дават препитание на строители и дърводелци. Появяват се железарски работилници за ремонт и производство на инвентар, в което немците са отлични майстори. Тухларница, цигларница и мелница затварят кръга на производствата за най-важните нужди на живота в селото.