Торино

Торино (, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварвайки Неапол по този показател. Разположен е в северозападната част на страната и представлява важен административен, културен и индустриален център. Той е главен град на Метрополен град Торино и на Регион Пиемонт. Към 1 януари 2025 г. населението му е 853 196 души, от които 133 843 са чужди граждани.

Бил е столица на Савойското херцогство (1563 – 1847 г.), на Кралство Сицилия (1713 – 1720 г.) и на Кралство Сардиния (1720 – 1798 и 1814 – 1861). Той е първата столица на Кралство Италия (1861 – 1865) и седалище на Първия италиански парламент.

Градът е известен като седалище на автомобилния концерн ФИАТ и на двата си футболни клуба Ювентус и Торино.

От 10 до 26 февруари 2006 г. Торино е домакин на XX зимни олимпийски игри.

В града се намират редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Дворец „Мадама“, Дворец Кариняно, Замък Валентино, Дворец „Шабле“, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театро Реджо, Палат на префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивша палата на Монетния двор.

Хълмът на река По (Collina del Po)Вж. Collina del Po, посетен на 18 окт. 2021 г. е включен през 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО „Биосферни резервати“ по програмата MaB (Man and the Biosphere) – междуправителствена научна програма, стартирала през 1971 г. и насочена към опазване на биоразнообразието и устойчивото развитие.

Торино е единственият италиански град, удостоен с престижната награда на ЮНЕСКО „Creative City Design“ (декември 2014). Градът се отличава с дългогодишни постижения и значим опит в областта на дизайна, който играе ключова роля в слединдустриалното му развитие.

Градът е домакин на песенния конкурс „Евровизия“ 2022 г.Turin, Italy, to host the 66th Eurovision Song Contest in May 2022, на Eurovision.tv, 8 октомври 2021. Посетен на 12 октомври 2021.

Той е родното място на някои от основните символи на Made in Italy: вермутът, шоколадът джандуя и кафето еспресо. Градът е център на италианската автомобилна индустрия, както и важен център на издателската дейност, банкирането и застраховането, информационните технологии, киното, гастрономията и енологията, космическия сектор, индустриалния дизайн, спорта и модата.

Архитектът Льо Корбюзие определя Торино като „... градът с най-красивото природно местоположение в света“. Той е възхваляван от редица исторически личности, като Фридрих Ницше, Марк Твен и Жан-Жак Русо, който описва гледката от хълма Суперга като „... най-красивата гледка, която може да впечатли човешкото око“, Торино е един от най-значимите барокови градове в Европа и заедно с Милано и Палермо се счита за италианската столица на Ар нуво, което е видимо в многобройните и известни исторически кафенета, процъфтявали особено през Рисорджименто и Бел епок.

Торино е известен и с репутацията си на езотеричен град: той се смята за един от центровете на бялата магия (заедно с Лион и Прага) и едновеменно за един от центровете на черната магия (заедно с Лондон и Сан Франциско).

География

Торино е наричан „Градът на четирите реки", ISBN 978-88-7707-120-0. тй като през него протичат най-голямата река в Италия – По (в източната му част), Дора Рипария (която го пресича близо до центъра му в посока запад-изток), Сангоне (ограничаваща го от юг) и потокът Стура ди Ланцо (ограничаващ го от север). До XVI век всички тези водни течения са се намирали извън градските стени, които днес са запазени само частично.

Градът е разположен в равнинна зона, оградена от реките Стура ди Ланцо, Сангоне и По, и е обърнат към началото на няколко алпийски долини: Вал ди Суза (свързваща го със съседна Франция чрез ЖП тунела Фреюс), Вали ди Ланцо и Вал Сангоне.

Река По очертава границата между хълмистата и почти равнинната част на града, разположени между 220 и 280 m надморска височина. Най‑високата точка в общината е Коле дела Мадалена (715 m), близо до паметника „Фар на Победата“ (Faro della Vittoria).

Торино се намира в центъра на естествен планински амфитеатър, включващ някои от най‑емблематичните алпийски върхове: Монвизо, от където извира река По, планината Рочамелоне (в Грайските Алпи), както и масивите Гран Парадизо, Монблан, Монте Роза и Матерхорн.

На 19 март 2016 г. ЮНЕСКО предоставя на Парка на По и торинските хълмове статута на биосферен резерват, а през 2020 г. ФАО и Arbor Day Foundation присъждат на града отличието Tree City of the World 2019.

Торино се намира на 57 км от Асти, 79 км от Верчели, 84 км от Биела, 93 км от Алесандрия, 96 км от Новара, 98 км от Кунео, 126 км от Милано и 155 км от Вербания. Границата с Франция е на около 70 км близо до прохода Кол дьо Монсени; площад „Кастело“ е на 206 км от Шамбери, 222 км от Ница, 250 км от Женева и 314 км от Лион.

Градът граничи с петднадесет общини: Венария Реале, Сан Мауро Торинезе, Груляско, Боргаро Торинезе, Коленьо, Мапано, Печето Торинезе, Пино Торинезе, Монкалиери, Бейнаско, Никелино, Сетимо Торинезе, Балдисеро Торинезе, Риволи и Орбасано.

Торино включва следните подселища (на итал.: frazioni): Виларето, Суперга, Монгрено, Пиан дел Лот, Еремо, Сан Лука, Производствена зона Ростия, Чита дей Рагаци и Фамолента.

Административно деление и население

Торино е разделен на 92 статистически зони и на съответните 34 квартала. Между 1984 и 2016 г. тези квартали, заедно с административните им центрове, са обединени в 10 административни макрозони (circoscrizioni). От 2016 г. броят на макрозоните е намален на осем: Макрозона I: Чентро – Крочета Макрозона II: Санта Рита – Мирафиори Норд – Мирафиори Суд Макрозона III: Борго Сан Паоло – Ченизия – Поцо Страда – Чит Турин – Боргата Лезна Макрозона IV: Сан Донато – Кампидолио – Парела Макрозона V: Боргата Витория – Мадона ди Кампаня – Лученто – Валете Макрозона VI: Бариера ди Милано – Реджо Парко – Барка – Бертола – Фалкера – Ребауденго – Виларето Макрозона VII: Аурора – Ванкилия – Саси – Мадона дел Пилоне Макрозона VIII: Сан Салварио – Каворето – Борго По – Ница Милефонти – Лингото – Филаделфия

История

Торино е град с двехилядолетна история. Смята се, че е основан в близост до днешното си местоположение около III век пр.н.е. от таврините. През I век пр.н.е. е превърнат в римска колония от Октавиан Август под името Юлия Августа Тавринорум. След период на остготско управление градът става столица на важно лангобардско херцогство. По-късно, като столица на Каронлинска марка, през XI век преминава под номиналната власт на Савойската династия.

Като град на Савойското херцогство, през 1563 г. Торино става негова столица. От 1720 г. е столица на Кралство Сардиния– първоначално де факто, а след Перфектното сливане през 1847 г. и де юре.Torino, в Treccani.it – Enciclopedie on line, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Именно тази държава води процеса на Обединението на Италия през XIX век, което прави Торино първата столица на Кралство Италия (1861 – 1865).

Паметници и места от обществен интерес

Торино се отличава с богато историческо и културно наследство, отразено в разнообразието от архитектурни стилове – от древноримски структури до съвременни сгради. Урбанистичните преобразования, започнати от Савойската династия през XVI век, оформят значително градския облик и водят до запазването на ограничен брой предбарокови паметници, предимно религиозни.

Настоящата архитектурна физиономия на града е резултат от мащабното обновяване, извършено по време на периода му като столица. Централните квартали се характеризират с внушителни благороднически дворци, театри и църкви, както и с дълги, обсипани с дървета алеи и покрити портици, които придават на Торино характерния му градски чар. Преобразяването продължава и през XX и XXI век, особено във връзка с индустриалната и постиндустриалната трансформация.

Сред отличителните черти на Торино са многобройните паркове и зелени площи, разположени както в централните части, така и в периферията. Примерите за военна архитектура са ограничени, главно поради разрушенията, извършени през Наполеоновия период. Допълнителен елемент от архитектурното наследство на града са средновековните селски къщи със „затворен двор“, характерни за региона.

Античен и древноримски град Таврински аванпост Брик Сан Вито – руини от малко келтско-лигурско селище от IV – III век пр.н.е., с археологически находки от последвало късноантично и ранносредновековно селище. Археологически парк на Порта Палатина и на римските стени – включва добре запазената северна порта на римския град и прилежащите участъци от крепостните стени. Порта Декумана – интегрирана в структурата на Палацо „Мадама“, с видими археологически разкопки, свързани с древноримската градска мрежа. Руини от Римския театър – разположени в близост до катедралния комплекс Археологически комплекс на Катедралата на Торино – включва основите на три палеохристиянски базилики-близнаци, върху които е построена ренесансовата катедрала. Под тях са открити и останки от римски жилища, видими при разкопките. Останки от ъглова кула на римските стени – разположени в близост до Светилището на Утешителката (Сантуарио дела Консолата) Участък от римските стени – съхранен в подземните помещения на Сградата на Академията на науките Разпръснати останки от римски жилища и обществени сгради – включително следи от domus на ул. „Белеция“, ул. „Санта Киара“, ул. „Бонели“, пл. „Кастело“, подземния некропол на пл. „Сан Карло“, както и структури на пл. „Емануеле Филиберто“ и бул. „11 февруари“.

Средновековие и Ренесанс Поради впечатляващите градоустройствени дейности, извършени от Савойския двор от XVI век нататък Торино запазва малко паметници от средновековния и ренесансовия период. Те включват: Палацо Мадама и Крепост на Ахая – централният корпус е изграден между XIII и XV век в готически стил, като разширява и включва структурата на древноримската Порта Декумана. Така сградата придобива вид на замък, завършен през XVIII век с бароковата фасада на Филипо Ювара. Църква „Св. Доминик“ (Chiesa di San Domenico) – построена през XIV век, тя е единственият напълно запазен средновековен религиозен паметник в града. Променяна е през барока, но през XIX век е реставрирана, за да възстанови първоначалните си готически форми. Торинска катедрала (Duomo di Torino) – издигната между 1491 и 1498 г., представлява единствения пример за ренесансова църковна архитектура в Торино. Романски камбанарии на Светилището на Утешителката (Santuario della Consolata, X век), на Катедралата (XV век, завършена впоследствие през XVIII век от Ювара) и на църквата „Св. Августин“ (Chiesa di Sant'Agostino, XV век). Къща на сем. Романяно (Casa dei Romagnano) – средновековни останки на ул. „Мерканти“ 9. Дом на Сената (Casa del Senato) – на площад „IV Марцо“ 17, една от малкото запазени средновековни сгради в града. Дом „Пингоне“ (Casa del Pingone) – на ул. „IV Марцо“, къща със скрита средновековна кула, бивша резиденция на историка Филиберто Пингоне, автор на първата история на Торино (Augusta Taurinorum, 1577). Дом „Броля“ (Casa Broglia) – още един от редките средновековни оцелели домове. Палат „Скаля ди Веруа“ (Palazzo Scaglia di Verrua, XV век). Главна кула на Цитаделата на Торино – единствената оцеляла част от сложната отбранителна система на града, изградена между 1564 и 1577 г. в преходен стил между Ренесанс и барок.

Бароков и неокласически период

Сред най‑известните паметници на Торино, разпознаваеми и извън Италия, са: Моле Антонелиана (XIX век) – безспорният символ на града, в който се помещава Националният музей на киното, един от водещите в Европа Кралският дворец – древна резиденция на херцозите, а по‑късно и на кралете от Савойската династия. Катедралата „Св. Йоан Кръстител“ (XV век) – ренесансова постройка, известна с това, че в нея се съхранява Светата плащаница.