Правителството на Димитър Петков е двадесет и седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 5 от 23 октомври 1906 г.ДВ. Указ № 5 от 23 октомври 1906 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 234 от 24 октомври 1906 г. на княз Фердинанд Сакскобургготски.Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 . Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 23 януари 2015 г.) Управлява страната до 26 февруари 1907 г., след което е наследено от правителството на Димитър Станчов.
Политика В този период управлението на Народнолибералната партия, започнало през 1903 г., навлиза в криза, породена от обедняването на работниците и служителите. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи Димитър Петков, който поема управлението от подалия оставка генерал Рачо Петров, се опитва потуши вълненията като ожесточава санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу Софийския университет, който е временно закрит. Убийството на Петков води до ново преустройство на кабинета само четири месеца след предишното.
Съставяне Кабинетът, оглавен от Димитър Петков, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.
Кабинет Сформира се от следните министри:
Промени в кабинета от 4 януари 1907
Събития 1906 20 декември 1906 – Започва стачка на железничарите, завършила успешно на 1 февруари следващата година.
1907 3 януари 1907 – Княз Фердинанд е освиркан от студенти пред новата сграда на Народния театър, след което правителството затваря Софийския университет за шест месеца. Петдесет професори са уволнени, а над 1 300 студенти са интернирани – начало на Университетската криза. 25 януари 1907 – Народното събрание ликвидира автономията на Университета, гарантирана със закон от 1904 година. 13 февруари 1907 – Договор за заем от Париба за 145 милиона лева с 4,5% лихва, обвързан с частичен финансов контрол и доставки на артилерия от „Шнайдер – Крьозо“. Основната част от средствата, останали след рефинансиране на стари дългове, е използвана за усилване на армията. 26 февруари 1907 – Министър-председателят Димитър Петков е убит от уволнен банков служител в центъра на столицата.
Вижте също Правителство на Рачо Петров (1903 – 1906) Правителство на Димитър Станчов
Литература
Бележки
Категория:Правителства на България (1878 – 1918) Категория:Народнолиберална партия