Ко̀стур (, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на Църквата на Гърция. Известен е с красивото си местоположение и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес.

География Костур е разположен на шийката на скалистия полуостров Горица или Свети Атанасий в Костурското езеро, в Костурската котловина, на 703 m надморска височина. Лежи в източното подножие на планината Саракина (Агия Триада). Отдалечен е на 35 km от Преспанското езеро и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония.

Костурско езеро

Езерото е с площ 28 km2, а водосборният му басейн e 253 km2. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m3 вода. Езерото е оформено през миоцена преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km2, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича чрез реката Гьоле, която се влива в Бистрица (Алиакмонас) южно от село Ново Костараджа (Нео Костарази). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς

Махали

Скалистият рид, на който се е развил историческият град Костур, е с максимална височина 75 m над нивото на езерото – в района на хотел „Ксения дю Лак“, и завършва със стръмни склонове, вариращи от 34% на север и 26 – 29% от югозападната и югоизточната страна. Ридът започва близо до провлака – широк в ΧΧΙ век 400 m, и се разклонява след високата си точка на юг в Митрополитската махала и на изток в махалата Елеуса, където се слива с хълма Свети Атанасий. Тази конкретна морфология позволява амфитеатрална гледка от града, със северна, югоизточна и югозападна ориентация и винаги с изглед към езерото и по-широката околност. Равните зони на Костур са единствено провлакът и махалите Долца (Долцо) на югоизток и Позери (Апозари) на североизток. В района на провлака, извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο). Освен Долца и Позери, част от другите махали и местности също традиционно носят български имена – Горица, костурския полуостров, Гълъмбица, пещера на полуострова, Драгор (Митрополийската) махала, Севериотикос, северната махала. Топлият извор при водениците в западната част извън града се е казвал Топлица, а суходолицата към Апоскеп – Сушица.

Драконова пещера

От южната страна на полуострова се намира Драконовата пещера, само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.Σπηλιά του Δράκου

История Основаване

Костур е наследник на орестийския град Келетрум (, което би дало старогръцкото Κέλετρον, Келетрон), споменат от римския историк Тит Ливий в Ab Urbe Condita Libri в разказ за II век пр. Хр.

Името Кастория (Καστοριά) се появява за първи път у византийския историк Прокопий Кесарийски в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император Юстиниан I, който премества на полуострова древния град Диоклецианопол, намирал се на 4 km южно от днешния град.Η περίοδος του Ιουστινιανού, Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012. Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и „му дава името си“, вероятно Юстинианополис (Ιουστινιανούπολις).

Етимология на името

За произхода на гръцкото име на града Καστοριά, Касторя има няколко хипотези. Според Константинос Амандос името идва от латинската дума castrum, крепост. Амандос твърди, че името Celetrum се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който Castrum е станало Celetrum. Парижкият кодекс от VIII век използва името Castra (множествено число на Castrum) по отношение на града. В по-късен текст е Καϊστορία, докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото Καστοριά. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур Κάστρον.

Хайнрих Гелцер смята, че гръцката форма Καστοριά произлиза от българското име Костур и е подражание на латинското Castrum. Български източници извеждат името от кост. Така например Търпо Поповски пише, че името произлиза от кост, защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името Скелетрон. Видният български езиковед Стефан Младенов смята, че името Костур е от кост с наставка -ур, тоест „скелет, костник“.

Макс Фасмер и костурският изследовател Панделис Цамисис смятат, че името идва от старогръцката дума Κάστωρ, Кастор, което е името на митичния диоскур Кастор и значи „бобър“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското Castrum. В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото. Турската форма на името на града е Kesriye, Кесрие.

Средновековие

Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на Първата българска държава. Петър Коледаров смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат Кутмичиница, образуван в ранните години на управлението на Борис I, между 853 и 856 година. И според него, и според Васил Златарски Костур е част от България по договора от 864 година. В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на Симеон I за определяне на границата.

По време българо-византийските войни от края на X – началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „За темите“ от Константин VII Багренородни е анахронично, базирано върху „Синекдем“ от VI век). Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар Петър I в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и Преспа управлява единият от комитопулите Давид. Обявилият се за цар Самуил в 976 година насочва своите нападения на юг направо в Тесалия.

През пролетта на 1017 година византийският император Василий II Българоубиец, подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града. Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година, или в 1018 година, тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.

В Костур са запазени няколко църкви от IX – X век: „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Света Богородица Кубелидики“. След установяването на Охридската архиепископия от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е първопрестолна след Охридската. Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е имал той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“. В това време в града има и силна еврейска община, чийто виден представител е равинът Товия бен Елиезер (около 1050 – 1108), автор на няколко съчинения.

В 1072 година, по време на въстанието на Георги Войтех, войводата на обявилия се за български цар Константин Бодин Петрила прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.

През март 1082 година при норманското нашествие на Балканите Костур е превзет с пристъп от Робер Гискар, предводителя на норманите, веднага след падането на Драч. Покорена е и цялата околност на града. След като разбива сина на Робер Боемунд Отвилски при Лариса и, възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври-ноември 1084 година Алексий I Комнин настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог. Според разказа на Анна Комнина в „Алексиада“, тъй като стените на провлака правят невъзможно овладяването на Костур с щурм, император Алексий с лодки прекарва войска на гърба на полуострова – мястото, където след овладяването на града той е основал манастира „Света Богородица Мавровска“ – и оставеният за управник в града граф Бриен се предава.

През декември 1096 година кръстоносците от Първия кръстоносен поход (1096 – 1099) на Боемунд Тарантски разграбват околностите на Костур (Castoream), но заобикалят крепостта и отиват към Пелагония.

Според Йоан Кинам в 1152 или 1153 година Мануил I Комнин назначава братовчед си Андроник за управител в Ниш, като му „дал и Костур“, тоест го назначил за управител на България. Император Алексий III Ангел включва провинция Кастория (Provincia Castoriae) в хрисовула си от 1198 година, с който предоставя на Венецианската република особени търговски привилегии.

През първата половина на XIII век, след превземането на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия поход и унищожаването на Византийската империя, районът на Костурско е поле на постоянни враждебни действия между новопоявилите се Епирско деспотство, Никейска империя, Латинска империя, както и Българското царство. След 1204 година, българският цар Калоян отново завладява Костур. Скоро обаче епирският деспот Михаил I Комнин, след като се съюзява с никейския управител на Тесалия и Македония Йоан Петралифа, като се жени за дъщеря му Теодора Петралифина, завладява града и го включва в държавата си.

През 1252 година Йоан III Дука Ватаци го отнеме от епирците, но през 1257 година Михаил II Комнин успява да си го върне. През 1259 година, след битката при Пелагония, император Михаил VIII Палеолог печели сблъсък при Костур и овладява града.

В началото на XIV век Костур е част от Тесалийското княжество на Йоан II Ангел Дука, който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на Стефан Гавриилопул. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император Андроник III Палеолог овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от Сиргиан Палеолог.

Около 1342/3 година Стефан Душан, възползвайки се от Византийската гражданска война, нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време Душаново царство. В 1350 година сръбското владеене на Костур е потвърдено в Солун от договора между Стефан Душан и император Йоан VI Кантакузин. След смъртта на Душан, Костур е седалище на Симеон Урош. По-късно градът е във владенията на епирския владетел Тома II Комнин, за кратък период Костур е владение и на Радослав Хлапен. След това Костур влиза в Княжество Музака при Теодор II Музака, който е в спор за града с крал Марко. Овладян е от османците в средата на 80-те години.

Средновековният град Костур

Средновековният град е разположен на широката част на шийката на полуострова до непристъпните източни склонове на Костурския хълм Свети Атанасий. Приблизителната му площ е 65 ha. От запад на изток дължината на града е 900 m, а от север на юг ширината е около 1000 m с малкия полуостров на юг. Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Саракина (Псалида) днес е широк 400 m, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий е било само 15 стъпки, тоест 5 m. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата, след спадане на нивото на езерото.