Мускогите () или Маскоки на техния език, са по-известни като Крийки или Крики. Това име идва от английското име на река Окмулги – Очеси Крийк. Техният език е мускогски, който дава името на едноименното езиково семейство.
Мускогите са господстващата група в Крикската конфедерация, слаба политическа организация на няколко индиански племена, живеещи в югоизточната част на днешните Съединени американски щати, основана малко преди 1540 г. и засилила значително влиянието си през XVII век и XVIII век. Хората от племената в конфедерацията са наследници на Културата Мисисипи (800 г.– 1500 г.), известна със своите големи насипни могили и сложно йерархично построено общество.
До идването на европейците мускогите контролират обширна територия, простираща се от централна Алабама, на изток до Атлантическия океан. В началото на 19 век мускогите са екстрадирани принудително в Оклахома, където се налага да започнат живота си наново.
Население Липсват надеждни оценки за броя на населението на конфедерацията преди европейския контакт (1540 г.). Предполага се, че са наброявали около 22 000 души, но е възможно да са в пъти повече. През 1715 г. конфедерацията наброява 8500 души и достига най-ниската си точка от 4000 – 5000 през 1720те и 1730те. До 1764 г. населението нараства до 10 500 души, а до 1798 г. до 16 000. Точно преди отстраняването им в Оклахома през 1832 г. наброяват 21 792 души. Вече в Оклахома, през 1859 г. намаляват до 13 573. При преброяване през 1890 г. са отчетени 9639 крики и 4203 свободни черни роби. През 2010 г. общият брой на записаните членове на нацията е 88 332 души.
Култура Основна политическа единица при мускогите е племенният град (талуа). Около 50 града, с от 30 до 100 домове и между 100 и 1000 души население, разположени на някоя река, образуват първоначалното ядро на конфедерацията. Съюзите между тези градове определят естеството на конфедерацията. Всеки град е политически независим и следва своя отделна външна политика. Градът е построен около голям централен площад, който служи за различни церемониални и социални дейности. Близо до площада, на отделни високи могили се намира Големият дом на Съвета и няколко други постройки. Жилищата, изградени от рамки от пръти, измазани с кал и с островърхи покриви, покрити с кора или тръстика, са групирани около площада по кланова принадлежност. Всяко семейство има зимно и лятно жилище, и двуетажен хамбар, построени около вътрешен двор, където семейството отглежда различни зеленчуци за собствена консумация. Извън града, далеч около него се простират обширни общински полета, които са обработвани предимно от мъжете, макар че правата върху тях се наследяват по женска линия. Общинските ниви принадлежат на града и вождът (мико) ги разпределя между клановете, които от своя страна ги раздават на своите членове. Клановете и домакинствата запазват правата за ползване на нивите, докато са годни за използване.
Икономика Първоначално основните култури, които са отглеждани, са царевица, боб и тикви. От 18 век възприемат от европейците редица зеленчуци и овощни култури, както и говедата, свинете и конете. От изкуствата добре развити са кошничарството и грънчарството. Обработват също така мидени черупки, мед и месинг, а по-късно и сребро. Жените тъкат платове, а мъжете изработват дълбани канута. Ловът, политиката и войната са изключително мъжки дейности.
Социална организация Обществото на мускогите е йерархично построено. Начело на йерархията стои племенният вожд (мико). Той е избиран до живот от определен клан главно по заслуги, но има и известен наследствен елемент. Вождът не притежава абсолютна власт. Негово задължение е да ръководи обществените и домакински дейности, да изслушва хората и да ръководи племенния съвет. Следващите във властта след мико са „микалги“ и съветниците, които формират съвета на племето. Този съвет избира един велик войн за военен вожд, който управлява по време на война. Следващите по авторитет в йерархията са „хини халги“ (старейшините). Те отговарят за обществените сгради, контролират строежа на домове, насочват земеделието и приготвят свещената черна напитка. Почитаните мъже (исти цакалги) са следващите по ранг. Това са хора, отличили се с дълга обществена или военна служба. Най-накрая са обикновените хора. Йерархично построеното им общество е разделено на две половини, което се проявява в наличието на Червени и Бели градове. Червеното е свързано с войната, а бялото с мира.
Всяко населено място е разположено обикновено на някоя река и се състои от 30 до 100 домове, групирани около голям централен площад, който служи за различни обществени мероприятия. До площада, на висока могила е построен и големият дом на Съвета. Всяко семейство има зимна и лятна къща и двуетажен хамбар, а който може да си позволи има и склад за кожи. Постройките са построени около централен двор, където семейството отглежда различни зеленчуци за собствени нужди. Всяко семейство е икономически независимо, въпреки че понякога семействата се обединяват и споделят ресурсите в рамките на разширеното семейство и клана. Семействата от един род строят къщите си близо една до друга, на място определено за техния клан.
Всеки град има отделна територия и цялата земя принадлежи на града. Съюзническите градове често споделят ловните си територии. Мико (вождовете) разпределят земеделските земи между клановете, които след това ги раздават на своите членове. Клановете и домакинствата запазват правата за ползване на тези земи, докато са годни за използване. Правата върху земеделските земи се наследяват по женска линия, но за тях се грижат предимно мъжете. Мъжете също така ловуват, строят домове и други постройки и изработват инструменти и оръжия. Мъжете силно доминират обредните и лечебни дейности, както и политиката и войната, които са изключително мъжка работа. Жените изработват керамика, плетат кошници и рогозки, приготвят храната, обработват кожи, шият дрехи, помагат на общинските ниви, грижат се за дома и градината и възпитават децата. Неомъжените жени имат значителна сексуална свобода. Мъжете може да имат повече от една жена. Бракът се формализира с даването на подаръци. Разводът е необичаен, особено ако вече има деца. И двете страни са наказвани или убивани за изневяра. Изнасилването, кръвосмешението и магьосничеството са най-големите престъпления. Вдовиците спазват четиригодишен траур, а вдовците може да се оженят отново след 4 месеца. Хората задължително се къпят преди хранене. Мъртвите са погребвани с личното им имущество под къщите им в седнало положение. Няма строги траурни обреди.
Кланова система Всеки човек от племето принадлежи към някой клан. Членството в клана се определя по майчина линия. Клановете са групирани в екзогамни фратрии с променлив състав, които от своя страна са разделени на две части – Хатакаки и Силокаки, които имат предимно ритуални функции. Бракът в клана и фратрията е строго забранен. Идентифицирани са над 50 техни клана. Не всеки клан присъства във всеки град. В един град рядко има повече от 12 клана. Най-много записани клана в един град са 28. Няколко клана се обединяват в една група и така съставят племето. То, доколкото представлява политическа единица, е наричано „Италуа“, което също означава и народ. Друг термин „Талофа“ означава град или село, но без да се отнася до жителите, а само до населеното място. Всяко племе има един основен град, с който се идентифицира. Този град може да бъде самостоятелен или да има едно или повече села, свързани с него. В града всеки клан има определено място и отговорности. Повечето от клановете вече са изчезнали.
Религиозни вярвания Религията на мускогите е политеистична, с няколко богове и множество духове. Главен бог е Хисакита Имиси – Господаря на въздуха. Той властва в Страната на благословените мъртви и получава като жертвоприношение първия убит лов всеки сезон, а също така и късче от храната преди всяко хранене. След него най-почитани са Слънцето и Свещеният огън. Други божества са Луната, Гръмотевицата, Царевицата и Четирите вятъра. Освен това вярват в духовната сила – Хилисуа, която прониква през Вселената и е присъща в различна степен при хора, животни, места и предмети. Живите същества притежават две души – жизнена сила (хисакита – дъх), която изчезва след смъртта, и вечна духовна сила (пойификса). Човек може да улови или получи такава духовна сила и да я използва. Дори и неодушевените предмети може да притежават пойификса.
Най-важната годишна церемония е Танцът на зелената царевица, която е едновременно церемония на благодарност и на обновяване. Има също така множество обществени и индивидуални обреди и ритуални танци.
Племена и градове
Крикската конфедерация е чисто военна организация, която има за цел да се противопоставя на северните племена на по-ранен етап, а след това на европейските колониални сили. Няма точна дата за формирането на конфедерацията, но от разказите на експедицията на Ернандо де Сото става ясно, че някои от градовете са в съюз през 1540 г. Доминиращи племена тогава изглежда са куса, талапуса (окфуски), алабама и кауита (ковета), както и абика и касита. По-късно всички тези племена и цялата конфедерация стават известни на колонистите в Каролина като племето крики или Конфедерацията крики. Името идва от Очеси Крийк, британското наименование на река Окмулги. Впоследствие британците, а след това и американците започват да разграничават две отделни групи на конфедерацията – Горни крики и Долни крики.
Градовете и селата на горните крики са разположени в басейните на реките Алабама, Куса и Талапуса, в североизточна и централна Алабама, и са разделени на три регионални дивизии или конфедерации, включващи над 20 – 30 града през 1738 г. и над 40 – 50 през 1832 г. Племената, които формират обединението горни крики са – алабама, абика, талапуса (окфуски), куса, уакокаи, юфола, хилиби (хилаби), атаси, холивахали, фусхачи, канхатки, кеаледжи, уиуока и тукабаче – всичките крикскоговорещи. Също така две или повече групи коасати говорещи, натчезко говорещите пакана, тимукоа говорещите таваса, чакатоговорещите окчай, томахитан и някои чикасо и шоуни.
Долните крики са по Чатахучи и Окмулги в източна Алабама и западна Джорджия. Племената на долните крики са – коасати, тускоги (тускеги) – техният оригинален език не е крикски, предполага се че е език коасати. Друга група е ямаси. На юг от тях са три групи крикско говорещи – ковета, касита и коломи. Близо до тях са 5 хичити говорещи групи – хичити, апалачикола, окмулги, окони и чиаха. Останалите групи – осочи, такуса, таматли, савокли и мукласа са неидентифицирани езици.
От най-ранни времена мускогските градове са пръснати от Атлантическото крайбрежие на Джорджия до централна Алабама и от района на река Савана и река Тенеси, на юг почти до Мексиканския залив. Трудно е обаче да се отделят големите подразделения на племето от градовете и градовете от селата, но със сигурност са известни няколко отделни мускогски племена в много ранен период. Абика – едно от най-древните подразделения на мускогите, тъй като името им се появява в най-старите мускогски миграционни легенди. Ранните колонисти често използват името като събирателно за всички горни крики. Живеят по реките Куса и Алабама в окръзите Сейнт Клеър, Калхун и Талапуса в Алабама.
Атаси – на някои карти преди Войната ямаси (1715) името атаси се появява сред мускогските градове по река Окмулги, в горното ѝ течение.
Хилиби – през 1540 г. войниците на Ернандо де Сото споменават, че посещават град, наречен Илапи. Дали това е бил Хилиби не е ясно. По-късно на карти от 1733 г., 1738 г. и 1750 г. името Илапи (Илапе) се появява отново между реките Куса и Талапуса.